Начало

Седмичен бюлетин брой 14 (385)

   Кръговата икономика:  
Нови права срещу планираното състаряване и фалшивите еко твърдения за стоките

               На 30 март Европейската комисията обяви, че започва актуализация на правилата на ЕС за защита на потребителите, за да им се дадат повече права в контекста на екологичния преход. Актуализираните правила ще гарантират, че потребителите могат да избират продуктите, които купуват, по информиран и екологосъобразен начин. Потребителите ще имат право да знаят колко дълго е проектиран да трае даден продукт и как и дали може да бъде поправен. Освен това с правилата ще се засили защитата на потребителите от ненадеждни или неверни твърдения за екологосъобразност, като се забранят подобни заблуждаващи твърдения и практики, включително по отношение на трайността на даден продукт.

                При изготвянето на предложението ЕК се е консултирала с над 12 000 потребители, както и с дружества, експерти по защита на потребителите и национални органи. Около половината от анкетираните заявяват, че са склонни да платят повече за продукт с по-дълъг експлоатационен срок без нужда от поправки.

Мотивите на ЕК:

              „Подкрепяме потребителите, които все по-често искат да избират по-трайни продукти, които могат да бъдат поправяни. Трябва да гарантираме, че тяхната ангажираност не е възпрепятствана от подвеждаща информация. С настоящото предложение им предоставяме силни нови инструменти за информиран избор и за повишаване на устойчивостта на продуктите и нашата икономика. Ако не се преориентираме към по-устойчиво потребление, няма да постигнем целите на Европейския зелен пакт — толкова е просто. Повечето потребители са готови да дадат своя принос, но станахме свидетели и на увеличаване на броя на заблуждаващите твърдения за екологосъобразност и практиките за преждевременно излизане от употреба на продуктите. За да се включат активно в екологичния преход, потребителите трябва да имат право на информация, за да избират по устойчив начин. Те трябва също така да бъдат защитени от нелоялни търговски практики, които злоупотребяват с интереса им към по-екологосъобразни стоки.“

Ново право на информация относно трайността и възможностите за поправка

               Комисията предлага да се измени Директивата за правата на потребителите, за да се задължат търговците да предоставят на потребителите информация относно трайността и възможностите за поправка на стоките:

Трайност: Потребителите трябва да бъдат информирани за гарантираната трайност на продуктите. Ако производителят на потребителска стока предлага търговска гаранция за трайност за повече от две години, продавачът трябва да предостави тази информация на потребителя. За консумиращите енергия стоки продавачът трябва също така да информира потребителите, когато производителят не е предоставил информация относно търговска гаранция за трайност.

Ремонти и актуализации: Продавачът трябва също така да предостави съответна информация за ремонтиране, предоставена от производителя, като например наличието на резервни части или ръководство за извършване на ремонт. За интелигентните устройства и цифровото съдържание и услуги потребителят трябва също така да бъде информиран за актуализациите на софтуера, предоставяни от производителя. Производителите и продавачите ще решат кой е най-подходящият начин за предоставяне на тази информация на потребителя — върху опаковката или в описанието на продукта на уебсайта. Във всеки случай тя трябва да бъде предоставена преди покупката по ясен и разбираем начин.

Забрана на заблуждаващите еко твърдения и планираното остаряване

               С актуализацията се предлагат също така няколко изменения на Директивата за нелоялните търговски практики. На първо място списъкът на продуктовите характеристики, по отношение на които търговецът не може да подвежда потребителите, се разширява, за да бъдат обхванати екологичното или социалното въздействие, трайността и възможностите за поправка. След това се добавят нови практики, считани за заблуждаващи след оценка на всеки отделен случай, като например твърденията за екологосъобразност по отношение на бъдещи екологични резултати без ясни, обективни и проверими ангажименти и цели и без независима система за мониторинг.

               Не на последно място към така наречения черен списък на забранените нелоялни търговски практики в директивата се добавят следните нови практики:

• Неуведомяване за характеристики, въведени за ограничаване на трайността, като например софтуер, който спира или понижава функционалността на стоката след определен период от време;

• Общите, неясни твърдения за екологосъобразност, при които отличните екологични характеристики на продукта не могат да бъдат доказани. Примери за такива общи твърдения са „екологосъобразен“, „еко“ или „зелен“, които погрешно загатват или създават впечатление за отлични екологични резултати;

• Твърдения за екологосъобразност за целия продукт, когато тя се отнася само до определен аспект на продукта;

• Поставяне на доброволна маркировка за устойчивост, която не се основава на схема за проверка от трета страна или не е създадена от публични органи;

• Неуведомяване, че дадена стока е с ограничена функционалност, когато се използват консумативи, резервни части или принадлежности, които не са предоставени от първоначалния производител.

               Проучванията показват, че потребителите се сблъскват с нелоялни търговски практики, които активно им пречат да правят устойчив избор. Преждевременното излизане от употреба на стоките, заблуждаващите твърдения за екологосъобразност, непрозрачните и ненадеждни маркировки за устойчивост или инструменти за информиране за устойчивостта са често срещани практики.

Кога се очаква да влязат в сила промените?

             Промените ще изменят Директивата за правата на потребителите и Директивата относно нелоялни търговски практики, като се очаква най-късно до 2025 г. вече да са в сила и у нас. С предложените проекти можете да се запознаете подробно ТУК.

Проучване сред потребителите: защо правото на поправка е важно. Очаквайте в следващия брой.     

   Тема с продължение:  
Отпадъци и рециклиране

              Асоциация Активни потребители държи „под око“ един от бичовете на съвремието ни – отпадъците, които създаваме и изхвърляме, както и проблемите на рециклирането им – от статистиката за тяхното събиране и оползотворяване до отговорността на всеки потребител. Ето какво публикува асоциацията:

                С напредването на цивилизацията, боклукът се увеличава и се превръща във все по – голям проблем за хората, заплашвайки околната среда и изчерпаеми ресурси като например питейната вода. Натрупването на боклук оказва негативно влияние върху околната среда и съдейства за сериозното влошаване на качеството на живот. Всяко едно производство и домакинство генерира определено количество отпадъци. Най-опасният вид са радиоактивните отпадъци, получавани от работата на атомни електрически централи. Следват биологичните и химичните, медицинските и битовите отпадъци. Отпадъците могат да бъдат разделени на четири основни групи:

• „Битови отпадъци“ са тези, които се получават в жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях спадат отпадъци и от търговски обекти, занаятчийски дейности, магазини, заведения и др. Те нямат характер на опасни отпадъци.

• Втората група са т.нар. „производствени отпадъци”, които се получават в резултат на промишлена, производствена или обслужваща дейност.

• Към третата група спадат т.нар. „опасни отпадъци”. Техният състав, количество и свойства представляват риск за човешкото здраве и околната среда. Регулират се от Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.

• Четвъртата група са „строителните отпадъци”, които се получават в резултат на ремонти, строителна дейност, от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения.

Факти в подкрепа

• 5 тона отпадъци се произвеждат от средностатистическия европеец всяка година

• Само 38% от отпадъците в ЕС се рециклират

• Над 60% от битовите отпадъци все още отиват за депониране в някои страни от ЕС

• България е с едно от най-високите за ЕС равнища на депониране (складиране) на отпадъци – 70% през 2016 г. и 62% през 2017 г., в сравнение със средното равнище за ЕС от около 24%.

• През 2017 г. в България са образувани 3 млн. тона битови отпадъци, 185 хил. тона опасни отпадъци и около 17 млн. тона неопасни отпадъци. През 2018 г. битовите отпадъци са около 2,9 млн. тона, опасните - 281 хил. тона, а неопасните - 19 млн. тона.

Ново регулиране на процесите

           Управлението на отпадъците по екологосъобразен начин и използването на съдържащите се в тях вторични материали са ключови елементи от политиката на ЕС за околната среда. Политиката на ЕС за отпадъците има за цел да допринесе за кръговата икономика чрез извличане на висококачествени ресурси от отпадъците, доколкото е възможно. Европейският зелен договор има за цел да насърчи растежа чрез преход към модерна, ресурсно ефективна и конкурентна икономика. Като част от този преход ще бъдат преразгледани няколко закона на ЕС за отпадъците. Рамковата директива за отпадъците е правната рамка на ЕС за третиране и управление на отпадъците в ЕС. Той въвежда ред на предпочитание за управление на отпадъците, наречен „йерархия на отпадъците“. Някои категории отпадъци изискват специфични подходи. Ето защо, както и общата правна рамка, ЕС има много закони за справяне с различните видове отпадъци. Политиката на съюза за отпадъците има за цел да защити околната среда и човешкото здраве и да подпомогне прехода към кръгова икономика. Тя поставя конкретните цели:

• подобряване на управлението на отпадъците;

• стимулиране на иновациите в рециклирането;

• ограничаване на депонирането.

   Едно наум:  
Енергийната бедност

           Неотдавна ви запознахме с целите и резултатите от многостранния проект „Решения за справяне с енергийната бедност” (STEP), в който от българска страна участва асоциация Активни потребители. Енергийната криза в последно време и постоянно растящите цени на ресурсите, които затрудняват българските домакинства, са повод отново да се върнем на тази тема, като потърсим и отговори с помощта на науката на въпросите какво е енергийна бедност и как да се борим с нея.

Ролята на Активни потребители

             STEP е проект за разработване на лесен, иновативен и възпроизводим модел, състоящ се от мерки за справяне с енергийната бедност. Общата цел на STEP е да облекчи енергийната бедност чрез насърчаване на поведенчески промени и нискобюджетни решения за енергийна ефективност сред потребителите, които страдат или са в риск от енергийна бедност чрез надеждни и съобразени спрямо конкретните нужди съвети. За съжаление продължаващата енергийна криза, подхранена от глобалната „жажда“ за газ, води до значително увеличение на разходите на домакинствата за енергия. В отговор на това потребителските организации в Европа създадоха горещи линии и бюра, чрез които да съветват потребителите как да се справят с енергийната бедност. Проектът STEP, който се изпълнява от 2019 г., помогна на участващите организации да подобрят своите възможности за разбиране и справяне със специфичните проблеми на потребителите във връзка с енергийната бедност. Част от проекта е всяка организация да създаде специална телефонна връзка, по която потребителите да могат да се обаждат и да получават съвети как да оптимизират сметките си за ток. Консултациите са насочени към индивидуалните нужди на потребителя и включват съвети как да пестят енергия, как да четат касовите бележки, как да кандидатстват за социални услуги, дали отговарят на условията за безвъзмездна помощ за подобряване на енергийната ефективност на техния дом и как да сменят своите енергийни доставчици.

Проектът има три конкретни цели:
- да се развият добре работещи и добре обучени национални мрежи от съветници в рамките на различни организации, които са в пряк контакт с потребителите, изложени на риск от енергийна бедност
- да се подобрят условията на живот на потребителите в или изложени на риск от енергийна бедност чрез промяна на поведението и прилагане на евтини мерки за енергийна ефективност
- създаване на схеми, допринасящи за намаляване на енергийната бедност, насърчаване на тяхното възпроизвеждане и изготвяне на политика с препоръки.

              Според статистиките на ЕС 34 млн. европейски граждани не са имали възможност да затоплят изцяло своите домове през 2018 година. Тази концепция е позната като „енергийна бедност“ и може да се отнася за липса на достъпни цени или достъп до енергия за осветление, готвене, охлаждане на дома или използване на домашни уреди. „Състоянието на сградите, цените и доходите са трите основни фактора за енергийна бедност“ заяви Богомил Николов от асоциация Активни потребители. Приоритет е подпомагането на доходите, а не толкова коригирането на цените, защото това невинаги е възможно, а понякога дори е опасно.“

             За да отговори на нуждите на потребителите, асоциация Активни потребители е извършила над 300 консултации в България и е провела множество семинари за уязвимите потребители. Също така сме обучили 132 консултанти по темата за енергийна ефективност, които участваха на проведените семинари.  Обучените съветници по енергийна ефективност са представители на БНААП, на неправителствени организации (NEFFECT, SOFENA, GREENPEACE, Фондация „Саворе“) представители на читалища, общини и държавни институции. Така се създаде мрежа от съветници за формиране сред потребителите на енергийно ефективно потребление, в това число и сред потребителите от ромската общност. На тези обучения се обсъдиха насоки как да се подпомагат потребителите при вземане на информирани решения относно техните енергийни разходи; за избор на мерки за енергийна ефективност на своите жилища.

За повече информация се обърнете към: https://aktivnipotrebiteli.bg

Какво е енергийна бедност

             Институтът за икономически изследвания (ИИИ) при БАН проведе форум, посветен на тези проблеми. Общо е мнението, че дефинирането на енергийната бедност ще подпомогне целево насочване на финансирането за енергийна ефективност на жилищата към най-нуждаещите се. Повишаването на енергийната ефективност на жилищата е сред основните решения на проблема с енергийната бедност в България. Извеждането на модел за количествена оценка на потребностите от енергия на домакинствата с възможност за остойностяване на регионално ниво и мониторинг на енергийното състояние на населението на ежегодна база, е важен елемент от решаването на проблема в глобален и национален план. Учените предлагат възможно определение за енергийно беден: „потребител (лице или семейство), който при действащите цени на енергийните услуги (ток, парно, газ) поради своя доходен, възрастов, трудов, семеен и/или здравен статус попада под официалната линия на бедност след разходите си, свързани с разумно потребление на енергийни услуги в дома си. Дефиницията предполага „разумно“ потребление на енергийни услуги в жилището, необходими за различни битови дейности, свързани с определени нормативи за отопление, осветление, ползване на домакински уреди за готвене, охлаждане, топла вода, развлечение, обмен на информация и др., необходими за задоволяване на основни потребности. На форума бе подчертана необходимостта дефинирането на енергийната бедност, както и на пасивните и активните политики в тази област, да се базират на предварително познаване на нейния мащаб, измерван въз основа на различни индикатори, с оглед избора на най-адекватния и информативен от тях.

               Според резултатите от научно изследване, около 40% от домакинствата в страната попадат под линията на бедност, след приспадане на разхода за енергия от техния нетен общ доход. Предлаганата методика отразява националните специфики и е научнообоснован метод за измерване на енергийна бедност при условия на ниско крайно енергийно потребление на човек от домакинство, висок процент собственост на жилища, висока задлъжнялост на домакинствата и ограничена възможност за индивидуални инвестиции в мерки за енергийна ефективност. Затова икономистите на БАН предлагат да се създаде система за дефиниране на „адекватни нужди“ или т.нар. „нормативен разход за енергия“, както и да се въведат ясни структурирани програми за справяне с проблема от страна на държавата. Така например, близо 2 млн. души биха могли да се възползват от кредитни линии или безвъзмездна помощ за повишаване на енергийната ефективност на жилищата, които обитават. Не всички 2 млн. души обаче ще натоварят службите за социално подпомагане, тъй като програмите и проектите са с ограничен и регионален обхват, а допустимите по критерии домакинства в кандидатстващите сгради са още по-малко.

   Опасни стоки   

Вид на стоката: Бебешки шезлонг                                           
Описание на продукта: Шезлонг за малки деца, марка „Bebino”, модел SUNNY.
Страна на произход: Китай
Производител: Неизвестен
Вносител: „ХИПОЛЕНД“ АД
Приложими изисквания и стандарти: EN 12790:2009„Изделия за отглеждане на малки деца. Шезлонги за малки деца”,
Протоколи и изпитвания: Протокол от изпитване № 21.51446/25.11.2021 г., издаден от лаборатроия IISG /UL/, Италия
Опасност/естество на риска: Нараняване 

Продуктът не съответства на стандарт EN 12790:2009 по следните показатели: т. 5.8 „Заключващ механизъм(и) за сгъване на изделието“ /Параграф 5.8.1 –5.8.3/  и т. 5.10 „Ъгъл и височина на седалката“.

Ако  разполагате с информация за наличие на някой от тези продукти на пазара, можете да уведомите КЗП тук. Ако вече сте закупили такъв продукт, моля не го използвайте. Имате право да го върнете на търговеца и да си получите парите обратно.
            Други опасни стоки може да намерите
сайта на КЗП
 и
Safety gate RAPEX на Европейската комисия.

    „Активни потребители“ и в медиите   

Краят на срока на годност: ЕК иска от производителите по-дълъг живот на стоките - bTV Новините

Не купувайте шоколадови яйца на децата, салмонелата е заради мърлявщина

06.04.2022 г., 13:00 – 17:00 ч., „Днес“ с Биляна Славчева

Горивото стига 5 лв./л лятото, оставаме без държавен телеком

От "Активни потребители" посочиха капаните при резервацията на почивка за празниците

Как да смените банката заради високи такси?

   Пазарът в цифри   

• България е на второ място в Европа след Румъния по брой плащания кеш, сочат данни на "Глоубъл Файндекс" (Global Findex), цитирани от pariteni.bg.

• У нас 63% от трансакциите се извършват с пари в брой, а в Румъния – над 78%. Макар очакванията да бяха, че пандемията ще засили дигитализацията на паричните средства и ще минимализира физическия кеш и неговата приложимост, данните сочат, че потребителите в Европа все още предпочитат да плащат в брой. 

• 42% от населението на Румъния и 28% от това на България няма банкова сметка, което е показателно за зависимостта на местните потребители от физически банкноти и монети.

• В Норвегия само 3% от паричните трансакции се извършват в брой. Тя разполага с впечатляващо нисък брой банкомати – само 32 на 100 000 души от населението, но за сметка на това 100 процента от пълнолетните в държавата разполагат с банкова сметка. 

   Календар на потребителя   

През април и май в осем града на страната БТПП ще проведе безплатно обучение на тема: „Кръговата икономика – предизвикателства и възможности“. Проектът се финансира от Програма „Life“ на Европейския съюз.

До 3 май тече срокът за декларирането на доходите и плащане на данъка за довнасяне. Освен по електронен път, данъчните декларации могат да се изпратят по пощата, да се подадат на място в офис на НАП или в някои пощенски станции, където директно ще бъде издаден входящ номер. Допълнителна информация за декларирането на доходите може да бъде получена на телефона на Информационния център на НАП: 0700 18 700, на цена според тарифите на съответния оператор. 

На 30 юни изтича срокът за подаване на годишните данъчни декларации от физическите лица, извършващи дейност като търговци, еднолични търговци и земеделски стопани, избрали този ред на облагане /по чл. 50 ЗДДФЛ/.

Обучителен център Темида организира онлайн семинар на тема „Практически проблеми по прилагане на Закона за устройство на територията.