Начало

Асоциация "Активни потребители"

Седмичен бюлетин 19.2016 (87)

От какво се прави българският козунак?

     БАБХ излезе с официално становище относно съдържанието на българския козунак в отговор на запитване от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

     В него се казва, че в националното ни законодателство няма нормативен акт, с който да бъдат регламентирани наименованието, съставките и характеристиките на традиционното българско изделие. Въпреки това, приготвения по традиционната българска рецепта козунак трябва да съдържа брашно, прясно мляко, яйца, захар, мая и сол. Като добавки могат да се използват орехи, бадеми, локум, стафиди, мармалад и шоколад. Разрешен оцветител в козунака е Е 160а – бета-каротин.

      Според агенцията козунакът следва да се причисли към хлебните, а не към сладкарските изделия.

     От Агенцията подчертават, че е недопустимо да се използват добавки в храните, като оцветители, подсладители, емулгатори и други, с цел заблуда на потребителите за състава и качеството на козунака. Ако бъдат използвани, то задължително трябва това да бъде обозначено на етикета с наименованието „Козунак с подсладители“.

Къде са те, къде сме ние?

Румънски закон за подпомагане на изпаднали в затруднение кредитополучатели разпали дебат в Европа

      Финансовата криза от 2008 година доведе до силно увеличаване на свръхзадлъжнелите потребители в Източна Европа. За разлика от България обаче, в други държави предприеха различни мерки за защита на закъсалите граждани. В Румъния дори подготвиха Закон за отписване на задължения, който разпали дискусии в Европейския съюз. Стигна се дотам двама еврокомисари да изпращат писмо до румънския министър на финансите, с което предупреждават за опасни последствия от приемането на такъв закон.

     В края на април обаче, групата финансови експерти от ЕС (Financial Services User Group), която съветва Европейската комисия изпрати свое проучване по въпроса със заглавие "Проучване на средствата за защита на потребители във финансови затруднения: личен фалит, datio in solutum за ипотеките и ограничения на агресивните практики за събиране на вземания".

     "Изследването представя поредица от конкретни мерки за подпомагане на кредитополучателите, които са във финансово затруднение. Както споменахме в позицията на изследването, ние твърдим, че освобождаването от отговорност върху дълг предоставя на потребителите по-важни ползи от системата, в която румънските кредитополучателите са били досега - без възможност за намаляване на дълга си към банката. За съжаление, това е тъжната ситуация, в която румънските кредитополучатели са в момента. Отписването на дълг не само предлага защита на тези, които вече не могат да плащат дълговете си, но по наше мнение, също може да води към повишена дисциплина на пазара, водеща към сдържане агресивното и опасно кредитиране." се казва в становището на групата.

Нашият коментар:

В България проблемите на задлъжнелите граждани дори не се обсъждат. Вместо това закъсалите българи най-често емигрират в други държави.

Добри новини за храните

     Преди Деня на Европа дойдоха добри новини за храните. 250 млн. евро ще отпусне ЕС за здравословно хранене на децата. С тях ще се купуват храни от местни производители за учениците. В действие ще влезе нова схема за осигуряване на мляко, плодове и зеленчуци за тях.

     Освен това, Комисията по околна среда и безопасност на храните в Европейския парламент прие сериозни ограничения за антибиотиците в животновъдството. Забранява се използването им върху здрави животни. Антибиотици с решаващо значение за здравето на човека ще бъдат забранени за използване върху животни.

Опасните стоки през 2015 в ЕС

     През 2015г. най-много известия за опасни стоки са подадени от Испания (239), Унгария (238) и Германия (208). От България статистиката показва, че са подадени съответно:

• 191 сигнала за 2013 г.;
• 123 сигнала за 2014 г.;
• 151 сигнала за 2015 г.

  С най-малко сигнали са Лихтенщайн (0), Белгия (6), Хърватия (7) и Люксембург (9).

  Петте най-често срещани риска за 2015 г., произхождащи от сигналите са за:

• Химически;
• Наранявания;
• Задавяне;
• Токов удар;
• Пожар;
• Други рискове.

„Потребителската кошница“ по БНТ 2

ЛЕД-ментета

Много домакинства минаха на енергоспестяващо осветление. Забелязваме, обаче, че в кварталната бакалия, на пазара и по сергиите на спирките на градския транспорт вече продават ЛЕД крушки. Често – без опаковки и производител. От колко лева започва цената на истинските осветителни тела? ЛЕД крушките излъчват бяла или жълта светлина. Коя е по-удобна и безвредна за ежедневна домашна употреба? Има публикации, че те са вредни за здравето. Вярно ли е това?

Вижте още материали от предаването"Потребителската кошница" по БНТ.

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ

Интернет страницата на Активни потребители публикува уникални, експертни и независими изследвания, които ви пестят време и пари. Това е един от малкото сайтове БЕЗ РЕКЛАМИ, който се издържа само от своите читатели. Без вашата помощ няма да можем да осъществяваме тестове и проучвания на пазара.

Абонирайте се само за 15 лева за година и ще получите пълен достъп до нашите рейтинги на тестваните стоки и услуги.

Най-лесно може това може да направите ТУК.