Начало

В сезона на отпуските – дигиталният турист

На преден план все повече се откроява фигурата на съвременния, т.нар. дигитален турист. Той принадлежи на поколението, което е израснало с компютърните технологии, не може без своя смартфон и абсолютно всичко върши по този начин, коментира Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите.

Портрет

Това е човек на възраст около 30 години, който има възможност да пътува, компютърните технологии са неговото второ „аз” и само с един телефон е в състояние да извърши всичко необходимо за организирането на едно пътуване. В петък приключва работа, приготвя си багажа, тръгва към летището, по пътя проверява какви полети има last minute на устройваща го цена, за две-три минути от няколко дестинации вижда къде ще има интересни събития около исторически или културни забележителности и т.н. Купува си билетите онлайн и след няколко часа е в друг град в България или някъде по света. Докато е чакал на аерогарата, в платформите за настаняванее видял подходящо и изгодно място и дори го е платил отново през интернет. След като кацне на летището, взима такси и преди да се настани, отива в ресторант, който пак е избрал чрез различни приложения за смартфон.

Регулацията

Дигиталният турист е голямо предизвикателство за бизнеса, тъй като той по-скоро гледа съотношението цена-качество на предлаганите услуги, той може да пътува споделено с някой друг до Варна или Бургас. Или да се настани в едно място заедно с двама или трима други непознати. Затова трябва да са ясни психиката и желанията на такъв тип хора, за да може бизнесът да ги посрещне адекватно. Не по-малко предизвикателство е и за контролните органи и законодателните институции, защото споделената икономика все още задава въпроси на държавните мъже дали да се регулира или не, какви са положителните страни и недостатъците за останалите в бизнеса и за туристите. Рано или късно ще има някаква регулация и тя по-скоро ще цели гарантиране качеството и безопасността на предоставяните по този начин услуги. 

Едно на всеки десет лекарства е фалшиво

Проучване на Световната здравна организация показва, че в страните с ниски и средни доходи на всеки 10 лекарствени продукта един е с лошо качество и може сериозно да навреди на здравето на пациента. За превенция на тази негативна тенденция Американската агенция за международно развитие USAID стартира проект Global Health Supply Chain Program – Procurement and Supply Management (GHSC-PSM), който предвижда използването на глобални стандарти за проследяване на всеки здравен продукт от поръчването до доставката му на пациента. Проектът бързо се превърна в катализатор за популяризиране на глобални стандарти в здравеопазването при адаптиране на различни технологии за нуждите на общественото здраве и свързване на различните участници в тази сфера.

Две технологии, които се внедряват чрез проекта GHSC-PSM, са баркодовете и Глобалната мрежа за синхронизация на данни GDSN.Баркодовете са част от Глобални стандарти за идентификация, обхващане и споделяне на данни, които са разработени и се поддържат от международната организация GS1. Чрез тях дарителските и правителствените организации ще могат да проследят движението на всеки здравен продукт по цялата верига на доставка. Обменът на основни данни по този проект ще се извършва посредством

Глобалната мрежа за синхронизация на данни GDSN.

Досегашната липса на стандартизация на основните данни и видимост по отношение на придвижването на продуктите води до загуби, кражби, поява на фалшиви продукти и неефективно изтегляне на вредни продукти. При GDSN е достатъчно отделните доставчици да са свързани всеки само с една база данни от мрежата, за да споделят основни данни за продуктите с останалите участници. Мениджърите на веригите за доставка, регулаторните органи и здравните работници могат да получат тези данни в реално време и това да повиши ефективността на тяхната работа и вземането на информирани решения.

Друг ключов аспект на стратегията за глобални стандарти в проекта е свързването на различни участници. GHSC-PSM работи съвместно с правителства и фармацевтични производители, за да насърчи използването на глобалните стандарти GS1 по веригите за доставка на здравни продукти. През януари 2018 г. се въведе изискване за поетапно въвеждане на GS1 баркодовете от доставчиците.През следващата година ще продължи внедряването на иновативни технологии и ангажиране на участниците за тяхното използване  за постигането на по-голяма сигурност по веригите за доставка, оптимизиране на използваните ресурси и обслужване на повече пациенти с висококачествени лекарства.

В навечерието на новата учебна година

През тази учебна година влиза в сила новият сборник с рецепти за хранене в детските градини, изготвен от експертите на Националния център по обществено здраве и анализи. В основата му е българският модел на хранене. Традиционните български храни са застъпени с разнообразни рецепти.

• От менюто на децата са изключени тортите, сиропираните десерти и пържените храни.
• За сметка на това ще има повече зърнени храни, пресни плодове и зеленчуци.
• Включени са т. нар. супер храни като киноа, авокадо, чия, сушени боровинки, броколи, брюкселско зеле и други.

„Паралелно с това сме включили много нови рецепти, които са с богати варианти на различни плодове и зеленчуци. По отношение на зърнените храни сме разширили възможността за използване на брашна от лимец, спелта –по-висококачествени и полезни продукти. Предложили сме по-малко сол и захар и по-голям грамаж храна за по-големите деца, както и доста алтернативи“ - съобщи проф. Веселка Дулева - началник отдел „Храни и хранене“ в центъра и национален консултант по хранене и диетика.

„Важно е сега децата да се научат да се хранят здравословно – допълва проф. Стефка Петрова от Националния център по обществено здраве и анализи. Ние излизаме с апел към родителите да внимават с какво хранят децата си вкъщи и да спазват правилата, които ще се въведат в детските заведения“.

В услуга на потребителите

Към Българската търговски промишлена палата функционира дружество “Център за професионално обучение, преводи, консултации и фирмено обслужване”, което предоставя и на гражданите преводачески и други услуги:

• Превод от български език на чужд език и обратно;
• Заверка на документи пред държавни и обществени ведомства и институции;
• Заверка на документи в Консулските отдели при чуждестранни мисии в страната.

Извършват се преводи на повече от 20 езика, а утвърдените преводачи са над 200. Организиран е екип от професионалисти с различна квалификация и опит. Дружеството има подписан договор с МВнР за извършване на официални преводи на документи и други книжа. Това са отговорни преводи, тъй като от тях произтичат права и/или задължения за българските граждани - независимо дали ще се използват в страната или в чужбина.

Организирано е комплексно обслужване на клиентите. Извършват се всички видове предварителни заверки на документите в държавни и обществени институции, легализация в отдел “Консулски отношения” на МВнР и консулските отдели на чуждестранните мисии в страната. Предаването на готовите документи на клиентите става лично или с куриерски доставки в страната и чужбина. Въведена е и възможност за обслужване на клиентите и по електронен път, което пести време и средства. Предоставят се преводи в различни области – икономика, право, техника, медицина и т.н., при строго спазване на етичните норми и конфиденциалност. 

Пазарът в цифри

• Социологическото проучване на TNS Opinion в 8 европейски страни за „Приятели на Земята Европа“ и „За Земята“ показва висока обществена подкрепа за устойчиво произведената и продавана локално храна,
• 94% от българите смятат, че правителството трябва да подкрепя местно произведената храна повече,
• 81% от интервюираните се опитват да разберат дали храната, която купуват, е произведена локално,
• 71% смятат, че е трудно да намерят информация откъде могат да си купят такава храна,.
• 61% споделят, че няма достатъчно места да закупят местно произведена храна в района, в който живеят,
• само 43% понякога си купуват местна храна,
• 89% смятат, че купуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона,
• проучването показва, че политиците трябва да направят много повече за поддържането на устойчиво произведената местна храна и за изграждането на местните хранителни икономики, които да съживят българските селски райони.