Начало

Потребление и Отговорност

Нуждата от повишаване на потребителските отговорности се развива от пилеенето на природни и човешки ресурси. Устойчиво потребление е ползването на стоки и услуги, които адресират непосредствени и основни нужди за подобряване качеството на живот, като в същото време минимизират употребата на природни ресурси, емисиите на токсични материали и натрупването на отпадъци. Устойчивото потребление осигурява по-добър живот на следващите поколения и пести ограничените природни ресурси на планетата.

Отворената търговия (free trade) на Европейския съюз е насочена към разширяване на пазарните възможности и поощряване на свободната конкуренция. Но тази система на търговия реално води до задълбочаване на неравенството между богатите и бедните страни в света. Пример за това са субсидиите за селскостопанска продукция на САЩ и ЕС, които затрудняват достъпа до пазара на продукция от по-бедни и развиващи се страни.

Справедливата търговия (fair trade) се базира на информираният потребителски избор, с който съзнателно се твори добро. Акцентира се върху отговорността към обществото/обществата в дългосрочен план, устойчивото развитие, опазването на околната среда, зачитането на човешките права и защитата на потребителите.

Основните идеи, стандарти и механизми на справедливата търговия са:

• Справедлива цена: Самоорганизирани групи от фермери, получават минимална цена плюс добавки за сертифицирани биологични продукти. Земеделските асоциации също помагат за кредитирането на фермерите.
• Справедливи условия на труд: Работниците във фирми споделящи идеите за справедлива търговия имат безопасни условия за труд, социални програми и уважение от страна на собствениците.
• Директна търговия: При справедливата търговия се избягват ненужните посредници и стремежа е да се ползват директни връзки производител-вносител. Това позволява да се развива по-силно самия производител и да се конкурира по-успешно на глобалния пазар.
• Демократични и прозрачни организации: Търговците извършващи справедлива търговия, реинвестират печалбите си по прозрачен и демократичен начин. Това става и в полза на региона в който извършват дейност.
• Развитие на обществото: Справедливите търговци и фермери инвестират определени средства в програми за социално и бизнес развитие, като програми за стаж, тренинги за повишаване на качеството и сертифициране на биологична продукция.
• Устойчиво развитие и околна среда: Токсичните агро-химикали ползвани в конвенционалното земеделие и генетично модифицираните организми са строго забранени във веригата на справедливата търговия. Принципно се ползват методите на биологичното земеделие, които пазят както здравето на земеделците, така и самите екосистеми, запазвайки ги за следващите поколения.

В последните години все повече привърженици набира етичното финансиране и банкиране. Самия термин "етична банка" е противоречив, поради два факта: а) доколкото дефинирането на етична дейност е субективно и б) определянето на финансова институция за етична би означавало, че останалите са неетични. Принципно, етичните банки имат по-ограничени печалби от конвенционалните банки, ползват по-малко офисни площи, а някои от тях работят само по телефон или през интернет, като пример за последното е британската Smile.

Въпреки, че има разлики в дефинирането на "етична банка", повечето такива банки се обединяват около основни принципи като прозрачност на инвестициите, въздействие върху обществото и околната среда на финансираните дейности. Европейската федерация на етичните и алтернативни банки и финансисти (FEBEA) обединява около 25 европейски банки покрепящи стандартите за етично банкиране, като повечето от тях са специализирани в микрокредитирането. След създаването на взаимния гаранционен фонд от FEBEA, сега текат преговори за участието на Европейския инвестиционен фонд (EIF) и създаване на Европейска етична банка.

От консумиране към устойчиво потребление

В зараждането на търговията болшинството е ползвало стоки според нуждите си. Това не създавало огромното, допълнително натоварване върху околната среда и производството, на което сме свидетели днес. В началото на двадесети век масовото производство, довело до масово потребление. Резултатът бил първата позната свръхпроизводствена криза през 1929 г. Произведените стоки надвишавали три пъти нужните нива на прозводство, което пренасищало пазара.

След втората свотовна война социо-икономическите системи се върнали към модела на масово потребление, с нарастващ брой на ползваните стоки. Домакинствата закупували все по-модерни уреди, за да направят живота си по-удобен. Производството не намалило темпото, напротив - развил се маркетинга, който да осигури съществуването на този икономически модел. Това повишено потребление довело до повишено изразходване на природни ресурси, силно индустриално замърсяване и огромно количество битови отпадъци.

Трудно е да се каже кога се зараждат идеите за устойчиво потребление, но вероятно началото идва от вредите причинени от тридесетгодишния икономически бум - 1945-1974 г. Нуждата от повишаване на потребителските отговорности се развива точно от пилеенето на природни и човешки ресурси. По последни данни запасите от цинк ще бъдат изчерпани през следващите 25 години, запасите от сребро до 17 години, оловото до 21 години, а медта до 28 години. Това разбира се са предвиждания, които не отчитат бурното развитие на пазарите на Китай, Индия и Бразилия, които ще скъсят значително тези срокове.

Устойчиво потребление е ползването на стоки и услуги, които адресират непосредствени и основни нужди за подобряване качеството а живот, като в същото време минимизират употребата на природни ресурси, емисиите на токсични материали и натрупването на отпадъци. Устойчивото потребление осигурява по-добър живот на следващите поколения и пести ограничените природни ресурси на планетата.

Ето няколко примера за разумно/устойчиво потребление: