Начало

Седмичен бюлетин брой 8 (379)

   15 март – Световен ден на потребителите:  
„Не“ на непрозрачните онлайн цени

   На 15 март по традиция отбелязваме Световния ден на правата на потребителите. Повод да говорим отново за нашите права и тяхната защита. Той започва с формулирането на четири основни права на потребителя: правото на безопасност, на информация, на избор и да бъдеш чут. В поредица от материали ще поговорим отново за нашите права и тяхната защита, за необходимостта от активна позиция на пазара на всеки потребител, за да бъде чут и се съобразяват с неговото мнение.

Изследване на Потребителския интернационал

   Потребителският интернационал /Consumers International/ е организация на потребителите по целия свят. Обединява над 200 организации-членове в повече от 100 държави с цел да овластяват и защитават правата на потребителите където и да са. Той е техният глас в международните форуми за изработване на политики и глобален пазар, за да се гарантира, че се третират безопасно, справедливо и честно. Интернационалът е независим, неограничен от бизнеса или политическите партии. Активен негов член от българска страна от 2005 г. е асоциация Активни потребители.

   Потребителският интернационал публикува своя доклад на тема „Разследване на потребителите за персонализирано ценообразуване“. В него се казва: Докато потребителите по целия свят са запознати с потенциалните рискове и ползи от алгоритмичното персонализирано ценообразуване, този тип непрозрачно онлайн ценообразуване предизвиква опасения и недоверие в дигиталния пазар. Защитниците на потребителите призовават за незабавни действия от регулаторните органи и бизнеса за повишаване на прозрачността и предотвратяване на несправедливост в подобни алгоритмични практики. Какви са констатациите от този доклад?

1. Потребителите са загрижени. 97% от анкетираните са регистрирали опасения относно персонализираното ценообразуване, позовавайки се на потенциала за несправедливост и липсата на прозрачност. Респондентите са участвали в упражнение за тайно пазаруване, което разкрива, че на потребителите се предлага широка гама от цени за Tinder Plus – с до 31 уникални ценови точки, идентифицирани в една държава, а някои потребители са таксувани до пет пъти повече от други в същата страна.

2. Минимална прозрачност на мястото на продажба. 77% от респондентите призовават за по-голяма прозрачност относно начина на определяне на цените. В изследването са открити неясни препратки към „промоционални цени“ и „оферти и отстъпки, съобразени с вашия профил“, заровени дълбоко в условията за използване на Tinder.

3. Възрастта и други неизвестни фактори определят ценообразуването. Потребителите в пет от шест страни са били таксувани с по-високи цени въз основа на възрастта; средно хората на възраст 30-49 години са били таксувани с 65,3% повече от тези на възраст 18-29 години. Тези разлики в цените продължават дори след като Tinder се сблъска с дело за 24 милиона долара за несправедливо ценообразуване въз основа на възрастта в Калифорния. Изследването показва, че възрастните хора са не по-малко загрижени за несправедливото ценообразуване и че тези на възраст над 30 години всъщност са с девет процентни пункта по-склонни да определят несправедливостта като основна грижа. 

Трябва ли да бъде забранено персонализираното ценообразуване?

   Потребителският интернационал не призовава за забрана на персонализираното ценообразуване. Всъщност то може да се използва в полза на потребителите – например, когато се прилага, за да помогне на тези, които са по-малко способни да плащат, за достъп до стоки и услуги. Въпреки това, за да бъде това в интерес на потребителите, трябва да се прави прозрачно, с подходяща регулация и предпазни мерки за предотвратяване на дискриминация. Но в много случаи начинът, по който се изчислява персонализираното ценообразуване, е напълно непрозрачен и потребителите не са доволни от това. 76% от анкетираните подкрепят повече прозрачност относно начина, по който личните им данни се използват и споделят.

   „И въпреки че Tinder е обект на това проучване, се казва в доклада, ние подозираме, че това е само една от многото компании, използващи технологии, за да таксуват различни цени за различни хора. Необходими са повече изследвания, за да се установи колко разпространена е тази практика, но потребителските групи са загрижени, че технологията, използвана за определяне на ценообразуване на отделни потребители, може да причини още по-големи вреди, ако се използва безотговорно в основни услуги, които имат достъп до подобрени данни, като застраховки, комунални услуги или дори здравеопазване“.

Какви са решенията?

   Този доклад завършва с набор от препоръки за бизнеса и политиците, за да се гарантира, че персонализираното ценообразуване винаги отчита правата и нуждите на потребителите. От Потребителския интернационал се обръщат към бизнеса и правителствата:  

1. Изяснете го.  Потребителите имат право да знаят дали и как се прилага персонализирано ценообразуване. Правителствата и регулаторите трябва да установят и наложат необходимостта от тази прозрачност.

2. Подобряване на агентството за потребителите.  Потребителите трябва да имат лесен достъп до информация за това как се използват техните данни и да имат възможността да се откажат от персонализирани схеми за ценообразуване.

3. Дръжте прозрачността на преден план.  Бизнесът трябва да бъде усърден, за да гарантира, че всички персонализирани алгоритми за ценообразуване не нарушават правата на потребителите и да предлагат прозрачност на регулаторите, така че техните практики да могат да бъдат одитирани и законите да се прилагат.

Хелена Льорант, генерален директор на Потребителския интернационал, заявява: „На потребителите трябва да се даде по-голяма свобода при използването и разпространението на техните лични данни, като същевременно се въведат мерки за защита на данните за всички. Асоциациите на потребителите, организациите на гражданското общество и правоприлагащите и надзорните органи трябва да получат смислен достъп до алгоритмите, които определят персонализираното ценообразуване, за да се установи дали практиката е справедлива“.

   На дневен ред:  
Отново за етикетите-светофари

   Темата за етикетите на храните и напитките изглежда „вечна“. Асоциация Активни потребители от години се бори за въвеждането на етикети, които да позволят на потребителите да направят информиран и здравословен избор.

Малко история

  В свой анализ експертите й написаха преди време: „Сегашните похвати за изписване на информацията създават ненужно объркване - липсва част от информацията върху етикета, която би спомогнала за правилен и здравословен избор; на много етикети размерът на шрифта е толкова малък и нечетлив, а контрастът между буквите и фона зад тях е толкова лош, че дори и хората с най-остро зрение не могат да разчетат нищо. На етикетите често липсва и информация за произхода на съставките и докато си мислите, че ядете  италианска лазаня, се оказва, че пастата е произведена във Франция, а доматите - в Мексико“. Дългогодишна е амбицията на нашата асоциация, като част от Европейската асоциация на потребителите БЕУК, да се въведат т. нар. „светофарни“ етикети, които да дадат на потребителите нужната и точната информация за това какво купуват и какво консумират. На лицевата страна на опаковката да се изпишат следните съставки - мазнини, наситени мазнини, захар и сол, оцветени в т.нар. светофарна схема. Зеленият цвят ще означава, че тези съставки са в ниско количество за 100 г или 100 мл. продукт, жълтият ще показва средно количество, а червеният - високо количество мазнини, наситени мазнини, захар и сол. Преди дни БЕУК отново активира тази идея, подкрепена от науката и представена като Nutri-Score.

Какво е Nutri-Score?

   Това е етикет върху предната част на опаковката, който преобразува хранителната стойност на храните и напитките в проста обща оценка. Той е въз основа на скала от пет цвята и букви (А е зелено, за да представлява най-добро хранително качество, докато E е тъмно оранжево, за да покаже, че е най-ниското). Защо се нуждаем от Nutri-Score? Понастоящем информацията за хранителните стойности се дава върху обратната страна на опаковката, предимно под формата на таблица с малък шрифт. За потребителите това отнема много време и често е сложно да се сравни хранителното качество на различни продукти. Правенето на по-здравословен избор е важно, като се има предвид текущата ситуация в ЕС с една трета от децата и половината от възрастните са с наднормено тегло или затлъстяване. Излишъкът тегло увеличава риска на човек да развие хронични заболявания като диабет и рак. Освен това знаем, че и потребителите обикновено ядат много сол, захари и наситени мазнини и недостатъчно диетични фибри, плодове и зеленчуци в сравнение с препоръките за здравословно хранене. Етикетирането на храните е само част от решението за справяне с нездравословните хранителни навици. Все повече се признава, че подкрепата на потребителите за по-здравословното хранене изисква широк набор от интервенции за справяне с „хранителната среда“.

Как се изчислява Nutri-Score?

   Nutri-Score се изчислява, като се вземат предвид 2 неща - хранителните вещества, които трябва да се ограничават (калории, наситени мазнини, захари и сол) и онези елементи, които благоприятстват (протеин, диетични фибри, плодове, зеленчуци, варива, ядки и рапично, орехово олио и зехтин). Повечето елементи за изчислението може да се намерят в задължителната за ЕС таблица с хранителни етикети на гърба на опаковката. Въз основа на храната се определя съответният цвят и буква като резултантната оценка е изчислена за 100 г или 100 мл. продукт.

Защо Nutri-Score е най-добрият етикет за хранителни вещества?

   Опростеният етикет за хранителни стойности на предната част на опаковката е полезен за потребителите. В сравнение с други етикети, Nutri-Score има следните предимства:

• Това е най-лесният за разбиране етикет. Доказателство от изследвания, проведени в няколко страни показва, че Nutri-Score в момента е най-добрият като схема за подпомагане на потребителите да сравнят хранителната стойност на храните в гама от продукти.

• Прави потребителските кошници за пазаруване по-здравословни. Изследванията показват, че етикетът работи най-добре за по-здравословен избор на храни от потребителите – включително за домакинства с ниски доходи, които са най-изложени на риск от наднормено тегло или затлъстяване. Освен това помага на потребителите да ядат по-малки порции.

• Използва цветово кодиране. Изследванията показват, че цвят-кодирането значително помага на потребителите да сравняват хранителното качество на храните и напитките.

• Използва положителни и отрицателни аспекти в своите изчисления. Това води до обобщен резултат за хранителни вещества, които имат положително въздействие (например, фибри) и за хранителни вещества, които имат отрицателно въздействие (като захар и сол).

• Базира се на еднакви референтни суми - на 100 г или 100 мл. Само тогава е възможно да сравните продукти с различни размери на порциите.

• Разработен е на базата на твърди, независими и прозрачни научни доказателства и е освободен от търговски интереси.

• Стимулира производителите на храни да подобрят своите рецепти – макар и не основното му предназначение. За да постигнат по-добър резултат, производителите трябва да подобрят хранителното качество на техните продукти.

Кои са предизвикателствата пред новия етикет? Четете в следващия брой.

   На пазара:  
Опасни играчки

   Според Safety Gate - системата на ЕС за бързо предупреждение за опасни потребителски стоки, през 2020 г. играчките са били категорията продукти, за която най-често са били получавани сигнали (27% от всички нотификации). През 2021 г. повечето сигнали се отнасят до моторни превозни средства или свързани с тях продукти (27%) и играчки (19%). Тези тревожни данни показват, че е крайно необходимо да се укрепят настоящите правила и надзорът на единния пазар, за да се гарантира, че всички играчки, продавани в ЕС, включително от трети държави и онлайн, са безопасни. Анализи сочат, че въпреки че Директивата относно безопасността на детските играчки (ДБДИ) спомага за високото равнище на безопасност на децата, някои производители от държави извън ЕС, които предлагат продуктите си на единния пазар, особено онлайн, не спазват законодателството на ЕС. В резултат на това много играчки, продавани в ЕС, все още представляват значителни заплахи за децата.

У нас:

   - За контрола на детските играчки в България отговаря Държавната агенция по метрология и технически надзор (ДАМТН). Сигнали за опасни играчки се приемат на: https://www.damtn.government.bg/.

   - Регистър на опасните играчки и изделия за деца се поддържа от Комисията за защита на потребителите, където се подават сигнали от потребители, търговци и граждански организации. Можете да ги проследите и подадете сигнал на: https://www.kzp.bg/opasni-stoki-v-bulgaria.

   - Асоциация Активни потребители също следи „изкъсо“ проблема. В нейно проучване на пазара на детски играчки тип желе, слуз или каша (известни на английски като "slime"), продавани в страната, е установено, че шест от общо девет тествани продукта са опасни за децата. В тях е намерено количество на химичния елемент Бор, което е над лимита от 300 мг/кг, като в някои от случаите нивото е с едва 4 мг/кг повече от допустимото, а в други с цели 707 мг/кг повече. Анализ на етикетите показва, че участвалите в изследването продукти не отговарят напълно на изискванията. Най-сериозното отклонение е отсъствие на информация за съдържанието и компонентния състав, което е установено при 7 от 9-те марки. При почти всички играчки, текстът на етикетите е прикрит и/или изписан с много дребен шрифт и на практика е нечетлив за потребителите. В няколко от продуктите липсва предупреждение срещу поглъщане, което е особено актуално точно за този тип играчки, които лесно могат да бъдат объркани с храна/дъвка от децата. Актуална информация за опасни играчки ще намерите на: https://aktivnipotrebiteli.bg

Химикали

   Играчките, които се допускат на единния пазар, трябва да отговарят на специфичните правила на ЕС относно химикалите. Европейската комисия следва да гарантира, че веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, са забранени в детските играчки веднага щом бъдат идентифицирани. Комисията трябва да вземе решение дали настоящото разграничение между детски играчки, предназначени за деца на възраст под 36 месеца, и такива, предназначени за по-големи деца, не трябва да бъде премахнато. Бъдещото преразглеждане на ДБДИ следва също така да позволи граничните стойности за опасни химични вещества в състава на детските играчки да бъдат бързо адаптирани, когато е необходимо, като се избягват ситуации, при които на национално равнище се определят различни стойности.

Надзор на пазара и свързани играчки

   Необходимо е държавите членки да координират своите дейности по надзора на пазара и да подобрят контрола за по-ефективно откриване и удостоверяване на опасни играчки. За тази цел Комисията ще проучи и използването на нови технологии, като например електронното етикетиране и изкуствения интелект. Като подчертават, че свързаните играчки могат да изложат децата на нови опасности и да представляват риск за тяхната безопасност, неприкосновеност на личния живот и психично здраве, ЕП насърчава производителите да интегрират механизми за безопасност и сигурност още при проектирането на своите играчки, например срещу киберзаплахи. Необходимо е и да се направи оценка дали етикетите на детските играчки биха могли да включват информация относно трайността и възможностите за поправка на продукта.

Електронна търговия

   Онлайн местата за търговия следва да бъдат задължени да поемат по-голяма отговорност за гарантиране на безопасността и съответствието с изискванията за безопасност на играчките, продавани на техните платформи, например чрез премахване на опасните играчки и предотвратяване на повторното им появяване. Констатирано е, че има още няколко проблема, засягащи безопасността на децата. Сред тях са появата на научни доказателства, идентифициращи неизвестни досега токсични химически вещества и рискове, както и големият брой опасни играчки, които се разпространяват на онлайн пазарите. Нужно е да се обърне внимание на рисковете, свързани с цифровизацията, в т.нар. свързани играчки, където функциите за сигурност на децата срещу киберзаплахи са неадекватни или почти липсват. Държавите членки на ЕС трябва да засилят мерките, за да гарантират, че всички играчки, които се предлагат на пазара на ЕС, независимо къде са произведени, отговарят на изискванията на ДБДИ.

   Опасни стоки  

Вид на стоката: Детска рокля
Описание на продукта: Детска рокля за деца до 3 години, розов цвят, с изображение на мини маус, надпис “cute mouse style”, с черни сърчица. Върху картинката  и надписа “MOUSE” има залепени множество декоративни камъчета, които се отделят лесно.  Към стоката има пришит текстилен етикет с информация: „100% PES, Made in Turkey, код 8114, баркод 1604180811464 и символи за третиране и поддръжка“. Към стоката има прикрепен хартиен етикет с информация за производител - Турция, вносител: „Ивалена“ ЕООД, състав 100% полиестер, артикул – рокля, и символи за третиране.

Страна на произход: Турция

Производител: Неизвестен
Вносител: Неизвестен
Дистрибутор: „Ивалена" ЕООД, „Актив Бейби” ЕООД

Приложими изисквания и стандарти: БДС EN 71-1:2014 +A1:2018 „Безопасност на играчки”

Опасност/естество на риска: Задавяне/задушаване

Ако  разполагате с информация за наличие на някой от тези продукти на пазара, можете да уведомите КЗП тук. Ако вече сте закупили такъв продукт, моля не го използвайте. Имате право да го върнете на търговеца и да си получите парите обратно.
            Други опасни стоки може да намерите
сайта на КЗП
 и
Safety gate RAPEX на Европейската комисия.

   „Активни потребители“ и в медиите   

"Нашият следобед", гост: Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“

„Чудодейни” уреди за дезинфекция ни заливат през интернет

"Нашият следобед" с БСТВ (18.2.2022), гост: Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“

С нови трикове крият Е-номерата във вафлите

Богомил Николов за novini.bg: Българската държава никога не е била на страната на потребителя

Над 30 000 нови автомобила са продадени в България миналата година

Богомил Николов пред novini.bg: Не натрапвайте на потребителите зорлем бг стоки и храни!

“Активни потребители”: Няма абсолютно никакъв контрол при сиренето, консумирано в детските градини, училищата и болниците

Българско лято настоява за изваждане на БАБХ от структурата на Министерството на земеделието като независим орган, и за подобряване на контрола за безопасността и качеството на храните

Какво откри изследване за съдържанието на вафлите

Палмово масло в 28 от 31 изследвани марки вафли

   Пазарът в цифри  

По данни на НСИ индексът на потребителските цени за януари 2022 г. спрямо декември 2021 г. е 101.5%, т.е. месечната инфлация е 1.5%. Годишната инфлация за януари 2022 г. спрямо януари 2021 г. е 9.1%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2021 - януари 2022 г. спрямо периода февруари 2020 - януари 2021 г. е 4.1%. Цени на някои стоки и услуги:
· хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 2.4%;
· облекло и обувки - намаление с 1.8%;
· жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 1.4%;
· жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности - увеличение с 1.2%;
· транспорт - увеличение с 0.6%;
· съобщения - цените остават на равнището от миналия месец;

· развлечения и култура - увеличение с 3.8%;
· образование - увеличение с 0.2%;
· ресторанти и хотели - увеличение с 2.3%.

- лекарствени продукти – увеличение с 0.3%, лекарски и стоматологични услуги – с 0.9 и 1.2%

   Календар на потребителя  

От 4 до 13 март в Централни хали в София ще се проведе Мартенски базар „Всичко за жената“, организиран от Българската търговско-промишлена палата.

До 6 март можете да гласувате за победителите в конкурса за есе на тема: Как да изберем най-изгодния банков продукт, организиран от MoitePari.bg сред студенти в цялата страна. Победителите ще получат награди.

До 7 март Европейската комисия организира две обществени консултации, за да проучи мненията на гражданите на ЕС и извън ЕС, и на професионалните и непрофесионални заинтересовани страни относно инициативи за преразглеждане на законодателството на ЕС за представянето на хранителна и здравна информация при храните. Регламентът на ЕС за етикетирането и представянето на храни за потребителите, добре известен като 1169, е много важен и европейската организация GS1 в Европа е пряко ангажирана.

Новата електронна услуга на НАП „Приемане на искане за прихващане или възстановяване на надвнесени суми“ дава възможност на потребителите да подават онлайн искане за възстановяване или прихващане на надвнесени суми. Тя е достъпна с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП или квалифициран електронен подпис (КЕП) в група „Плащане и изчисляване“ в Е-портала на НАП. Чрез нея потребителите вече могат и онлайн да попълнят необходимите данни във формуляра, да прилагат документи към него, след което да го подадат. С искането лицата могат да заявят желанието си да им се прихващат или възстановяват надвнесени или недължимо събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции.