Начало

Асоциация "Активни потребители"

Седмичен бюлетин 10.2021 (330)

Посланията на 15 март

На 15 март по традиция отбелязваме Световния ден на правата на потребителите. Повод да говорим отново за нашите права и тяхната защита. Как се стига до отбелязването на този ден? На 15 март 1963 г. американският президент Джон Ф. Кенеди обявява за първи път пред Сената идеята за Закон за защита на потребителите. Той формулира четири основни права на потребителя: правото на безопасност, на информация, на избор и да бъдеш чут. Впоследствие са добавени още четири права: на образование, на задоволяване на основните потребности, на обезщетение и на здравословна околна среда. Тези осем основни права са залегнали в правилата за защита на потребителите, приети от ООН. За първи път празникът е отбелязан на 15 март 1983 г. и оттогава става важна дата за потребителските организации и потребителите в цял свят. Две години по-късно, на 9 април 1985 г., Общото събрание на Организацията на обединените нации одобрява идеята той да стане Световен ден на правата на потребителите. В България се отбелязва от 1991 г., а от 2006 г. е в сила Законът за защита на потребителите. Той урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите. Целта му е да осигури защита на

основните права на потребителите:

1. право на информация за стоките и услугите;

2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;

3. право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;

4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;

5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;

6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;

7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;

8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.

Тази година посланието на Потребителския интернационал към всички потребителски организации, към производителите, търговците и потребителите, тоест към всеки един от нас, е да опазим Земята от пластмасата. Той ни призовава да затворим така наречения кръг 7R: Rethink, Refuse, Reduce, Reuse, Recycle, Repair and Replace: Преосмисляне, Отказване, Намаляване, Повторно използване, Рециклиране, Поправка и Замяна.

Защо точно пластмасата?

Пластмасата е траен и евтин материал и това я прави широко използвана. Производството й по света нараства скокообразно ‒ от 1,5 млн. тона през 1950 г. на 322 млн. тона през 2015 г. и 500 млн. тона през 2020 г. - с 900% повече от 1980 г. Това доведе и до появата на купища пластмасови отпадъци. Вече са открити микрочастици от тях от връх Еверест до дъното на океаните. Цената, която плащаме, е замърсяването на околната среда, което застрашава в буквален смисъл и човешкото здраве. През 2018 г. Европейската комисия предложи стратегия за пластмасите, която поставя като цел до 2030 г. всички пластмасови опаковки на пазара в ЕС да подлежат на повторна употреба или на рециклиране. Употребата на еднократни пластмасови продукти и на пластмасовите микрочастици трябва да бъде постепенно ограничена, със сроковете и темповете на мерките за което ви запознахме в миналия ни брой. Всяка година в ЕС се генерират приблизително 26 млн. тона пластмасови отпадъци. 39% от тях се изгарят, 31% се изхвърлят на сметищата, 30% се рециклират.

Асоциация „Активни потребители“ е създадена, за да проучва, проверява и отстоява защитата на основните права на потребителите. Ние ви поздравяваме със Световния ден на потребителите и ви призоваваме да бъдем активни, да познаваме своите права и се борим за тях! Да не бъдем просто „консуматори“, а да потребяваме така, че да съхраним света около нас. Да настояваме производителите и правителствата да се съобразяват с нас и нашите интереси, да ни осигуряват вярна и полезна информация, която да ни позволи ежедневно да правим на пазара информиран и полезен за обществото и нас самите избор. И да не забравяме, че всеки един от нас е потребител. Честит празник на всички!

Тема с продължение: Споделеното потребление и неговите модели

Продължаваме с поредицата материали, посветени на споделеното потребление – една тема, която асоциация Активни потребители проучва и следи. Днес отговаряме на въпросите: защо споделено потребление, защо сега излиза на дневен ред?

След икономическата криза от 2008-2011 г. много държави бяха на ръба на фалита, с много слаби икономики, високи нива на безработица и мащабни социални катаклизми. Младите хора бяха уморени и възмутени от това, че времената бяха тежки, че толкова много губеха домовете и работата си. Пазарите не работеха, защото не бяха ефективни и стабилни, политическата система не беше коригирала провалите на пазарите, и най-вече икономическите и политически системи бяха несправедливи. В същото време, някои започнаха да осъзнават, че разполагаме с огромни количества неизползвани ресурси. Затова те вложиха своето знание да развиват иновативни решения, откривайки възможността за въздействие върху развитието чрез разумен, устойчив и всеобхватен икономически растеж, който да доведе до разкриване на работни места, подобрена продуктивност и социална сплотеност. Споделеното потребление застрашава някои от основите на консуматорското общество (повече производство и повече потребление), но в същото време предлага алтернативи и напълно осъществими модели:

Потребителски пазар (B2C)

Първото поколение компании, посветени на съвместното потребление, беше базирано на маркетинг стратегии за потребителски пазар (B2C). Според този модел, една компания придобива, поддържа и дава под наем продукти. Компанията Zipcar купува, осигурява поддръжка или дава под наем автомобили от своите членове. Но цената за управление на автопарка е значителна. Zipcar изразходва 71% от печалбата за 2010 г. за придобиване на автомобили и поддръжка. Въпреки че имат частична печалба, тези компании като цяло представляват версията на 21 век на стария бизнес модел за отдаване под наем с повече удобство за ползвателите, но не много иновация по отношение на бизнес модела.

Бизнес пазар (C2C)

Появяват се и нови модели на равнопоставено съвместно потребление (P2P). Те са по-ефективни по отношение на капитала от моделите на потребителския пазар, защото не изискват много капиталови инвестиции, за да придобият стоките. Вместо това, разчитат на една общност да предостави тези стоки, обикновено в замяна на някои ползи от транзакцията. Моделът за споделяне на автомобили P2P позволява на собственика да отдава под наем своя собствен автомобил. GetAround работи на този пазар като таксува част от цената на услугата, предложена от Zipcar. Собственикът на автомобила инвестира печалбата от наем, за да изплати автомобила и да го поддържа. Системата P2P е по-ефективна: има по-малко автомобили по улиците, които се използват в по-висока степен. Въпреки това, моделите P2P са по-сложни от тези на потребителския пазар. P2P пазарите представляват двустранна размяна и изискват внимателно управление на търсенето и предлагането. С разрастването на пазара и намесата на все повече страни, е важно да се създадат параметри на доверие и качество, за да се избегнат търкания при транзакциите.

В допълнение, има други източници на приходи за пионерите на съвместното потребление: отдаване под наем на техните технически решения към малки групи, които могат да създадат малки мрежи. Компанията „Zimride” (за споделяне на автомобили) позволява на компании и университети да създадат свои собствени мрежи като плащат абонамент, за да използват платформата. „Neighborgoods” позволява създаването на собствена група за 6 долара на месец. Така, за да започнем със съвместното потребление, е необходимо само да наемем съществуваща система (което позволява по-висока степен на растеж).

Научете повече за споделеното потребление: https://bg.col-sumers.eu/

„Прясно“ сухо мляко на пазара

В асоциация „Активни потребители” постъпват сигнали от потребители, които изказват съмнение за качествата на разпространяваното в търговската мрежа прясно мляко. В тях се твърди, че това, което се предлага, не е пълноценната и полезна храна, позната от години, както относно външния вид, вкусовите качества, състава и миризмата, но така също и относно хранителните качества на този продукт. Постоянен въпрос на потребителите е влага ли се сухо мляко в „прясното“ мляко? Целта на новото ни проучване е да се изследва и установи наличието на добавена млечна пудра в прясно мляко за пиене на предлагани в търговската мрежа готови за консумация продукти. В Регламент (ЕС) № 1308/2013 на ЕП и на Съвета от 2013 г. има ясна регламентация относно качествата на млякото. Всяко добавяне на външни суровини и технологични добавки, включително сухо мляко/млечна пудра не са забранени изрично, но производителят е длъжен да го обявява на етикетите на продукта.

Резултатите

За проучването са закупени от големи търговски вериги в София 17 марки прясно мляко. От тях 5 са UHT продукти. Маслеността на млеката варира от 0,1 до 3,7%. Анализите установиха следното:

1. В три (от 17) търговски марки най-вероятно няма добавено сухо мляко. В тях съдържанието на фурозин е минимално.
2. В други 4 проби вложената млечна пудра е в диапазона 10 – 49%.
3. Най-многобройната категория е млека, съдържащи между 50 и 85% млечна пудра – 7 марки
4. При останалите 3 сухото мляко е над 85%, т.е. в тях едва ли има прясно мляко.

Изводи и обобщения

Резултатите ясно показват, че производителите масово влагат млечна пудра в прясното мляко. Напълно „чисти“ са само 3 марки. Това е фалшификация на хранителен продукт и измама спрямо потребителите. А производителите използват по-евтина суровина и избягват проблемите с доставките, транспорта, съхранението, тестването и рандомизирането на суровото мляко. Накратко – печелят повече пари! Потребителите са потърпевши. Те „печелят“ продукт с по-ниска хранителна стойност. В него има по-малко витамини и други полезни вещества и повече нежелателни съединения. Остава въпросът дали след като мандрите злоупотребяват с най-простия млечен продукт, може да се вярва в качеството и безопасността на другите производни млечни продукти? Отворен остава и въпросът за контрола. Понеже няма официален референтен метод за доказване на млечна пудра в прясното мляко, то Агенцията по храните няма как да санкционира подобни практики. В България няма организация, процедури и инструменти, които да се борят с този тип некоректни практики при производството на храни. Възможно решение е налагане на контрол и проследимост в търговията с млечна пудра на едро. Трябва всеки производител на млечни продукти да декларира факта на използване на млечна пудра в производството, както и количествата закупени от предприятието. Това е въпрос за регулацията на сектора и за съжаление е поредният отворен проблем на българската млечна индустрия, който изисква спешна намеса и промяна в законодателството и процедурите на контролните институции.

Пълното проучване ще намерите на aktivnipotrebiteli.bg

„Активни потребители“ и в медиите

Научете как да сравните банковите такси:

https://banki.aktivnipotrebiteli.bg/

Научете повече за енергийната бедност:

https://www.stepenergy.eu/bg/

Научете повече за споделеното потребление:

https://bg.col-sumers.eu/

Научете повече за знака за доверие Е надежден:

https://e-nadejden.bg

Научете повече за правата си от сайта на кампанията „Имаш право”:

https://europa.eu/youreuright/home_bg

Обучения за МСП и обучителни материали по потребителски теми:

https://consumerlawready.eu

Интернет страницата на Активни потребители публикува уникални, експертни и независими изследвания, които ви пестят време и пари. Това е един от малкото сайтове БЕЗ РЕКЛАМИ, който се издържа само от своите читатели. Без вашата помощ няма да можем да осъществяваме тестове и проучвания на пазара.

Абонирайте се само за 15 лева за година и ще получите пълен достъп до нашите рейтинги на тестваните стоки и услуги.

Най-лесно може това може да направите ТУК.

Последвайте ни във Facebook и в Twitter.

Ако не искате да получавате бюлетина, може да го  направите ОТТУК