Начало

Седмичен бюлетин брой 10 (381)

    15 март – Световен ден на потребителите:  
 Посланията на празника

            На 15 март по традиция отбелязваме Световния ден на правата на потребителите. Повод да говорим отново за нашите права и тяхната защита. Как се стигна до отбелязването на този ден? На 15 март 1963 г. американският президент Джон Ф. Кенеди обявява за първи път пред Сената идеята за Закон за защита на потребителите. Той формулира четири основни права на потребителя: правото на безопасност, на информация, на избор и да бъдеш чут. Впоследствие са добавени още четири права: на образование, на задоволяване на основните потребности, на обезщетение и на здравословна околна среда. Тези осем основни права са залегнали в правилата за защита на потребителите, приети от ООН. За първи път празникът е отбелязан на 15 март 1983 г. и оттогава става важна дата за потребителските организации и потребителите в цял свят. Две години по-късно, на 9 април 1985 г., Общото събрание на Организацията на обединените нации одобрява идеята той да стане Световен ден на правата на потребителите. В България се отбелязва от 1991 г., а от 2006 г. е в сила Законът за защита на потребителите.
            Той урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите. Целта му е да осигури защита на

основните права на потребителите:

1. право на информация за стоките и услугите;

2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;

3. право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;

4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;

5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;

6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;

7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;

8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.

            Асоциация „Активни потребители“ е създадена, за да проучва, проверява и отстоява защитата на основните права на потребителите. Ние ви поздравяваме със Световния ден на потребителите и ви призоваваме да бъдем активни, да познаваме своите права и се борим за тях! Да не бъдем просто „консуматори“, а да потребяваме така, че да съхраним света около нас. Да настояваме производителите и правителствата да се съобразяват с нас и нашите интереси, да ни осигуряват вярна и полезна информация, която да ни позволи ежедневно да правим на пазара информиран, здравословен и полезен за обществото и нас самите избор. И да не забравяме, че всеки един от нас е потребител. Честит празник на всички! 

   Онлайн пазаруването:  
Скритите опасности

            По повод на Световния ден на правата на потребителите през тази година Потребителският интернационал /Consumers International/ публикува Международни насоки за онлайн безопасност на продуктите. Те са съвместен резултат на усилията на Потребителския интернационал и английската потребителска асоциация Which?.

Защо всъщност се налага да бъдат създадени тези насоки?

           Мнозина потребители започнаха да се изкушават да се обърнат към доброто съотношение цена/качество на онлайн пазара, както и удобството да пазаруваш от собственото си кресло и да получиш продукта директно доставен до входната врата. Именно тук се крие разковничето. За да разкрием тенденцията на потребителските навици, които все повече се насочват към онлайн пазаруване, ще цитираме проучване на Which?, с което се установява, че транзакциите за електронната търговия се очаква да скочат от 2 трилиона долара през 2016 г. до 5.4 трилиона долара през 2023 г. Which? е извършила тестване на продукти като разкрива редица артикули, които просто не трябва да се продават на популярни пазари, които много от нас използваме често, от избелващи пасти за зъби, които изгарят венците, до аларми за дим, които не алармират за дим. Защо? Тъй като регулирането и надзорът просто не са в крак с промените в поведението на потребителите и бизнес практиките.
       В резултат на това пропуските в регулирането, неравномерното прилагане и недостатъчното трансгранично сътрудничество излагат потребителите на риск. Милиони потребители закупуват потенциално вредни продукти чрез пазари и от продавачи, чиито стандарти за безопасност до голяма степен не са регулирани.

Но защо се случват тези пропуски в регулирането?

            Онлайн пазарите създават особено предизвикателство за регулаторите. Предлагането на потребителите на достъп до кръг от продавачи чрез онлайн платформа и предоставяне на различни услуги, пазарите създадоха нов модел на търговия на дребно, който се отклонява от традиционно определения модел, подложен на регулиране. Възможността на продавачи от други страни да използват платформи да продават своите продукти на нови пазари също може да затрудни осигуряването на безопасност на продуктите.
         Изследване на Потребителския интернационал в 89 държави през 2019 г. показа, че 40% от тях нямат никакви споразумения за безопасност на продуктите между националните органи и онлайн пазарите. По-малко от 10% от страните имат законови или доброволни споразумения, които осигуряват, че онлайн платформите ще премахнат опасни продукти при уведомяване за такива. Само 12% от онлайн платформите са предоставили специална точка за контакт, за да докладват на властите опасни продукти. Само 8% имат стандартизирани формуляри за споделяне на информация за опасни продукти. По-малко от половината страни имат система за събиране на информация за инциденти, причинени от опасни продукти, закупени онлайн или чрез традиционните магазини, което ограничава възможността  да се разбере мащабът и спецификите на проблема.
         Друго проучване, направено през 2020 г. от Международното потребителско изследване и тестване (International Consumer Research and Testing) и партньори показва, че две трети от 250 продукта закупени от онлайн магазини са опасни, което ги прави и незаконни – от 12 броя USB зарядно, 12 преносими батерии и 12 адаптора, повече от две/трети са били запалими, 9 от 29 детски играчки са с над 200 пъти допустимата стойност на фталати, 11 тествани детектори за дим не са спазили стандарта за безопасност, 14 от 16 детски дрехи не са покрили европейските стандарти за безопасност, 7 от 10 избелващи зъбите продукта съдържат между 14 и 70 пъти над допустимата стойност на водороден пероксид съгласно европейските законови нива. По-тревожното е, че когато са повдигнати оплаквания, голяма част от онлайн магазините не правят нищо по тези сигнали, дори в някои случаи опасният продукт не се премахва от продажба.

Какъв е пътят за превъзмогване на този регулаторен пропуск?

         Международните насоки на потребителите за безопасност на онлайн продуктите са разработени от независими организации, представляващи гласа на потребителите. Насоките са разработени с участие от цял свят, слушайки мнението на членове на Потребителския интернационал в 100 държави по света. Насоките дават препоръки за конкретни действия, които трябва да бъдат предприети, като законодатели и предприятия да подкрепят по-високи стандарти за безопасност на продуктите и да защитават потребителите от вреди. Те имат за цел да подпомагат инициативи, с които се събира информация за опасни продукти на международна и регионална основа.

Насоките са разделени в пет категории:

1.   Всеобхватни принципи

2.   Правителствени действия за гарантиране безопасността на продуктите, продавани онлайн

3.   Отговорност на онлайн пазарите

4.   Жалби и механизми за компенсиране

5.   Информация и образование за потребителите

                В първата категория попадат механизми за осигуряване на определено ниво на безопасност на продукти, продавани от онлайн пазари, като се засили и отговорността на продавача. Основният момент е еднакви правила и ниво на безопасност да има независимо в коя страна потребителят пазарува и живее.

                Втората категория обхваща националните регулатори и трансгранично взаимодействие, с което се постила пътят към уреждане на нивото на отговорност и задължения на онлайн пазарите за безопасността на продуктите, продавани чрез използваните платформи. Включват се различни механизми като създаване на стриктни политики, база данни и забрани за опасни продукти. Ключово е трансграничното взаимодействие, с което да се постигне международна договорка за повишаване на безопасността на продукти, продавани чрез онлайн пазари, и ограничаване на опасните стоки.

              Третата категория засяга съответствие и отчетност, предотвратяване на навлизане на опасни продукти на пазара, идентифициране и премахване на опасни продукти от онлайн пазарите, осигуряване на задоволително ниво на информираност за продуктите, продавачите, вносителите и пазарите.

              Четвъртата категория урежда принципите, на които да се основават инструменти за входиране на жалби, сигнали и компенсиране при настъпили вреди от опасен продукт. Предвижда се създаване на достъпни, достатъчни и ефективни алтернативни методи за разрешаване на потребителски проблеми с опасни продукти.

              Последната категория има за цел да насърчи образованието и постоянния  поток на информация за потребителите, която да  бъде насърчавана и предоставяна от бизнесите и правителствата. Този принцип застъпва идеята да се повиши общата потребителска култура на всички, включително и чрез обучения.

Научете повече на: https://www.consumersinternational.org/media/368991/online-product-safety-guidelines-report_final.pdf

   Помощ в нужен момент:  
Какво да направите, ако имате проблем?

            По една или друга причина потребители всекидневно се сблъскват с проблеми на пазара на стоки и услуги. Те зачестяват особено много с бързото развитие на електронната търговия. В такъв момент е много важно да знаете към кого да се обърнете за помощ. Ето някои идеи:

Национални потребителски сдружения

            Потребителските сдружения трябва да играят изключително важна роля в случай на спорове между потребители и професионалисти. Такова сдружение в България е асоциация Активни потребители. Нейната мисия е да бъде плътно до потребителите и техните проблеми на пазара – както физическия, така и онлайн. За защита правата и интересите на потребителите тя работи по най-важните си политики: Предоставяне на информация, която подпомага потребителите да се ориентират в пазарната среда. Информацията достига до българските потребители чрез срещите ни с тях, организираните приемни, печатните ни материали, националните и регионалните медии. Почти всички издания на асоциацията се разпространяват напълно безплатно. Съдействие при нарушени права и интереси - консултиране и помощ при рекламации, водене на съдебни дела или съдействие при извън съдебни  процедури /помирителни комисии/. Чрез изградените приемни в София и страната потребителите имат възможност да получават безплатни съвети и консултации по въпроси касаещи потребителската защита. Усъвършенстване на законодателството - защитава интересите на потребителите при промени в законодателството. Провеждане на сравнителни тестове на продукти. Те имат за цел да представят в сравнителен вид различията между отделните стоки и услуги, предлагани на пазара. По този начин потребителят може да се ориентира максимално информирано при избора си и да си спести време за проучване на пазара. Обучението на потребителите и хората активно ангажирани с потребителските проблеми е също много важен приоритет в работата на асоциацията. Ежегодно се организират множество обучителни и дискусионни семинари с участието на представители на потребителски организации, общински и държавни служители и потребители.

За връзка с асоциацията: https://aktivnipotrebiteli.bg/

Европейски потребителски центрове

            Европейските потребителски центрове /European Consumer Centers (ECC-NET) е мрежа от потребителски центрове. Те са компетентни да се справят с трансгранични проблеми
между потребител и търговец. Във всяка държава-членка на ЕС има по един Европейски потребителски център (ECC), плюс Норвегия и Исландия.
            Европейски потребителски център - България предлага безплатна индивидуална помощ за потребители, които имат проблеми с покупки зад граница в ЕС, Исландия, Норвегия или Обединеното кралство.
            ЕПЦ - България е част от мрежата ECC-Net и предлага безплатна и индивидуална информация, съвети и съдействие на потребители, които имат проблеми с трансгранични сделки в друга държава от мрежата. Той помага на гражданите да наложат спазването на своите потребителски права и да се възползват от предимствата на вътрешния пазар. Центърът в България е към Комисията за защита на потребителите. За връзка с центъра: https://www.ecc.bg/

Европейска процедура за искове с малък материален интерес

          В много страни потребителите могат да използват процедури за искове с малък материален интерес, когато имат спорове с търговците. Тези процедури обикновено са по-евтини и по-бързи от обичайните съдебни процедури. Но за да можете да използвате процедури за искове с малък интерес, обикновено има горна граница на стойността на иска.Отбележете!
            В България исковете на потребителите могат да се разглеждат по реда на бързото
производство по ГПК. Ако търговецът е в чужбина, потребителят може да използва европейската процедура за искове с малък материален интерес. Тя е опростена съдебна процедура, основана на стандартизиран формуляр, наличен на всички 28 езика на ЕС. Целта му е да опрости и ускори трансграничните искове до 5000 евро. Процедурата е достъпна във всички държави-членки на ЕС, с изключение на Дания.

Държавни органи
           В някои случаи потребителите могат да подават жалби до националните публични органи, като например органите за надзор на пазара или регулаторите на конкретни сектори. Не всички органи обаче приемат жалби от отделни потребители. Властите също не се занимават с
въпроси за обезщетение: напр. органът може да санкционира компанията за нелоялна
практика, но не казва дали потребителят има право на обезщетение. Когато нарушаването на правата на потребителите се разпространи в много държави от ЕС, властите на тези страни си сътрудничат и си помагат взаимно да разследват чрез специалната мрежа, наречена Мрежа за сътрудничество за защита на потребителите.

Органи за алтернативно решаване на спорове (АРС) и

Платформа за онлайн решаване на спорове (ОРС)

            Алтернативното разрешаване на спорове може да бъде ефективен начин за отделните
потребители да разрешат споровете си с търговци и да получат обезщетение. Във всички страни от ЕС има органи за АРС и те са създадени специално, за да улеснят и по-евтино да разрешат проблемите на потребителите. Алтернативното разрешаване на спорове (АРС) е извънсъдебен процес за разрешаване на спорове между потребител и търговец с помощта на орган за АРС.
            Платформата за онлайн разрешаване на спорове е официален уебсайт на ЕС, управляван от Европейската комисия. Целта му е да помогне на потребителите и търговците да намерят извънсъдебно споразумение по своите правни спорове. Платформата за ОРС е предназначена да улесни комуникацията между потребители, търговци и органи за АРС.
            У нас министърът на икономиката в качеството си на компетентен орган за признаване на органите за алтернативно решаване на спорове /АРС/ е одобрил Списък на органите, признати за органи за алтернативно решаване на спорове между потребители и търговци на територията на Република България. Списък на всички органи за алтернативно решаване на спорове, нотифицирани от държавите-членки е достъпен на Електронната платформа за онлайн решаване на спорове на ЕК на следния линк: https://webgate.ec.europa.eu/odr/main/index.cfm?event=main.adr.show. Достъпът до платформата може да бъде осъществен и чрез интернет страниците на Комисия за защита на потребителите и Европейския потребителски център – България.

Стандартни европейски процедури

            Потребителите винаги могат да използват национални съдебни процедури, тъй като достъпът до правосъдие е основно гражданско право. На практика обаче много малък брой потребители биха се обърнали към съдилища, тъй като това обикновено е много продължително и скъпо.

   Опасни стоки    

Вид на стоката: Градинска маса
Описание на продукта: Градинска маса с кръгъл плот, с размери 60x70 см от метал и стъкло, модел SC-091-60, марка Fabbygo, баркод 000176911.
Страна на произход: Македония 
Производител/вносител: ALFI BI KOMPANI DOOEL, гр.Куманово
Дистрибутор: „Крез Алианс“ ЕООД, гр. Пазарджик
Приложими изисквания и стандарти: БДС EN 581-1:2017 и БДС EN 581-3:2017
Опасност / естество на риска: Риск от нараняване
Стоката е в несъответствие с изискванията за безопасност, съгласно стандарт БДС EN 581-3:2017(EN 581-3:2017), тъй като не е издържала хоризонталното изпитване на издръжливост и представлява риск за здравето на потребителите от нараняване.

Ако  разполагате с информация за наличие на някой от тези продукти на пазара, можете да уведомите КЗП тук. Ако вече сте закупили такъв продукт, моля не го използвайте. Имате право да го върнете на търговеца и да си получите парите обратно.
            Други опасни стоки може да намерите
сайта на КЗП
 и
Safety gate RAPEX на Европейската комисия.

   „Активни потребители“ и в медиите   

Банкер ви иска личните данни по телефона за е-банкиране? Измама е!

Как да намалим сметката за ток и отопление

   Пазарът в цифри  

• По данни на НСИ през декември 2021 г. спрямо ноември 2021 г. нараства производството на електроенергия - с 13.5% до 5 013 ГВтч.

• Производството на нефтопродукти постепенно се възстановява след проведения планов ремонт на производствени инсталации, но все още запазва ниски нива в сравнение с обичайните: пропан-бутанови смеси - 1 хил. т, безоловен бензин - 51 хил. т, и дизелово гориво - 172 хил. тона.

• Производството на твърди горива и природен газ остава без изменение.

• През декември 2021 г. спрямо ноември 2021 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 0.6%, дизелово гориво - с 30.6%, природен газ - с 30.0%, и електроенергия - с 16.8%.

• Същевременно намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 5.0%, и безоловен бензин - с 44.7%.

   Календар на потребителя  

До 12 март в Международния панаир в Пловдив продължават международните изложения АГРА, ВИНАРИЯ и ФУДТЕХ. Най-мащабното икономическо събитие на Балканите в областта на земеделието, винената и хранителната индустрия събира науката и практиката в интерес на потребителите и производителите. Сред акцентите на деловата програма са биологичното земеделие, актуалните проблеми на хранително-вкусовата индустрия, биоикономиката и нейното прилагане, развитието на реален и успешен винен туризъм, фермерско и занаятчийско производство.

От 1 април влизат в сила промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Първо, Отпада  окончателният данък върху лихвите по банкови сметки в търговски банки от 8% (чл. 38, ал. 13 - отм. ), като лихвите по влогове по смисъла на т. 58 от ДР на ЗДДФЛ  в установени в България и другите страни - членки в  ЕС и ЕИП (Исландия, Лихтенщайн,  Норвегия) банки и клонове на банки се третират като необлагаем доход (чл. 13, ал. 1, т. 8). Второ, Данъчното облекчение за дете и дете с увреждане се ползва включително за годината, в която детето е починало (чл. 22в, ал. 7 и чл. 22г, ал. 5). Променените разпоредби се прилагат и при ползване на данъчни облекчения за 2021 г. (§ 4 от ПЗР на ЗИ ЗКПО).

От 1 април в Закона за местните данъци и такси отпадат двете такси, събирани от общините за деца в предучилищна възраст: Първо, Таксите за детски ясли и детски градини, и Второ, Таксите за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование извън финансираното от държавата (чл. 6, ал. 1, б. „в“ – изм. и „г“ – отм. и чл. 81 – отм.).