Начало

Защита на пазара

     Асоциация Активни потребители изпрати до Кмета на София и Столичния общински съвет становище по повод поредното предложение за повишаване на минималните тарифи на таксиметровите услуги в София. Мотивите на асоциацията са да се гарантират правата на потребителите, като им се предоставя качествена и ценово конкурентна услуга. В становището се казва:

     Като представители на българските потребители, следим внимателно периодично възобновяващите се дискусии относно увеличаване цената на таксиметровите услуги в гр. София. До нас достигна информация за преразглеждане размера на  минималните и максималните тарифи на таксиметровите услуги в София, под предлог, че следва да се отчетат инфлационните процеси и повишените цени на горивата. Така, за пореден път сме сериозно загрижени за евентуалното предприемане на действия от страна на Столична община и на Столичен общински съвет, чрез които механично, по административен ред ще се повишат цените на важна за потребителите услуга, без да се гарантира възможно най-високо качество на тази услуга, в случая – таксиметровата услуга, като същата следва да се предоставя при оптимална цена – разумна и достъпна за средния потребител. 

Същност на проблема

     Свободният пазар стимулира конкуренцията и така се постига по-високо качество и оптимални цени на стоките и услугите. По изключение ценовите регулации са наложителни, за да се преодолее определен секторен проблем. Затова през 2010-2011 г. поискахме регулация на ценообразуването в таксиметровия бранш (таван на цените) като средство за противодействие на множество негативни практики, при които някои таксиметрови водачи, разчитайки на невежеството, разсеяността, невниманието на потребители (нерядко и на чуждестранни граждани), извършваха таксиметров превоз на цени от порядъка на 5, 10 и повече лева за км пробег. Подобно поведение работеше както срещу българските потребители, така и срещу репутацията на държавата ни пред чужди граждани. Това работеше и срещу самите превозвачи, защото се наблюдаваше драстично намаляване на доверието на потребителите към този иначе удобен превоз. През 2011 г. народното представителство въведе законовата регулация в чл. 24а, ал.5 (редакция от 2011 г.) на Закона за автомобилните превози (ЗАП), съгласно която общинските съвети определят максимални цени за таксиметров превоз на пътници на километър за съответната община. И наистина, установеният през 2011 г. режим на регулирани максимални цени силно ограничи негативните практики и потребителските оплаквания драстично намаляха.

     През 2014 г. българският тихомълком (с поправка между двете четения) законодател направи поредна промяна в цитирания чл.24а, ал.5 (редакция от 2014 г.) на ЗАП, като въведе изискването общинските съвети да определят както максимални, така и минимални цени за таксиметровия превоз. Тази законодателна стъпка остана неясна за обществото. Нашето разбиране е, че при лимитиране на максималния праг на цените пазарът сам ще регулира размера на цените под административния максимум. Така участниците в него ще ценообразуват в рамките до максимално лимитираните цени на таксиметровите услуги.

     Предвид всичко това като потребителска организация приемаме регламентацията на максимални цени за таксиметровия превоз, но категорично считаме, че въведените/евентуално променяни минимални цени изкривяват пазара, водят до съгласувани практики, регулирани за съжаление по законодателен ред.

     В подкрепа на нашата позиция е и актуалното Решение  № 1054 от 17.12.2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В съдържащия се в акта й конкурентен анализ е направена оценка на Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, като подзаконов нормативен акт, регулиращ таксиметровите услуги.

     Както е посочено в цитираното Решение, КЗК вече е изразявала становището си по отношение на въвеждането на минимални и максимални цени на таксиметровите услуги. В свои Решения съответно: № № 553/17.07.2007 г., 731/25.06.2010 г. и № 251/18.03.2015 г. Комисията е заявявала позицията си, че не подкрепя въвеждането на каквато и да е форма на ценова регулация по отношение на таксиметровите услуги. Първо, защото минималната цена сама по себе си не може да бъде гаранция за качество и сигурност. Това най-ефективно може да се постигне, ако се осигури подобрен контрол по отношение на стандартите, на които трябва да отговарят автомобилите и водачите. Освен това, според категоричната позиция на КЗК, ефектът от минималните цени е предпазване на съществуващите участници на пазара от конкуренция и ограничаване възможността за ценова конкуренция. Както се посочва и в цитираното Решение № 1054 от 17.12.2020 г. на КЗК,  практиката на таксиметровите превозвачи в София показва, че почти без изключение компаниите прилагат утвърдените от Общинския съвет минимални цени за таксиметров превоз (съгл. Решение № 877 от 20.12.2018 г. на Общински съвет, в сила от 01.02.2019 г.): дневна тарифа – 0,77 лв./км и нощна тарифа – 0,88 лв./км. Като това остава непроменено за 2021 и 2022 г. - съответно дневна 1,05 лв./км и респективно нощна 1,21 лв./км.

     Във връзка с това, КЗК, в подкрепа и на нашето становище констатира, че повечето таксиметрови компании предоставят услугите си на почти еднакви цени, равни или много близки до минималните, което е индикация за липса на ценова конкуренция. Пак според КЗК, въпреки многото участници на пазара и големия диапазон между минимални и максимални цени, в рамките на който всеки таксиметров превозвач може да определи цените си, всички предлагат таксиметрови услуги на практика на едни и същи цени. При това положение цената, която е един от най-съществените елементи, чрез които участниците на всеки пазар се конкурират помежду си, не играе съществена роля в конкуренцията при тези услуги.

Възможен изход

     Считаме, че принципът за установяване на минимални цени за таксиметров превоз създаде трайни условия за съгласувани практики, които работят срещу конкурентния пазар. Всяка намеса на СОС за повишаване на минималните цени на таксиметров превоз ще наруши пазарните принципи и постигнатата равновесна пазарна цена и по административен ред ще узакони практика, която ще способства за получаване на непазарни надбавки към цената за превоз. Така по административен път СОС ще извади пари от джобовете на гражданите си, за да ги предостави на бранш, който няма как да ги получи по пазарен път. Такова решение би било напълно законно, но дали е справедливо? А как биха го възприели потребителите на таксиметрови услуги?

     Бихме искали да призовем Столичния общински съвет и Столична община да не предприемат прибързани и необмислени действия под натиска на таксиметровия бранш. Подобни действия биха били непазарни, в ущърб на потребителите, като без да е осигурено по-високо качество на услугата ще се достигне до административно наложени по-високи цени, които ще са социално непоносими и пазарно необосновани. Поемането в обратен ход от страна на местната власт ще покаже на потребителите, че местното ниво ги защитава от корпоративните интереси на един огромен капиталов бранш. В този смисъл призоваваме СОС да сведе минималния праг на дневна и нощна тарифа да бъде 0.25 лв./км като по този начин ще позволим на пазарните принципи да определят цената (до максималния праг) съответно да осигури по-качествени услуги и да повиши нивото на таксиметрови услуги.

     Категорично считаме, че сега действащата уредба не възпрепятства възможноста всеки търговец, гъвкаво да формира своите цени. Т.е. не е изчерпана възможността да се вдигат цените в рамките/диапазона и на сега регламентираните минимални и максимални прагове на цените за километър пробег. Исканата от бранша евентуална промяна/повишаване на минималните цени на таксиметровата услуга в София, под претекст за отчитане на инфлационните процеси и повишените цени на горивата, би засегнала основни пазарни принципи и конкурентни начала, върху които следва да се базира съвременният таксиметров пазар и които са в противоречие с правилата на конкуренцията. По този начин СОС няма да се превръща в изпълнител на искания за административно регулиране на цените на таксиметровите услуги, като се игнорират пазарните принципи и обективните възможности на потребителите да ползват и заплащат една услуга, която не би се променила като качество, а само като цена.