Статия
"Чисти" и "свежи"... пари
„Чист”, „свеж”, „натурален”, „истински”... Българският потребител често забелязва подобни надписи върху етикетите на храни, които се оказват плод на химическата индустрия. В преследване на печалбата производителите безотговорно рекламират продуктите си с всевъзможни неоснователни твърдения, без да има кой да им потърси сметка.
Подобна ситуация се наблюдава и в други държави от ЕС. Наскоро великобританската потребителска организация Which? започна кампания срещу подвеждащите надписи, въпреки че там много от прилагателните, които се използват върху етикетите на храни, вече са обект на регулация. Производителите знаят много добре колко далече могат да стигнат при тълкуването на правилата за етикетиране и че ще се изплъзнат от закона, ако злоупотребят с определения като „чист”, „свеж”, „натурален”, „истински”.
В България изобщо няма законова дефиниция за начина, по който тези определения трябва да се използват върху етикетите на храните. Във Великобритания още през 2002 година Агенцията по стандартизация на храните издава упътване за употреба на подобни прилагателни, но по-скоро под формата на препоръки и добри практики. Документът се нарича „Критерии за употреба на термините „свеж”, „чист”, „натурален” и др. при етикетирането на храни”, но производителите не са длъжни да се съобразяват с него и много от тях не го правят.
Кога надписите са подвеждащи?
Надписът е подвеждащ, ако потребителят не намира съответствие между претенцията в него (примерно „натурален сок”) и съдържанието на продукта (например: „вода, захари, глюкозо-фруктозен сироп, пюре от кайсии 10%, лимонена киселина, ароматизант”). Ако понятието, което се мъдри върху етикета, е трудно за дефиниране, то също е подвеждащо.
Българският Закон за храните изрично указва кога производителите имат право да използват термините "биологичен", "екологичен", "органичен", техните производни "био" и "еко", както и еквивалентите им, изписани с латински букви. За термините „чист”, „свеж”, „натурален” и „истински” обаче регулация няма. Въпреки това производителите могат да проявят отговорност и да усвоят добрите практики на други държави.
Агенцията по стандартизация на храните във Великобритания например посочва, че „натурален” означава „произведен от природата, без човешка намеса или обработка”. Терминът се отнася и до произхода, и до съставките на храната. В този смисъл е подвеждащо с това понятие да се описва храна или съставка, за придобиването на която са използвани химически добавки, аромати и др. Процеси на обработка, които не могат да бъдат наречени „натурални”, са сгъстяване, пастьоризация, стерилизация, оцветяване (обезцветяване), оксидиране, опушване, хидрогениране и др.
Понятието „чист” се използва за обозначаване на храни, които притежават само една съставка (например - чисто масло или чисто месо) и не е уместно с него да се рекламират храни, които имат повече съставки. По същия начин не е коректно да се злоупотребява с понятия като „истински” и „свеж”.
Въпреки, че липсва регулация, потребителят може да повлияе върху производителите и да ги принуди да бъдат по-отговорни, като упражни правото си на отказ от покупка, ако надписът върху етикета или рекламата му се сторят подвеждащи.
Дарение
За да можем да доставяме още полезна информация и тестове имаме нужда от вашата подкрепа.
Дори най-дребната сума ще ни помогне да бъдем още по-полезни, защото заедно сме по-силни.
Дарете
Коментари ( 0 общо )
anonymous