Начало

Седмичен бюлетин брой 49 (471)

  Ще станат ли етикетите на храните дигитални?   

      Въпреки че на индустрията много й се иска, това засега не бива да се случва, опонират експертите в защита на потребителите.

      В публикувано наскоро проучване на Съвместния изследователски център на Европейската комисия е извършен експеримент за оценка на въздействието на предоставянето на цифров достъп до информация за храни чрез QR кодове. Те измерват желанието на потребителите за достъп до дигитална информация за храни чрез сканиране на QR кодове, поставени на хартиените етикети и как това се отразява на информираността им за хранителните продукти. Експериментът е проведен онлайн с 3420 участници от три държави-членки на Европейския съюз (Испания, Германия и България).

      Участниците са извършили редица избори между двойки хранителни продукти в широк набор от хранителни категории. Проучването установява, че е малко вероятно потребителите да приемат дигитална информация за храните. Цели 37% от участниците изобщо не са сканирали QR кодовете. Само 4% са сканирали всички. Средно QR кодовете са сканирани в 24% от случаите.

      Освен това, продуктите с хибридни етикети забавят избора и намаляват точността на това, което потребителите знаят за продукта. Проучването заключава, че предоставянето на информация за храните чрез QR кодове, а не върху хартиени етикети, има отрицателно въздействие върху потребителите.

Какво значение има това?

      Проучването е от значение за дискусиите относно хранителната политика в ЕС. Европейската комисия, като част от своето (вече закъсняло) актуализиране на Регламента относно хранителната информация, трябваше да направи информацията за хранителната стойност и съставките задължителна и за алкохолните продукти (понастоящем те са освободени от това задължение). Индустрията за спиртни напитки и вино настоява да бъде освободена от поставянето на цялата тази информация върху етикетите. Вместо това те искат да използват QR кодове и да предоставят информацията онлайн.

   Рискове при кредитите   

      Задължаването на потребителя по договор за кредит да заплаща прекомерни извънлихвени разходи може да означава, че е налице неравноправна клауза в този договор, заключава Съдът на Европейския съюз.

Линк към статията

   „Не“ на ментетата при киселото мляко и сиренето   

     Нашите читатели са добре информирани за решението на ЕК българското кисело мляко и бяло саламурено сирене да получат “Защитено наименование за произход”. Новият статут води до отмяна на прилагането на БДС, но регистрацията в ЕС гарантира по-голяма защита, че двата продукта са истински.  

Какво следва за потребителите от това решение?

    Българско кисело мляко и бяло саламурено сирене ще се произвеждат само тук със сурово българско мляко и само ако животните, от които е издоено, са се хранили с фураж, от който поне 80% са произведени в България. Освен това тези два продукта ще се правят от регистрирани производители, вписани в националния регистър по Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Евросъюза. Само така те ще имат право да добавят на етикета си европейското лого “Защитено наименование за произход”.

    Със защитата в ЕС на практика отпада Българският държавен стандарт (БДС) за киселото мляко и сиренето. Това се случи още на 25 юли тази година - без да се отрази на потребителите, но със съществени последици за производителите на двата продукта и за целия пазар. На 18 юли защитеното наименование за произход “Българско кисело мляко” е вписано в европейския Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания. Защитеното наименование за произход на този продукт влиза в сила 20 дни след публикацията, т.е. в момента на пазара не би трябвало да има “Българско кисело мляко”, което да не е правено според изискванията на защитеното наименование. В броя на официалния вестник от 31 юли пише, че на 25 юли Еврокомисията е вписала и защитеното наименование за произход “Българско бяло саламурено сирене”. То също влиза в сила 20 дни след публикацията. С други думи, за българското кисело мляко и за българското бяло саламурено сирене важат сходни правила, които вече са валидни за горнооряховския суджук, розовото масло, филето “Елена”, говеждата пастърма, кайзерования врат “Тракия”, ролето “Трапезица” и Панагюрската луканка. Всичко това не означава, че ако на етикета липсва такова лого, киселото мляко и сиренето не стават за ядене. Производителят може да е решил да не се вписва в регистъра, независимо че може и не е добавял в продукта си сухо мляко или вносно прясно мляко. Но в такъв случай няма право да пише “Българско кисело мляко” или “Българско бяло саламурено сирене”, а примерно само “Кисело мляко”. Защитеното наименование за произход на българското кисело мляко и на българското бяло саламурено сирене осигурява много по-висока степен на защита на тези два продукта. Например, в „БДС произходът на суровината не бе изрично посочен и даваше възможност да се добавя примерно сухо мляко, внесено откъде ли не. Прилагането на европейското защитено наименование е по-добрият начин да се защитим, тъй като никой на територията на съюза няма да има занапред право да произвежда тези два продукта. Не казваме, че от утре ще станем световноизвестни, но вече 15 години не е имало случай да хванат някъде в Европа някой да прави пармезан – той се произвежда само в една област в Италия. Вече 10 години само Гърция прави сирене “Фета” и никой, включително и в България, не смее да го наподобява чрез разни други измислени имена, защото санкциите са много големи”, споделиха производители.

Какво е новото? 

    Според регламента за качеството на селскостопанските продукти и храни защитата на регистрираните наименования обхваща забрана за: 

• Всяко пряко или косвено използване за търговски цели на регистрирано наименование по отношение на продукти, които не попадат в обхвата на регистрацията, или в случай че използването води до ползи от репутацията на защитеното наименование, отслабва или размива репутацията на това защитено наименование
•  Всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване, дори ако е посочен истинският произход на продуктите или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз, като “стил”, “тип”, “метод”, “както се произвежда във”, “имитация” или друг подобен
• Всяко друго фалшиво или подвеждащо означение по отношение на потеклото, произхода, естеството или съществените качества на продукта, което е използвано върху вътрешната или външната опаковка
• Всяка друга практика, която би могла да подведе потребителя относно истинския произход на продукта.

    Остава българските потребители наистина да се почувстват защитени срещу ментетата и на пазара да победят истинските продукти. Чакаме първите доказано истински асортименти кисело мляко и саламурено сирене. Кой производител ще е първият, приложил изискванията на Защитеното наименование за произход?

   „Активни потребители“ и в медиите    

За какво трябва да внимават студентите при резервациите за 8-и декември? - Икономика и туризъм (bnr.bg)

Богомил Николов за обезщетенията за липса на ток: Те са заложени на хартия, но се дават само по желание на дружеството - Общество - България - Събуди се - Nova.bg

КЕВР ще накаже ли виновниците за тока, или ощетените да пият по една вода? Ако имат - Общество - Новини Бг (novini.bg)

Богомил Николов: Обезщетенията за липса на ток се дават само по желание на дружеството - Искра.бг (iskra.bg)  

  Пазарът в цифри  

• В края на годината БНБ „пусна“ обнадеждаваща новина – лихвите по депозитите се раздвижват нагоре.
• Лихвените нива по срочни депозити на домакинства в лева в банковата система се повишават с 0.07 пр. п., спрямо септември, но на годишна база се отчита ръст от 0.33 пр. п.
• Средната лихва, по която са се привличали депозити в лева през октомври е била 0.70%, а в евро - 1.12%. 
• През месец октомври са били открити 25.7% повече депозити в лева, отколкото през предходния месец.
• При новите депозити в евро откритите депозити за същия период са с 19.8% повече, спрямо месец по-рано.
• В края на септември обемът на откритите депозити в лева е 236.1 млн. лв., а тези в евро 199.1 млн. лв.

   Календар на потребителя   

На 29 ноември в Габрово  приключи проект RAW: „Повишаване на осведомеността за ефективното управление на отпадъците“, изпълняван от Габровската търговско-промишлена палата и водеща организация Търговско-промишлената палата в Катовице, Полша. Знаем ли кои отпадъци могат да се рециклират и кои – не? Какъв отпечатък върху климата има използването на 1000 листа принтерна хартия? – това са били част от въпросите, на които участниците са получили отговор на заключителния семинар.

От 1 януари Комисията за финансов надзор изцяло преминава към електронно администриране при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи. Единната информационна система, изградена за нуждите на Комисията, вече е достъпна.

Около 2 млн. и 830 хил. души /40%/ са енергийно бедните българи. Това показват изчисленията, които са правени от Националния статистически институт и Агенцията за устойчиво енергийно развитие по новата методика и дефиниция, която се прие в Закона за енергетиката (ЗЕ). Това изчисление е важно по повод предстоящата либерализация на пазара на електроенергия, която е предвидена в промените на Закона за енергетиката за битовите потребители. 

Повдигнато е обвинение срещу Amazon за 1 милиард долара печалби от нелоялна конкуренция. В началото на ноември Федералната комисия по търговия (ФТК) в САЩ, заедно с главните прокурори на 17 щата, завежда дело за монополизация в онлайн търговията. Комисията насочва обвинението към един от петте американски гиганта – Amazon – за използване на редица „наказателни и принудителни практики“, насочени към задушаване на конкуренцията по отношение на цени, избор на продукти и качество, както и чрез възпиране на потенциални конкуренти да привлекат критична маса доставчици и клиенти, и така да застрашат доминацията ѝ. Компанията е обвинена за монополна позиция на пазара и реализирани неправомерни печалби на гърба на потребителите.