Начало

Вино и грозде

МАВРУД / MAVRUD

Маврудът е стар местен сорт, който се отглежда само в България от най-древни времена.  Разпространен е главно в Пловдивско и по-малко в Пазарджишко и Старозагорско.

Гроздът е голям, крилат, поради което е силно разширен в основата си, полусбит до рехав, но се срещат и сбити форми, защото сортът има различни вариации. Средното му тегло е около 397 гр. Зърното е малко (15,2 /15 мм), сферично.  Месестата част е сочна, с приятен сладък вкус и добра свежест. Кожицата е дебела, жилава, синьо-черна, с обилен восъчен налеп.

Маврудът е къснозреещ сорт - в района на Пловдив, гроздето узрява в началото на октомври. Родовитостта е умерена. Сортът е сравнително устойчив на сиво гниене и не е много чувствителен към оидиум. Устойчивостта на ниски зимни температури е слаба, поради което при преминаване към стъблено отглеждане на лозята площта значително намалява. Има добър афинитет към подложките Берландиери х Рипария Кобер 5 ББ и S04. Най-подходящи за Мавруд са дълбоките, свежи наносни почви в топлите микрорайони на страната, където няма опасност от ниски зимни температури.

Маврудът е един от най-ценните местни сортове за червени вина. Захарността на гроздето е от 17 до 23 % при титруема киселинност от 6,1 до 10,7 г/куб дм. Вината, произведени от този сорт, са с наситен рубинен цвят, достатъчна запасеност на танини и киселини и специфичен, много приятен аромат, в който се долавят нюанси на нежни лозови мустачки и къпина. Вината се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват мощен, комплексен аромат, мек, плътен и хармоничен вкус.

МИСКЕТ ЧЕРВЕН / MISKET СНERVEN

Мискет  червен се отглежда от стари времена по нашите земи и се смята за стар български сорт. Разпространен е предимно в Подбалканската долина и Средногорието -Сунгурларската долина, Карловско и Брсзовско, и на по-малки площи в Сгарозагорско, Сливенско, Ямболско и Врачанско.

Гроздът е средно голям (15,3/9,3 см), цилиндрично-конрчен, понякога с едно или две крила, полусбит до сбит. Средната му маса е 141- 239 г.

Зърното е много малко (14/14,2 мм), поч­ти сферично, при сбити гроздове - деформирано. Кожнцлта е средно де­бела, жилава, розово-червена, със слаб виолетов оттенък, с восъчен налеп, напръскана с характерни тъмни точици. Зърното е сочно, сладко, с приятен мискетов аромат.

Най-подходяща под­ложка за него е Шасла х Берландиери 41 Б, тъй като лозите, присадени на нея, не изресяват, добивите са постоянни и високи (при добри грижи могат да се получат около 1000-1200 кг от декар). Подходящи зa сорта са хълмистите и проветриви терени. По устойчивост на измръзване този сорт заема първо място сред местните сортове и превъзхожда редица чужди винени сортове. Гроздето натрупва 18-21 % захари, 5,4-6 г/куб. дм титруема киселинност.

Вината имат сламеножълт цвят, хармоничен вкус и приятен фин мискетов аромат.

CИPA / SYRA

Това е стар френски сорт, познат още като Шираз и е разпространен освен в Европа също и в Австралия, Аржентина, САЩ и ЮАР. В България не е особено известен, но в последните години интересът към него нараства.

Гроздът му е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Зърното е средно едро до дребно, леко овално. Кожицата му е средно дебела, еластична, тъмносиня. Консистенцията е сочна, а вкусът – хармоничен.

Сира е ранно до среднозреещ червен винен сорт. Гроздето му узрява в в края на август или началото на септември. Сортът се характеризира с добра родовитост и добив. Лозите са умерено растящи. Отглежда се на средностъблен кордон и резитба на чепове.

Сира се напада силно от акари, а гроздето му – от сивото гниене, особено към края на узряването.

Гроздето на сорт Сира натрупва много захари. То е подходящо за производството на червени обикновени и ликьорни вина.

Като млади, вината са тъмно обагрени, с плътен и богат вкус, но малко строги. Стареят много добре в дъбови бъчви. В аромата им се долавят нюанси на черен пипер, кожа, тютюн, а понякога билки (мащерка) и подправки (карамфил).