Начало

Седмичен бюлетин брой 29 (400)

   На дневен ред:   
Шринкфлация – що е то?

     Асоциация Активни потребители обръща внимание на потребителите на ново явление, което завладява публичното пространство, особено след повишаването на инфлацията. Това е шринкфлацията. През седмицата Богомил Николов - изпълнителен директор на асоциацията, обясни за БНР: "Явлението изобщо не е ново, а само получи име – заяви той. Терминът се появи от академичните среди от Великобритания. В нашето общество стана популярен от месец – два. Шринкфлацията представлява намаляване на обема/количеството на дадена стока или нейното качество в съдържанието, без да се променя продажната цена. По този начин нито един статистически институт не може да регистрира увеличение на цените и да „разкрие“ инфлацията. Но реално това е една модификация на инфлацията, при която, без да се увеличават номинално цените, се намалява това, което потребителят получава“.
    Шринкфлацията цели да намали производствените разходи, като производителят си гарантира печалба чрез намаленото количество на по-висока цена. Този икономически феномен настъпва на вълни. Обикновено неговата кулминация съвпада с най-интензивната точка на растящата инфлация. Смята се, че този подход е изключително удобно бягство за производителите. Те смятат, че при растящите цени фокусът на потребителско внимание ще бъде насочен само към финансовата гледна точка и че промяната в предлаганото количество ще остане на заден план. Друг трик е да се поставят малки ярки етикети на по-малките опаковки, така че вниманието на потребителя да пропусне факта, че количеството, което купува, е по-малко от обичайното. Най-негативната страна на това явление шрингфлация е, че то обикновено остава. Формално погледнато, това не е измама – имате обявена цена, имате обявен грамаж. Само че се разчита на това, че хората не са чак толкова прецизни и не обръщат внимание. Статистиката не отбелязва инфлация, тя регистрира цени по своята методика.

Примери
    Сайтът SmartMoney.bg - на Българската асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК), дава и конкретни примери: Емблематичен пример за това явление са шоколадите, които стандартно бяха по 100 грама, но сега повечето са по 90, 80 или дори 70 и по-малко грама. Хлябът вече не е 1 килограм, а в най-добрия случай 600-700 грама. Кофичка кисело мляко вече стандартно е 400 грама, а ако случайно е половин килограм, допълнителните 100 грама са обозначени като „бонус“. Ами порциите в заведенията? Те стават все по-малки и сега на повечето места са размер „гурме“. Подобни примери има не само при хранителните стоки, а и при козметиката, лекарствата, канцеларските материали и много други, като те не се изчерпват само с физическите продукти, а „свиването“ се прилага и при услугите. Например, доскоро банка предлагаше пакетна услуга за определен брой услуги на цена 15 лева на месец. Оказва се, че преводите в пакета са намалени наполовина, но пък цената се е запазила същата. На практика, повишението е 100%.
    Разновидност на шринкфлацията е намаляването на броя на мокрите кърпички в един пакет, броя на бисквитите в една кутия и много други. В някои случаи производителите оправдават намаляването на количеството (или броя) с по-ергономично шише (при минералните води и други напитки), по-лесно захващане, по-удобно използване, пестене на хартия за опаковката или други, но основната причина е да заблудят потребителите, че купуват същото количество, а реално не е така. С намаляването на количеството продавачите могат да запазят същата цена или тя да се повиши по-малко в сравнение с техните конкуренти. Всичко това изглежда като невинна заблуда за потребителите, но на практика означава, че поскъпването на стоките и услугите е много по-високо, отколкото си мислим.

Как да се предпазим?
    Тази практика е съвсем законна, ако на опаковката ясно е записано какво е количеството на продукта, който се намира в нея. Колко хора обаче гледат етикета на стоките и се интересуват колко грама или милилитри има в пакета или бутилката? Малко са, със сигурност. За да не гледаме всеки път етикетите на стоките (които често са толкова малки, че трудно се разчитат), то може да погледнем листчетата с цените, които са поставени на регалите под или над самите продукти. На тях търговците са задължени да изписват не само единичната цена, а и цената на килограм, литър или на бройка, ако има някакъв стандарт.

Шринкфлация по български
    В България последните месеци още едно явление се прилага масово от производители и търговци. То си няма официално име, но може да го наречем качествена шринкфлация, т.е. влошаване на качеството на определени стоки и услуги с цел да се запазят същите цени или повишението да не се усети от потребителите и те да спрат да купуват тези продукти.
    Например, последните няколко месеца сиренето и кашкавалът имат различен вкус и са много по-меки. Причините: слагат повече вода и допълнителни съставки, а периодът на зреене е намален значително. Същата ситуация е и с луканка от популярна марка с претенции за високо качество. Тя винаги е била суха, но сега е мека и дори трудно се бели. Напитките се разреждат с вода повече от стандартното, млечните продукти и колбасите почти не зреят, слагат по-малко мляко и сметана в сладоледите и т.н. Всичко това е за да не „уплашат“ потребителите с много по-високите цени и са решили, че влошаването на качеството почти няма да се усети. За съжаление, високата инфлация доведе и до драстично влошаване на много продукти и услуги, като това се дължи на занижения контрол и от страна на държавата. Докато намаляването на количеството на даден продукт може да се проследи, много трудно се доказва влошено качество в домашни условия. Просто спираме да купуваме от даден магазин или марка, но когато и останалите са с влошено качество, изборът става труден, а някой път и невъзможен.
    От асоциация Активни потребители напомнят, че най-добре се пази информираният потребител. Затова трябва ясно да показваме на производителите и на търговците, че не сме безучастни и че имаме претенции. Многобройните призиви на асоциацията да се четат етикетите добиват особена тежест, тъй като този навик може да спести не малко разочарование у купувачите и загуба на пари чрез променените и влошени количество и качество на стоките и услугите.

   Едно наум:   
Измамите с криптовалутите
    Комисията за финансов надзор /КФН/ предупреждава за зачестили случаи на нерегламентирани практики на публично набиране на средства с цел инвестиране в криптофондове, които не са лицензирани или регистрирани от КФН. Предвид факта, че криптовалутите все още не са придобили квалификациите на жизнеспособен клас активи, някои мениджъри на хедж фондове предприемат стъпки, за да използват потенциала на пазара, посочват от комисията. Според експертите й се наблюдава не само интерес към дигиталните активи, който непрекъснато нараства и навлиза в масовия поток, но и наличие на фондове, фокусирани върху криптовалутите, опериращи без издадени за целта лицензи.
              
Срещу митовете за голяма печалба
    Въпреки че има създаден мит, че криптовалутите осигуряват висока възвръщаемост на инвестициите за инвеститорите, обратното е също толкова вярно, предупреждават от КФН. И допълват, че цените на криптовалутите могат да се покачват и падат неимоверно за кратък период от време и затова не е изненада, че мнозина ги разглеждат като спекулативен актив за инвестиране. Диверсификацията на инвестиционния портфейл е възможна да бъде приложена за смекчаване на инвестиционните рискове. КФН напомня за тези рискове, които могат да доведат до загуба на средствата на инвеститорите, които трябва да се взимат предвид и да не се осъществяват сделки със съмнителен характер.
    От регулаторна гледна точка следва да се има предвид, че повечето възможности за инвестиране в криптовалути са извън обхвата на регулацията на този етап. Преди да инвестирате в хедж фонд или еквивалентен фонд, важно е да проверите дали той се регулира от съответния регулаторен орган. КФН обръща внимание, че хедж фондове, алтернативни инвестиционни фондове и техните еквиваленти трябва да отговарят на определени законови изисквания, включително да бъдат регистрирани или да притежават подходящ лиценз, а лицата, които ги управляват - нужните знания и опит да предоставят периодични отчети на различни заинтересовани страни, категорични са от комисията.

Какви са рисковете
1. Волатилност на цените - Цените на цифровите активи са изключително нестабилни и с висока флуктоация.
2. Непрозрачност - Информацията относно пазарните цени на цифровите активи е неофициална, непотвърдена и разпокъсана.
3. Възможни схеми за измама - Средствата могат да не бъдат влагани в предварително оповестените инструменти.
4. Липса на периодична отчетност - Нелицензираните или нерегистрирани фондове не оповестяват информация.
5. Липса на знания и опит от мениджърите на фондовете – Отнася се за лицата, предоставящи инвестиционни съвети или такива, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.
 
Какво се случва с цените на криптовалутите
    През последните 10 години цената на Биткойн се е покачила с удивителните годишни нива на увеличение от 132.2%. Златото достигна възвръщаемост на годишна база от 1.2% за същия период. Standard&Poor 500 натрупа порядъчната възвръщаемост от 16.6% за инвеститори, докато онези, които купиха Dow Jones Industrial - средните индексни фондове спечелиха CAGR от 11,41% от своите инвестиции. Във всеки даден период от една седмица, или един месец, волатилността на Биткойн може да доведе инвеститорите както до големи загуби, така и до големи печалби. Но тази нестабилност се разиграва срещу дългосрочна тенденция на покачване на цените. Ако сте закупили Биткойн за 1,000 евро преди 10 години, днес ще сте богати. Цялостната тенденция на пазара на криптовалути, от историческа гледна точка, върви само нагоре, вземайки предвид повече години назад. Да, отделните монети и токени губят стойност. Има периоди от седмици и месеци, когато цените са под нивото, което вие сте платили. Но в дългосрочен план, историческия запис илюстриран от крипто графики и ценови графики показва, че купуването на цифрови активи и съхраняването им в дългосрочен план, е печеливша стратегия за Биткойн и много други валути.

   Семеен портфейл:    
Ще оскъпи ли еврото живота в страната?
    Свидетели сме на много и противоречиви анализи и прогнози за евентуалното влияние на еврото върху стандарта на живот у нас след приеманите ни в еврозоната. Мненията са противоречиви, често – политизирани, и защитаващи едни или други интереси. За потребителите най-важният въпрос остава дали еврото ще „повлече“ цените на дребно на стоки и услуги, както вещаят част от прогнозите. 

Какви са ползите от еврото?
    Според европейската статистика, еврото предлага много ползи за гражданите, предприятията и икономиките на държавите, които го използват. Някои от тях са:

• лесно сравняване на цените между държавите, което засилва конкуренцията между предприятията, като по този начин облагодетелства потребителите

• ценова стабилност

• благодарение на еврото за предприятията е по-лесно, по-евтино и по-безопасно да купуват и продават в еврозоната и да търгуват с останалата част на света

• повишаване на икономическата стабилност и растежа

• по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари

• по-голямо влияние в световната икономика

• осезаем символ на европейската идентичност

Какво да очакваме у нас?
    Икономическият и социален съвет /ИСС/ прие анализ на тема „Въздействие на присъединяването на България към еврозоната /ЕЗ/ върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната“, разработен по предложение на Народното събрание. В анализа се посочва, че присъединяването на България към ЕЗ се очаква да отключи комплекс от положителни ефекти и въздействия и да създаде условия в средно- и дългосрочна перспектива за:

• по-висок потенциален БВП и средногодишен темп на реален растеж, по-висока производителност и потенциал за ускорено развитие и сближаване към средните нива на производителност и доходи в по-напредналите източноевропейски страни, ЕС и ЕЗ;

• подобряване на инвестиционната среда

• увеличаване на експортната насоченост и отключване на статистически значими положителни преки и косвени ефекти върху експортно ориентираните сектори и върху нетния износ на стоки и услуги. Това има потенциал да повлияе върху общата динамика на БВП, производителността, заетостта и доходите;

• подобряване на фискалната база, възможност за преформатиране на националното стратегическо управление, дългосрочното бюджетиране и ефективност на публичните разходи и инвестиционни програми

• продължаващо сближаване на националното ценово равнище спрямо средните нива в ЕС

• по-ефективен пазар на труда, заетостта, високи нива на икономическа активност, трудова интеграция и доходи.

Има ли рискове?
    В същото време експертите на ИСС изтъкват, че присъединяването на България към ЕЗ, преди всичко в краткосрочен времеви план, т.е. до една година от приемане на еврото, могат да бъдат очаквани следните рискове, свързани с:

• ниско ниво на обществена информираност;

• възможни пропуски или недостатъчно време за осъществяване на необходимите подготвителни действия и технически мерки, вкл. приемането на значителни по обем и съществени по съдържание промени в законодателството и подзаконовата нормативна уредба;

• краткотраен, ограничен по размер ръст на цените от закръгление при приемане на еврото и използване на нелоялни, спекулативни търговски практики – основно в сферата на услугите; стоки извън обхвата на стоките за широко потребление; малки търговски обекти и търговски обекти в отдалечени населени места;

• еднократни разходи за адаптиране на бизнеса, администрацията и гражданите и др.

    Още на 27 май т.г. ИСС прие становище  "Национален план за въвеждане на еврото", в което задълбочено представи позициите и препоръките, свързани с процеса по въвеждане на еврото в ежедневието на гражданите, бизнеса, общините, финансовите и държавни институции. Повече информация ще намерите на: https://esc.bg/

   Опасни стоки  
Вид на стоката: Детски дънки                                                                     
Описание на продукта: Детски дънки "Escabel kids“ за деца до 3 години, с множество залепени малки камъчета на крачолите и около предните джобове. Към стоката има пришит текстилен етикет "Escabel", код 2053, 98% PAMUK, 2% ликра, Made in Turkey, символи за третиране. Има и хартиен етикет със залепен стикер с информация на български език: панталон, 34 лв., 98% памук и 2% ликра, Турция, вносител: „Интернешънъл Транс Ко" ООД.
Страна на произход: Турция
Производител: Неизвестен
Вносител: Неизвестен
Дистрибутор: ЕТ „Мими-Анита Георгиева"
Приложими изисквания и стандарти: БДС EN 71-1:2014 +A1:2018 „Безопасност на играчки”
Опасност/естество на риска: Задавяне
Стоките са във видимо несъответствие с изискванията за безопасност, съгласно БДС EN 71-1:2014 +A1:2018 „Безопасност на играчки”, Част 1: Механични и физични свойства, т.8.4 „ Тест за устойчивост на опън” и т.8.2 „Тест за малки части”, тъй като лесно се отделят малки части и тъй като отделените малки части влизат изцяло в цилиндъра за малки части и съгласно направена оценка на риска от отдел „ОКБС”, представляват сериозен риск за здравето на потребителите (малки деца до 3 г.).

   „Активни потребители“ и в медиите   

Как да се овладее инфлацията и поскъпването на храните? - Българска национална телевизия (bnt.bg)

Асоциацията на активните потребители: Инфлацията провокира производителите да коригират тайно количеството на стоката - Новини (bnr.bg)

20.07.2022 г., 13.00 – 16.00ч., „Сюжети от деня“ с Агнес Манова - (bnr.bg)

  Пазарът в цифри  

• Индексът на потребителските цени за юни 2022 г. спрямо май 2022 г. е 100.9%, т.е. месечната инфлация е 0.9%. Това сочат данните на НСИ.

• Годишната инфлация за юни 2022 г. спрямо юни 2021 г. е 16.9%. Това е най-високата стойност на този индекс от 24 години насам - за последен път 18% годишна инфлация у нас е имало през май 1998 г.
• Средногодишната инфлация за периода юли 2021 - юни 2022 г. спрямо периода юли 2020 - юни 2021 г. е 9.3%.
• През юни 2022 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

• хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 0.1%;
• алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.3%;
• облекло и обувки - намаление с 0.2%;
• жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 1.1%;
• жилищно обзавеждане, домакински уреди и поддържане на дома - увеличение с 1.6%.
• Основният двигател на нарастването на цените всъщност е транспортът, който е поскъпнал само за един месец с 4,2%.

   Календар на потребителя    

От 20 до 23 октомври ще се проведе INTER DRONE EXPO, организиран от Интер експо център. Изложението ще събере сектора на дрон-технологиите и безпилотните летателни машини, като с него България ще се превърне в пионер за района на Балканския полуостров. Стартира и официалният сайт на проявата - www.interdroneexpo.bg

Националният осигурителен институт (НОИ) разработва нови електронни услуги, съобщиха от института. Една от тях ще дава детайлна информация как се формират сумите, изплащани на пенсионерите, включително начислени добавки или удръжки по запори. Когато се прави някакво удържане на суми, ще се вижда какви удръжки има, защото хората много често бъркат. Новите електрони услуги ще могат да бъдат ползвани чрез персонален идентификационен код, издаван от НОИ. Научете повече на: https://www.nssi.bg

По програма „Цифрова Европа“ ЕК представи пред държавите – членки оценката на проектите по първата покана за създаването на мрежа от „Европейски цифрови иновационни хъбове“ (ЕЦИХ), която ще покрие всички региони на Европа. Това е нова програма на ЕС за предоставяне на дигитални технологии и решения за бизнеса, гражданите и публичните администрации. Европейските иновационни хъбове ще подпомагат достъпа на фирмите и публичните организации до технологични експертни знания, експериментални съоръжения, изпитани и утвърдени технологии, специфични знания, услуги, добри практики, и др. ЕЦИХ ще работят в 5 приоритетни области:  високопроизводителни изчислителни технологии, изкуствен интелект (ИИ), киберсигурност, иновативни цифрови умения и широко използване на дигитални технологии в икономиката и обществото. За територията на България са одобрени 4 проектни предложения, които ще бъдат съвместно финансирани от Програма „Цифрова Европа“ и от „Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“.