Седмичен бюлетин брой 15 (386)

   С вашите въпроси:  
Greenwashing и как някои производители ни лъжат, че произвеждат екологично?

     В желанието да продадат стоките си успешно и на по-високи цени, много производители и търговци спекулират с актуални проблеми на съвремието. Например, по рафтовете на магазините зачестяват продукти „еко“, „био“, „зелен“ и т.н., които освен че са доста по-скъпи, не предоставят доказателства, че са именно такива.

Терминът „greenwashing“

       В скорошния пакет от предложения на Европейската комисия, свързани с устойчивост на произведените стоки и преход към по-екологична среда, се обръща внимание и на един много актуален проблем. С оглед климатичните промени и отражението на замърсяването върху природата  значителна част от вниманието на потребителите е прикована към използването на повече възобновяеми ресурси и ограничаване на отпадъците, които няма възможност да бъдат рециклирани.  Практиката „greenwashing“ представлява въвеждане в заблуда, че продуктът, който се предоставя, е бил произведен от материал или по начин, който не вреди на околната среда и не замърсява.

Екологични ли са обаче всички продукти, които биват представяни за такива?

     Глобално проучване е установило, че 66% от потребителите са склонни да платят повече за продукти, благоприятни за околната среда. Това превръща екологичните продукти в една примамлива възможност за производителите. Практиката набира все по-голяма популярност, а след проверка на 150 претенции за екологичност на продуктите от Европейската комисия е установено, че повече от половината (53,3%) от тях са представени като екологични без да има конкретна информация, която да подкрепи тези твърдения.

Какво предлага Европейската комисия? 

1. Да се въведе определение за „екологични претенции“ и видове екологични претенции, като се разграничат общите претенции (например: продуктът има биоразградима опаковка) от специфичните претенции (например: продуктът има опаковка от хартия, която е биоразградима в рамките на 7 дни в домашна среда).
2. Да се забрани използването на „екологични претенции“ с цел въвеждане в заблуждение на потребителя да закупи този продукт.
3. Да се забрани използването на необосновани твърдения, свързани с климатичните промени. Например, че пазарувайки от определен продукт допринасяте за „производство без въглероден отпечатък“. Ако търговците желаят да водят такава производствена политика, те ще подлежат на мониторинг, който да следи техния напредък по зададените от тях цели.
4. Да се забрани рекламирането на „предимства“, които всъщност са обичайна практика за продукта. (Например, реклама на ядково мляко без лактоза.), включително претенции, представящи законодателството на ЕС като практика на конкретния търговец. (Например, продуктът не съдържа определени вещества, които всъщност са забранени за употреба в ЕС.)
5. Когато се правят сравнения между продуктите на база техните екологични и обществени аспекти, тези сравнения да бъдат аргументирани и да има подробна информация за критерии, на база които е определен „по-екологичния продукт“.
6. Да се забрани използването на доброволна маркировка или използването на публично призната маркировка без основание за това. За да може производителят да използва определени етикети за своя продукт, той ще трябва първо да бъде сертифициран чрез прозрачна и достоверна процедура. Без сертификат да могат да се ползват маркировки, само когато са признати от публичен орган.
7. Да се забрани използването на общи екологични претенции без да има посочени в близост конкретни основания за тях на рекламата, опаковката и сайта на продукта. Например, „еко“, „зелен“, „с грижа към природата“, „въглеродно неутрален“, „биоразградим“ и т.н. Производителите ще могат да използват специфични екологични претенции, като опишат съответните характеристики. (Например, продуктът има биоразградима опаковка от оризова хартия, която се разгражда за седем дни в домашна среда).
8. Да се забрани придаване на целия продукт на качество, присъщо само за част от него.  (Например, реклама за биоразградима хартиена опаковка, която освен хартиена обвивка има и пластмасова отвътре.)
9. За екологични претенции ще се приемат и претенции за устойчивост на продукта, които загатват, че този продукт има положителен ефект, няма ефект или има по-добър ефект върху природата от други подобни продукти на пазара.
10. Предвижда се създаване на законодателство в европейската общност, което да зададе изисквания към продуктите, ползващи „екологични претенции“.

Значение

     Новата регламентация, която предлага Европейската комисия, е малка стъпка към един по-екологичен свят. Важно е да се отбележи, че посочените правила за претенциите по отношение на продуктите ще бъдат приложими и за социалните твърдения, свързани с експлоатацията на детски труд, съвременното робство, тестване върху животни, жестокост към животните и т.н. Регламентацията тепърва ще се допълва, а ефектът от нея до голяма степен зависи и от нашето поведение. 

   Тема с продължение:  
Правото на поправка – защо е толкова важно то?  

     Миналата седмица ви запознахме с актуализацията на правилата на ЕС за защита на потребителите, за да им се дадат повече права в контекста на екологичния преход. Тези правила ще гарантират, че потребителите могат да избират продуктите, които купуват, по информиран и екологосъобразен начин. Те ще имат право да знаят колко дълго е проектиран да трае даден продукт и как и дали може да бъде поправен. Но защо поправката на стоките влиза в дневния ред на институциите и обществото? Толкова ли е важна тя?

Факти в подкрепа

• Според проучването на Евробарометър, 77% от гражданите на ЕС биха предпочели да поправят устройство, вместо да си купят ново. 
• Потребителите трябва да могат да избират по-дълготрайни и поправими продукти.  
• Определянето на даден продукт като планирано остарял да се счита за нелоялна търговска практика.  
• Законодателно предложение за право на поправка се приема за ключова инициатива на ЕС за 2022 г.
• Новото "право на поправка" трябва да обхваща проектирането на дълготрайни продукти, които могат да се поправят, както и по-информативно етикетиране и удължени гаранционни права.

Четири причини за въвеждане на правото на поправка

1. Проучването на Евробарометър показва, че голямото мнозинство от потребителите в ЕС биха предпочели да ремонтират цифровите си уреди вместо да закупуват нови, но в крайна сметка са принудени да се откажат или да заменят старите поради недостиг на услуги за поправка или висока цена.

2. В някои случаи продуктите са проектирани така, че след известно време да престанат да работят (т.нар. планирано остаряване). Често частите на такива уреди не могат лесно да бъдат разглобени и заменени. По този начин производителите принуждават потребителите да купят нов продукт от тях.

3. Електронните отпадъци са най-бързо растящият източник на отпадъци в ЕС. През 2017 г. са били събрани над 3,5 млн. тона, но само 40% са били рециклирани.
4. Поправката на електронни устройства би намалила нуждата от ресурси за производството им, включително от редки суровини, с които ЕС не разполага.

Какво трябва да включва законодателството за правото на поправка

     Нужно е да се защитава правото на потребителите да поправят уредите си, като в същото време ремонтирането да става по-ефективно и привлекателно. Ефективното право на поправка трябва да обхваща целия жизнен цикъл на продукта и да отчита дизайна на продукта, етичното производство, стандартизацията и информацията за потребителите, включително етикетирането относно възможностите за поправка и обществените поръчки. То следва да насърчава по-ефективното използване на ресурсите, да намалява отпадъците и да поощрява по-продължителната употреба на продуктите. Стоките следва да бъдат проектирани по такъв начин, че да издържат по-дълго, да могат да бъдат безопасно ремонтирани и частите им да се отстраняват лесно. Подходящото "право на поправка" трябва да дава на сервизите и потребителите безплатен достъп до информация за поправката и поддръжката.

       Що се отнася до цифровите устройства, членовете на ЕП твърдят, че актуализациите на софтуера следва да са обратими и да не водят до намалена производителност например на смартфоните. Те следва да се предоставят за минимален период от време, а потребителите да бъдат напълно информирани за наличието на актуализации в момента на покупката. Практики, които неправомерно ограничават правото на поправка или водят до планирано остаряване, могат да се считат за "нелоялни търговски практики" и да бъдат забранени съгласно правото на ЕС.

Ето още изисквания към подготвените нормативни промени, свързани с правото на поправка:

• да се повиши привлекателността на поправката за потребителите - например, чрез предоставяне на продукт заместител, докато трае ремонтът;
• да се задължат производителите да предоставят безплатно информация за това как може да се поддържа и поправя уредът, както и актуализации на софтуера за определен период;
• уредите да бъдат по-устойчиви и техните компоненти да могат да бъдат разглобявани и заменяни;
• да се осигури повече информация на потребителите за възможностите за поправка на даден уред;
• да се удължи гаранционният срок на стоките;

• хармонизирани правила за предоставяне на информация на потребителите на мястото на продажбата, включително система за оценка на ремонта, информация за очаквания жизнен цикъл, за резервни части, за ремонтни услуги и наличие на актуализации на софтуера;

• възможно интелигентно етикетиране, като QR кодове или цифрови паспорти на продуктите;

• възможен механизъм за отговорност на производителя и продавача в случай на несъответствие на продукта;

• изисквания за издръжливост и ремонт, включени в бъдеща директива за екодизайн.

   На дневен ред:    
Lootboxes – Кутиите с плячка във видео игрите – ново поколение хазарт?

     „Lootboxes”  - кутиите за плячка са „мистериозни пакети“ от цифрово съдържание във видеоигрите, където потребителите харчат реални пари. При отваряне на тази кутия в замяна потребителят получава по неясен принцип неизвестно съдържание в играта, което им дава предимства или козметични артикули за използване в контекста на играта. Ето как се случва: потребителят обръща реални пари във валутата на играта и закупува кутия, с която получава някакъв атрибут, който може да струва от 50 стотинки до хиляди левове. Такава практика притежава елементи на хазарт, но не се класифицира като такъв.

     Тези кутии са форма на микротранзакции, стимулиращи геймърите да харчат малки суми пари за шанс да получат желана награда и да прогресират в играта или тя да се подобри визуално. Продажбата на кутии за плячка е много доходоносна за индустрията на видеоигрите, генерирайки повече от 15 милиарда долара в световен мащаб само за 2020 г.

     Въпреки че е феномен във видео игрите, концепцията на тези мистериозни пакети не е непозната, като сме срещали вече такива „кутии“, съдържащи различни физически продукти, които са на случаен принцип. И в двата случая потребителят харчи определена сума и в замяна получава в изненада различен микс от вещи.

     Кутиите за плячка са източник на няколко противоречия, като често се отправят обвинения срещу механизмите за хищничество, насърчаване на пристрастяване, експлоатация на уязвими потребителски групи, агресивни маркетингови техники, невъзможни за разбиране алгоритми, виртуални валути за изкривяване на представата за реалното харчене. Този въпрос е повдигнат от Европейската организация на потребителите BEUC, защото има известен елемент на хазарт, който остава нерегламентиран. В следващите няколко месеца ще се проведат срещи с участието на асоциация Активни потребители, с което ще се създаде предложение до Европейския парламент за регламентиране на тази подобна на хазарт дейност, която засяга различни рискови групи.

   Опасни стоки   

Вид на стоката: Бебешки шезлонг

Описание на продукта: Бебешки шезлонг, марка Sassy, арт. номер 70017

Страна на произход: Китай

Производител: Неизвестен

Вносител: „Каедра“ ЕООД, гр. София

Приложими изисквания и стандарти: EN 12790:2009 „Изделия за отглеждане на малки деца. Шезлонги за малки деца”

Опасност/естество на риска: Нараняване 

Продуктът не съответства на стандарт EN 12790:2009 поради липсата на инструкции, маркировка и информация преди покупка на български език.

Ако  разполагате с информация за наличие на някой от тези продукти на пазара, можете да уведомите КЗП тук. Ако вече сте закупили такъв продукт, моля не го използвайте. Имате право да го върнете на търговеца и да си получите парите обратно.
            Други опасни стоки може да намерите
сайта на КЗП
 и
Safety gate RAPEX на Европейската комисия.

    „Активни потребители“ и в медиите   

За какво да внимаваме и следим при избора за великденската трапеза - Общество - България - Твоят ден - NOVA

БТА :: Момчил Неков: Всяка страна трябва да защитава културните си традиции в храненето (bta.bg)

06.04.2022 г., 13:00 – 17:00 ч., „Днес“ с Биляна Славчева - (bnr.bg)

Богомил Николов: Не бих купил козунак от супермаркета, който има 30 дни срок на годност – Kmeta.bg

Шефът на „Активни потребители“: Не бих купил козунак от супермаркета, който има 30 дни срок на годност - Виа Понтика (viapontika.com)

   Пазарът в цифри    

• Последното проучване на Евробарометър сочи, че все повече българи определят дезинформацията като обществено вредна.
• За 73% от българите дезинформацията е проблем както в национален план, така и за демокрацията по принцип (81%).
• Този ръст на отрицателните нагласи към дезинформацията поставя България близо до средното равнище в ЕС.
• Българите и гражданите на ЕС имат доверие на медиите като цяло, но се наблюдават различия в отношението им към различни медийни канали. Българите по-често се доверяват на телевизията, интернет и социалните мрежи в сравнение с европейските си съграждани.
• Делът на гражданите, които се чувстват уверени, че могат да разпознават “фалшиви новини”, е сходен между България и другите страни членки, но българите по-рядко споделят, че са изложени на недостоверно съдържание в медиите. 

   Календар на потребителя     

До 17 април в зала „Универсиада“ в София продължава търговското изложение „Произведено в България“.

До 21 април младите 18-годишни хора, живеещи в държавите по програма „Еразъм +“, ще могат да кандидатстват за една от 35 000-те безплатни карти за пътуване. Получателите на картата вече ще получават и карта за отстъпки от DiscoverEU. Тази нова функция ще даде достъп до над 40 000 възможности за отстъпки в обществения транспорт, културата, настаняването, храната, спорта и други услуги, налични във всички отговарящи на условията държави. Повече информация ще получите от DiscoverEU.

До 25 май любителите на киното могат да дадат мнението си на платформата за гласуване за  наградата LUX на публиката. Тя се връчва от ЕП и Европейската филмова академия в партньорство с ЕК и мрежата от кинозали Europa Cinema. Филмите, номинирани за наградата през тази година са „Бягство“ (Flee) на режисьора Йонас Расмусен, „Великата свобода“ (Great Freedom) на Себастиан Майзе и „Quo Vadis, Аида?“ (Quo Vadis, Aida?) на Ясмила Жбанич. Филмите се излъчват на киноекрани из цяла Европа и на онлайн платформи. Актуална информация за прожекциите във всяка страна има на официалния уебсайт на наградата.