Начало

Седмичен бюлетин брой 4 (375)

   Тема с продължение:  
Цифровите технологии в икономиката и обществото

   Продължаваме да ви запознаваме с изводите и препоръките на Европейската комисия, включени в Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., с който се проследява напредъкът, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на човешкия капитал, широколентовата свързаност, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и цифровите обществени услуги.
България се нарежда на 26-о място (заедно с Гърция) сред 27-те държави — членки на ЕС в класирането съобразно Индекса DESI за 2021 г. По отношение на човешкия капитал равнището на България все още е сред най-ниските в ЕС. Лицата, които притежават поне основни цифрови умения, възлизат на 29% от населението на България на възраст от 16 до 74 години в сравнение със средно 56% за ЕС. Предприятията все още срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват.

Свързаност
    С обща оценка за свързаността България заема 26-о място измежду държавите от ЕС.
През 2020 г. в България се наблюдава леко увеличение при внедряването на фиксираната
широколентова мрежа, като покритието с високоскоростен широколентов достъп от следващо
поколение се подобрява от 77% през 2019 г. до 79%, а покритието на мрежите с много голям
капацитет (ММГК) нараства от 42% през 2019 г. до 43%. Все още има значителна разлика между показателите на национално равнище и средното равнище за ЕС. При покритието на ММГК се наблюдава ограничен растеж с течение на времето, като то се е увеличило средно с
2,5 процентни пункта от 38% през 2018 г. и 42% през 2019 г. В селските райони покритието на
ММГК е само 1% (средно за ЕС: 28%). Освен това, България се нарежда на много ниско място в цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет, като само 59%
(увеличение с 1 пункт от 2019 г.) от домакинствата имат абонамент (средно за ЕС: 77%).
България изостава и в разпространението на фиксирания широколентов достъп до интернет със
скорост поне 100 Mbps (15% при средно за ЕС 34%), като напредъкът на годишна основа е много ограничен, но нарастващ: 11% през 2019 г. и 15% през 2020 г. (средно за ЕС: 34%).
Разпространението на свръхвисокоскоростен (1 Gbps) широколентов достъп до интернет все
още е незначително.
    Показателите за мобилния широколентов достъп изостават от средната стойност за ЕС.
Покритието с 4G мрежи е високо, над 99,9%. Готовността за навлизането на 5G е 25% в
сравнение със средно 51% за ЕС след издаването на разрешителни през май 2021 г.
Покритието обаче е 0% за 2020 г. при средно равнище за ЕС от 14%. Разпространението на
мобилен широколентов достъп до интернет все още е ниско — 63% (при средно 71% за ЕС).
Слабото разпространение на фиксиран и мобилен широколентов достъп не изглежда свързано
с високи цени, тъй като България всъщност се нарежда относително високо (на 5-о място) в
класирането според индекса за цената на широколентовия достъп до интернет, като цените са
значително по-ниски от средните за ЕС.

Напредък
   През август 2020 г. България актуализира своя план за широколентов достъп, като го приведе в съответствие с целите, определени от ЕС. Приоритетните области включват: подобряване на достъпа до високоскоростен интернет в по-слабо населените региони чрез създаване на благоприятни условия за разгръщане на оптични връзки; осигуряване на свързаност на всички държавни и публични институции, т.е. национални и местни административни организации, училища, болници и университети; и преодоляване на цифровото разделение.
   През декември 2020 г. органите на страната одобриха мерки за насърчаване на съвместните инвестиции и съвместната употреба от частни оператори и публични органи. Инвестициите, необходими за постигане на целите за гигабитова свързаност се оценяват на около 500 милиона евро. През 2019 г. са извършени 196 инвестиции на обща стойност 31 милиона евро, което представлява 14,3% от общите инвестиции. През 2020 г. са планирани 175 инвестиции на обща стойност 31,8 милиона евро. Българският план за широколентов достъп е заложена цел, наред с други, да се разгърне високоскоростен мобилен интернет навсякъде в страната, по-конкретно като се използва 5G като базова технология. Покритието с широколентов мобилен 5G интернет вече е налице в големите градове и продължава да се разширява. Като цяло България е разпределила 25% от общия хармонизиран в ЕС 5G радиочестотен спектър в сравнение със средно равнище от 52,7% за ЕС.
   Въпреки че пандемията от COVID-19 и режимът на работа от разстояние доведоха до повишено потребление на интернет услуги, България продължава да е изправена пред предизвикателства в покритието и разпространението както на фиксиран, така и на мобилен широколентов достъп до интернет. По отношение на фиксирания широколентов достъп до интернет продължава да има търговски интерес за инвестиции. Що се отнася до мобилния широколентов достъп до интернет, приключилият търг за 5G е важна стъпка към постигане на своевременно внедряване на 5G, въпреки че все още липсва достатъчен радиочестотен спектър. България е един от членовете — учредители на съвместното предприятие на EuroHPC за  високоскоростни изчисления. През 2020 г. съвместното предприятие на EuroHPC сключи договор за възлагане на обществена поръчка за нов суперкомпютър с производителност от порядъка на петафлопс за EuroHPC в „София Тех Парк“. Това е най-мощният суперкомпютър с производителност от порядъка на петафлопс в Източна Европа и се намира в България. Това е постижение за българската икономика и за българското общество, а в по-широк
план — и регионален принос към световното лидерство на ЕС в областта на високите
технологии. Суперкомпютърът ще поддържа анализи на качеството на околната среда и управление на природни бедствия. Ще се използва в области като фармация, биохимия, механика, квантова химия и наблюдение на изменението на климата.

   Полезни съвети:  
Едно наум за банковите измами

   От асоциация Активни потребители нееднократно сме ви предупреждавали за активизирането на банковите измамници. Много потребители се оплакват, че най-често получават имейли уж от иначе законните и най-големи български банки с покана да актуализират профила си, да качат на устройството си нова услуга или да получат някаква награда или бонус. „Любими“ на измамниците са Булбанк и Пощенска банка. След като се обаждахме на най-популярните банки да проверим дали получаваните оферти са реални, се оказваше, че от съответната банка не са изпращали такива имейли. В последно време на банковия пазар се появиха нови и повече измами на потребителите. По този повод Асоциацията на банките в България дава следните съвети:

Ако получите обаждане или имейл
   от някого, който се представя за служител на банка, не споделяйте лични и банкови данни, не инсталирайте приложения и не отваряйте линкове, които са ви били изпратени от тези лица! Не извършвайте плащания и не споделяйте получени кодове за идентификация и достъп до електронното си банкиране! Касае се за измама.
 

   Опитите за този вид телефонни измами стават все по-чести. Лица, които се представят по телефона за банкови служители, целят да подведат клиентите на банките и да ги накарат да извършат различни действия, с които да получат достъп до техните средства. Най-често под различен претекст, например, за проблеми със сигурността, те се опитват да получат чувствителна информация относно потребителски имена, пароли, номера на банкови карти, наличност по сметки и други данни. „Хит“ в последно време са предложенията за електронно банкиране.

Никога не предоставяйте
   чувствителна информация и данни за идентификация на други лица. Вашата банка никога няма да поиска да предоставите подобни данни по телефон или имейл. Банкови служители никога няма да ви накарат да инсталирате приложения за отдалечен достъп и да опитват да получат контрол върху мобилното ви устройство или компютъра ви. Ако получите такова обаждане, знайте, че това е опит за измама от страна на лица, които се представят за банкови служители, за да получат достъп до средствата ви.
   Бъдете бдителни и особено подозрителни към позвънявания от номера от чужбина, както и към лица, които се представят за служители на банки, които не познавате и/или с които нямате договорни отношения. Често пъти измамниците нямат пълна информация и налучкват банката, на която сте клиент, в опит да ви подведат. Също така, никога не влизайте в електронното си банкиране от линкове, които сте получили по имейл, СМС или от рекламни банери в Интернет, а само и единствено от официалния уебсайт на вашата банка и от официалното мобилно приложение.
   В случай че получите такова телефонно обаждане, се свържете незабавно с банката си и с полицията.

   Вашите права:  
Неравноправни клаузи в потребителските договори

    Когато купувате продукт или услуга от професионален търговец, вие сключвате договор, независимо дали става дума за членство в спортен клуб, онлайн поръчка на автомобилни гуми, получаване на ипотека за дома ви или седмично пазаруване в супермаркета. Съгласно правото на ЕС стандартните договорни условия, използвани от търговците, трябва да са справедливи. Това изискване не се променя, независимо дали те са наречени „ред и условия" или са част от подробен договор, който трябва да подпишете. Договорът не трябва да създава дисбаланс между вашите права и задължения като потребител и правата и задълженията на продавачите и доставчиците.

Казус

   Томас подписва 5-годишен договор за поддържане на системата за централно отопление в своята нова къща. След 18 месеца той забелязва, че месечните му вноски неочаквано са се увеличили. Когато иска обяснение, търговецът се позовава на клауза в договора, според която компанията си запазва правото да увеличава цените за поддържане на отоплителни системи, като трябва да изпрати писмено предизвестие само един месец преди това. Томас проверява в националната потребителска асоциация, откъдето му казват, че условието, даващо право на търговеца да увеличава цената на услугата, без да предостави на потребителя възможност да анулира договора, най-вероятно е неравноправно. Томас решава да анулира договора, вместо да плаща непредвидени допълнителни разходи.

   Ето някои ситуации, при които договорните условия могат да бъдат счетени за неравноправни съгласно правилата на ЕС:

1. Отговорност при смърт или нараняване на потребител

2. Обезщетение, ако търговецът не достави дадена стока или услуга

3. Клауза, освобождаваща търговеца от задължение да предостави услугата

4. Едностранно обезщетение за анулиране

5. Прекомерно обезщетение

6. Едностранно анулиране

7. Анулиране с кратко предизвестие

8. Автоматично удължаване на срочни договори

9. Скрити условия

10. Едностранни промени в договора

11. Едностранни промени в продукта или услугата

12. Промени в цените

13. Едностранно тълкуване на договора

14. Неспазване на изявления, направени от служители на търговеца

15. Едностранно спазване на задължения

16. Прехвърляне на договори към други търговци при по-неблагоприятни условия

17. Ограничени права за правни действия

   Директивата за неравноправните клаузи (ДНК) в потребителските договори защитава потребителите срещу несправедливи стандартни условия, които създават в договорите между потребител и търговец значителен дисбаланс между правата и задълженията на страните по договора, в ущърб на потребителите - (член 3 от ДНК).
• Приложението към Директивата за неравноправните клаузи в договорите съдържа
индикативен и неизчерпателен списък на клаузите, които биха могли да се считат за
несправедливи.
• Договорните условия, които се предлагат на потребителите, трябва винаги да бъдат
изготвяни по „ясен и разбираем“ начин. В случай на съмнение относно тълкуването на
клаузите се прилага най-благоприятното за потребителя тълкуване - (член 5).
• Договорните клаузи, които се считат за несправедливи, не са обвързващи за
потребителите съгласно условията, установени в националното договорно право.

• Договорът ще остане обвързващ, единствено ако може да съществува без
неравноправните клаузи - (член 6).
          ДНК позволява на държавите-членки да приемат или поддържат по-строги национални
разпоредби, за да осигурят по-високо ниво на защита на потребителите - член 8. Това може да
бъде въвеждането на т. нар. „Черен списък“ на нелоялни клаузи (напр. във Франция) или
прилагането при договори, индивидуално договорени между потребителя и търговеца. Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори (93/13/ЕИО) се прилага за всички договори за покупка на стоки и услуги, независимо дали става въпрос за
онлайн или офлайн покупки на потребителски стоки.

   На дневен ред:  
В помощ на доброволците през 2022 г.

   Европейската комисия публикува покана за представяне на предложения за 2022 г. по линия на Европейския корпус за солидарност. Това е програма на ЕС за млади хора, които желаят да участват в дейности за солидарност в различни области — от подпомагане на хора в неравностойно положение до принос към действия в областите на здравето и околната среда в целия ЕС и извън него. А защо не – и в сферата на защитата на потребителските права, чрез сътрудничеството на националните потребителски организации, включване в проучвания и анализи. С тази покана се въвежда и възможността участниците да се включват в операции за хуманитарна помощ по целия свят, за да се развива солидарността между организациите и доброволците в държавите от ЕС и хората и общностите извън съюза. Това ново направление за международни проекти се нарича Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ.
С поканата се предоставят почти 139 милиона евро, с което се допринася за създаването на повече възможности за младите хора да проявят солидарност по време на Европейската година на младежта 2022 г.

   „Активни потребители“ и в медиите   

Богомил Николов: Най-много са въпросите на потребителите за финансиране на енергийна ефективност

Как да разпознаем истинското сирене от имитацията

"Нашият следобед" (21.1.2022), гост: Богомил Николов, председател на асоциация Активни потребители

Днес е Европейският ден за защита на личните данни

   Пазарът в цифри  

• По данни на НСИ Индексът на потребителските цени за декември 2021 г. спрямо ноември 2021 г. е 100.9%, т.е. месечната инфлация е 0.9%.
• Годишната инфлация за декември 2021 г. спрямо декември 2020 г. е 7.8%.
• Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2021 г. спрямо периода януари - декември 2020 г. е 3.3%.
• През декември 2021 г. спрямо ноември 2021 г. цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

-  хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 1.4%;

-  алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.4%;

-  облекло и обувки - намаление с 0.8%;

-  жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.7%;

-  жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома
-  увеличение с 1.0%;

-  здравеопазване - увеличение с 0.1%;

-  транспорт - увеличение с 0.7%;

-  съобщения - намаление с 0.3%;

-  развлечения и култура - увеличение с 4.7%;

-  образование - цените остават на равнището от миналия месец;

-  ресторанти и хотели - увеличение с 0.9%;

-  разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.1%.

• Индексът на цените за малката кошница за декември 2021 г. спрямо ноември 2021 г. е 100.9%, а от началото на годината (декември 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 107.4%.
• През декември 2021 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо ноември така:

- хранителни продукти - увеличение с 1.6%;

- нехранителни стоки - увеличение с 0.2%;

- услуги - увеличение с 0.1%.

   Календар на потребителя  

От 23 януари започна данъчната кампания в София и местните данъци и такси за 2022 г. вече могат да се плащат онлайн. До 30 април, при издължаване на цялата сума, се ползва 5% отстъпка за данък сгради и данък МПС. До края на април е крайният срок за първата вноска на такса битови отпадъци. Сроковете за плащане на местните данъци и такси без лихва са: до 30 юни - първа вноска за данък сгради и до 31 октомври - втора вноска. Такса смет може да бъде платена на четири вноски: до 30 април, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември. Данъците и таксите са непроменени. На портала на Столична община можете да проверите какви задължения имате и да ги платите.

До 13 февруари се приемат кандидатури за Европейската младежка награда "Карл Велики". Проектите трябва да утвърждават разбирателството в Европа и по света; да спомагат за развитие на общо усещане за европейска идентичност и интеграция; да служат като образец за младите хора в Европа; да предлагат практически примери за това как европейците могат да живеят заедно като единна общност.

От 15 до 18 февруари в Нюрнберг, Германия ще се проведе Международното изложение за био продукти BioFach/ Vivaness.

На 17 февруари Обучителен център "Темида" организира онлайн семинар на тема: „Регулация и правна уредба на криптовалутите“, на който ще се разяснят плюсовете и минусите при търгуване с криптовалути, използването им за непозволени цели и др.