Начало

Единни срещу фалшивите новини

     Фалшивите новини и дезинформацията – информация, умишлено манипулирана с цел заблуждаване на хората – се превръщат във все по-забележимо световно явление. Социалните медии със своите инструменти за персонализиране улесняват разпространяването на недостоверна информация. Те често използват емоции, за да привлекат вниманието и да генерират кликове по икономически или идеологически съображения. Макар и млади, хората, които се ориентират добре в цифровите технологии, трудно успяват да идентифицират манипулираните новини. Забележително е, че шест от десет споделени в социалните медии новини дори не са прочетени от споделилия ги потребител. Около 85% от европейците виждат „фалшивите новини“ като проблем в собствената си страна, а 83% – като проблем за демокрацията като цяло. Според анализ на „Блумберг“, проблемът с фалшивите новини винаги е съществувал и преди се е наричал пропаганда. Индексът за медийна грамотност показва, че България е на 31 място по оценка на фалшивите новини и борбата с тях. Причините за разпространението на фалшиви новини са "токсичната среда", когато има значим проблем в света и някоя държава има полза от разпространяването им; развитието на социалните мрежи и ниската степен на медийна грамотност и неразвитото критично мислене.

На дневен ред

    Икономическият и социален съвет на Република България съвместно с Европейския икономически и социален комитет стартираха кампанията „Организираното гражданско общество срещу дезинформацията“. Кампанията започна с конференция в София, посветена на борбата с дезинформацията и фалшивите новини. Инициативата е част от цялостен проект, свързан с борбата с дезинформацията в европейското общество, а България е избрана за първата страна домакин. На нея бе споделено мнението, че дезинформацията представлява заплаха за демократичните общества, особено в период на кризи. Ключови, за преодоляването на проблема, са повишаването на медийната грамотност, проверката на фактите, общите ни усилия за изграждане на устойчивост в обществото срещу манипулациите и фалшивите новини, които се превръщат в оръжие и съюзник на популизма и пропагандата. На конференцията бяха изнесени безкомпромисни факти.

Факти в подкрепа

• Изследвания на ЕК и на „Евробарометър” показват, че обществото ни е силно податливо на дезинформация.
• Проучване от месец май тази година на Европейската комисия в 9 страни, сред които и България, сочи, че страната ни води по дял на потребителите (47 на сто), които се информират от социални мрежи.
• Данни на „Евробарометър” от юли 2022 г. показват, че респондентите в България като цяло са най-склонни да отговарят, че често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през последните седем дни – 55% от тях смятат, че това им се случва „много често” или „често”.
• Най-малко склонни да твърдят това са анкетираните в Нидерландия – едва 3% смятат, че „много често” се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „често”.

    На конференцията бяха коментирани още факти. Само преди дни ЕК е поискала от онлайн компаниите да предложат етикет за идентифициране на текстовете и изображенията, генерирани от изкуствения интелект, за да се борят с дезинформацията. Поставянето на етикети на информации, създадени от изкуствен интелект в социалните мрежи, обаче е доброволно. Тепърва се обсъжда и създаването на единна обща дефиниция в ЕС за дезинформация. Определението „фалшиви новини“ се употребява в доста широк диапазон и варира от случайно допуснати фактологически грешки в дадена информация, през изкуствено преувеличаване заради сензацията и до съзнателно подаване на напълно невярна информация с цел да се манипулират хората да предприемат някакви действия (социално инженерство). В съвременния свят основен източник на невярна информация е интернет, който обаче в същото време е и най-големият резервоар на познания в света. Затова е много важно да можем да различаваме признаците на фалшивата информация, за да се възползваме спокойно от полезните знания.

    Общо е мнението, споделиха участниците в конференцията, че в борбата срещу дезинформацията и фалшивите новини трябва да се работи заедно не само на национално ниво, защото е видимо, че има доста инициативи, които трябва да имат по-широка трибуна, за да постигнат своите цели. Дезинформацията касае ежедневието на гражданите и има много измерения във всекидневния ни живот: като се започне от политиката, медиите, образованието, потребителски въпроси – фалшиви стоки и други, до глобални проблеми като войната в Украйна и Ковид-19 кризата.

Как да ги разпознаем?

    За да отличим фалшивите новини и дезинформацията, можем да направим няколко проверки, съветват експертите.

- Първата важна проверка е търсенето на потвърждение на информацията от други, независими източници. Много е ВАЖНО да помним, че търсенето в Гугъл с копирана част от текста може да ни подведе – кликбайт-сайтовете и политически манипулативните сайтове често съществуват на групи от по няколко и дори от десетки сайтове, които пускат едновременно една и съща фалшива информация. Дали сме попаднали на такава „група“ е лесно да се провери, като копираме и проверим в Гугъл по-голяма част от текста – обикновено тези сайтове не си правят труда да внасят промени в съдържанието и то е абсолютно еднакво включително и до буквените и граматическите грешки. Важно е да се потърси потвърждение в сайтове, на които имаме доверие.
- Когато има позоваване на чуждестранни източници, също може да се пусне проверка през Гугъл на съответния език. Това може да стане с търсене по някои ключови думи, които знаем или с използване на Гугъл-преводач.
- Полезна помощ може да ни окаже безплатната приставка Web of Trust (WOT). Тя е разработена за всички видове браузъри, включително и мобилни, и лесно може да се открие в Google Play. Базирана на отзивите на активни потребители, приставката работи като светофар и подозрителните сайтове, както и връзките (линковете) към тях излизат с жълт или червен предупредителен сигнал.
- Нищо обаче не може да замени собственото критично мислене. Ако новината ни се струва много важна или интересна, защо не можем да я открием в известните медии – трябва да се запитаме.