Начало

Алергиите – причини и диагностициране

В последните десетилетия алергиите се увеличиха драстично – сенна хрема, астма, копривна треска, хранителни алергии, невродермит. Според изследванията най-малко една трета от всички възрастни хора страдат от една или друга форма на някаква алергия.
Това обаче все още не може да накара хората да се отнасят сериозно към този тип заболявания и своевременно да ги установяват и лекуват. Професор Торстен Цубербиер, ръководител на Европейската фондация за изследване на алергиите (ECARF) към Клиниката по дерматология и алергология на Берлинската болница Шарите твърди, че едва десет процента от алергичните се подлагат на лечение и като цяло пациентите не се отнасят сериозно към заболяването си, а го омаловажават. И това се случва, въпреки че заедно с настъплението на алергиите напредва и медицината, която днес има успешно лечение за значителна част от тях.
Ако например сенната хрема не се лекува, алергичните реакции могат да се засилят с течение на времето, а могат да се прибавят и нови причинители. Освен това съществува опасността от влошаване под формата на “смяна на етажа” – може да възникне алергична астма. Това се случва при всеки трети пациент със сенна хрема.

Сенната хрема (или алергична хрема) заедно с алергичната астма са най-често срещаните алергии – тези на дихателните пътища. Те се предизвикват предимно от полените на треви и ранно цъфтящи дървета и храсти като бреза, елша, леска, но също от частици домашен прах или животински косми. Алергии към плесенни гъби също се срещат често, но техните алергени са много по-малко агресивни.
Много от хранителните алергии също водят произхода си от нелекувана сенна хрема. Специалистите говорят за “кръстосана реакция” или “полено-асоциирани хранителни алергии”. През последните 30 години те се увеличават значително и вече са най-често срещаната форма на хранителна алергия. Причината за такива “кръстосани алергии”: Белтъците на някои хранителни продукти са объркващо подобни на тези на полените. Приблизително всеки втори алергичен към брезов полен реагира при отхапване на ябълка със сърбеж и парене в устната кухина, до оток на лигавицата и затруднено дишане. Орехи, праскови, сливи, череши, круши или картофи също могат да предизвикат такива симптоми. Който е алергичен към див пелин, може да има проблеми, ако яде целина, моркови, чушки, домати, картофи или мента. Алергичните към полени на треви или зърнени растения, често не понасят домати, както и соя или фъстъци.

Това не винаги означава, че алергичните трябва изцяло да се лишат от определени храни. Много често е достатъчно просто те да не се консумират в “естествено състояние”, а да се белят, да се режат на малки парченца, да се поръсват и овкусяват с оцет или лимон или да се загряват. Това помага особено при плодовете, но важи и за някои зеленчуци.

Ролята на хранителните продукти като причинители на истински алергии при възрастните хора в действителност се преувеличава. Едно голямо изследване показва, че само 2,5% от всички възрастни страдат от такива алергии. Един от сто страда от псевдо-алергия, наричана по-рано “интолерантност”, при която не се образуват антитела против “чуждото тяло”. Пример за това са реакциите спрямо естествени или изкуствени добавки като оцветители или консерванти.

При кърмачета и малки деца алергичните реакции към хранителни продукти се срещат значително по-често, предимно като отключващи невродермит. Най-важните алергени са кравето мляко и кокошите яйца, следвани от соята, пшеницата и фъстъците. Симптомите при три четвърти от тези деца изчезват обаче най-късно до училищна възраст.

Решаваща за разумното лечение е навременната и правилна диагноза. На науката са познати няколко хиляди елемента, които могат да предизвикат алергия. За да се установи правилният алерген, понякога е необходима детективска интуиция. Особено когато реакциите – хрема, конюнктивит, кихане, отоци на лигавицата, астма, обриви, екземи, гадене, разстройство, мигрена – са толкова различни.
Грижливо проверената диагноза на алергията се състои от различни елементи. Най-важната основа е анамнезата: Кои оплаквания кога се появяват? Лекарят задава въпроси за начина на живот и на хранене, за домашната и служебната околна среда. Самонаблюдението също може да го доведе до важни идеи. Въз основа на симптомите, той поставя вероятна диагноза. С помощта на кожни и кръвни тестове той се опитва да установи вероятни причинители.

На европейския пазар вече има един бърз тест, за който се твърди, че само за 30 минути и само от две капки кръв може да провери дванадесетте най-често срещани хранителни и инхалационни алергени. По този начин би трябвало да се обхванат 95%  от важните дихателни и хранителни алергии.