Начало

Бюлетин брой 2

   Проучване:  
Как търговците разбират 14 дневното право на връщане

 Българските потребители често не познават добре законовото си право на връщане при онлайн пазаруване. Оказa се, че търговците не им отстъпват в (не)познаването и (не)прилагането на законовото си задължение.

    Нашето проучване цели да събере актуална информация относно това как българските онлайн търговци прилагат законовите изисквания; дали онлайн търговците са създали достъпни условия и представят на ясен и разбираем за потребителите език информация за правото на връщане; както и да подпомогне информираният избор на потребителите при пазаруване в интернет.

Резултатите

1. Критерий  „На колко кликвания е информацията за правото на връщане?“
    Изследването показва, че най-честата практика на онлайн търговците е да публикуват информацията на два клика разстояние (115 сайта – или 89,8%); на един клик, който би бил най-достъпен за потребителя (само 5 сайта – или 3,9%). А информация за правото на връщане липсва при 6 (или 4,7%) от изследваните сайтове.
    Следователно, информацията за правото на връщане се публикува на лесно достъпни и видими места в сайтовете – на един или два клика – 93,7%. Само незначителна част от изследваните сайтове не информират потребителите за законовото право на връщане. Въпреки това този факт е тревожен и подобни търговци следва да бъдат пренебрегвани от потребителите и/или обучени за правилно прилагане на закона.

2. Критерий „Срок за упражняване на правото на връщане?“

    Законният срок за правото на връщане (14 дневен) се предоставя от 95 от изследваните сайтове (или 74,2%). 14 сайта или 9,4% предоставят по-дълъг срок - 30 дневен, 14 работни дни и даже срок от 356 дни и неограничен.

    Откриват се и 17 сайта (13,7%), които не посочват какъвто и да е срок за право на връщане или посочват по-кратък срок – от 7 дни.

    Повечето онлайн търговски обекти (83,7%) спазват предвидения в закона срок или предоставят по-дълъг такъв.

3. Критерий „Има ли стандартен формуляр за връщане и къде е публикуван?”

    Въпреки законовото изискване търговецът задължително да предостави на потребителя Стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ (Приложение 6 към закона), такъв липсва при 70 сайта (или 55,1%). Липсата на стандартен формуляр при повечето от онлайн търговците се компенсира с формуляр на търговеца, който в повечето случаи обаче изисква да бъде въведена причина за връщането.

4. Критерий „Има ли уговорка, че може по всякакъв друг начин да се заяви желание за връщане?“

    Такава се открива при 79 (61,7%) сайта, но липсва при 45 (35,2%). По този начин една значителна част от потребителите са лишени от правото на избор – да попълнят стандартен формуляр, да използват формуляр на търговеца или да използват каквато и да е друга свободна форма за информиране на търговеца.

5. Критерий „Има ли информация за чия сметка са разходите при упражняване на правото за връщане?“

    Тази информация отсъства при 12.5% (16 сайта), докато 78.1% (100 сайта) от онлайн търговците уведомяват недвусмислено потребителите си, че те трябва да поемат разходите за връщане. Има и такива търговци - 7,8% (10 сайт), които поемат разхода за връщане при упражняване на правото на отказ. При 12,5% или 16 от сайтовете обаче не предоставят информация и надяваме се, те са наясно, че съгл. чл. 47, ал. 6 от Закона за защита на потребителите, ако търговецът не изпълни изискването за предоставяне на предварителна информация за чия сметка са разходите за връщане при упражнено право на връщане, то тези разходи не се дължат от потребителя, т.е. остават за сметка на търговеца!

6. Критерий „Налична ли е информация при какви обстоятелства се губи правото на връщане “

    Голяма част (117 сайта – 91,4%) са описали как и при какви обстоятелства се губи това право и спрямо кои стоки не се прилага то поради хигиенни съображения. Само 11 от онлайн търговците (8,6%) не са посочили тази информация.

7. Критерий „Срок за възстановяване на сумата от търговеца”

    Най- честа практика при връщане на сумата от търговеца е законово установеният 14- дневен срок – той се предоставя от 75 онлайн търговци (58,6%). Други 7 (5,5%) забавят връщането на сумата до 30 дни, но 29 (22,7%) не предоставят информация, кога ще бъде върната сумата на потребителя, като към този брой се причисляват и търговците, които не предоставят изобщо информация на своите потребители за правото им на връщане.

8. Критерий  „Как е представено правото на връщане - като законово право или такова, предоставено от търговеца?“

    В 67 сайта (52,3%) това право е представено като право по закон, но в една немалка част от сайтовете – в 44 (34,4%) не се посочва този законов факт. В тези 44 сайта обикновено се посочва, че това е право на потребителя, но не е ясно откъде произтича това право, а други 2 сайта (1,6%) даже го представят като своя практика. Така за потребителя остава впечатлението, че това право е предоставено от самия търговец, по негово благоволение и преценка. Считаме подобен подход за нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, защото противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, от една страна, а от друга може да се определи като заблуждаваща търговска практика, доколкото съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща за потребителя (чл.68д, ал.1 от ЗЗП).  

Прочетете пълното проучване

   Заблуждаващите практики:  
В ущърб на потребителите

    Запознахме ви с нелоялните търговски практики и ущърба, който нанасят на потребителите. С тяхната класификация, особености и проявление на пазара системно се занимава и Европейската комисия. През миналата година тя и националните органи за защита на потребителите извършиха т.нар. „едновременна проверка“, с която се цели да се установят нарушениуя на законодателството на ЕС за защита на потребителите в рамките на онлайн пазарите. За първи път „едновременната проверка“ е насочена към заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, представляващи практика, при която предприятия твърдят, че правят повече за околната среда, отколкото в действителност. При „едновременната проверка“ са анализирани онлайн твърдения за екологосъобразност от различни стопански сектори като облекла, козметика и домакинско оборудване. Националните органи за защита на потребителите отчитат, че в 42% от случаите твърденията са били преувеличени, неверни или подвеждащи, и потенциално са могли да бъдат определени като нелоялни търговски практики съгласно правилата на ЕС. Наличието на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност нарасна поради това, че потребителите все повече се стремят да купуват екологосъобразни продукти.

От комисията заявиха: „Все повече хора искат да водят екологосъобразен живот и приветстваме предприятията, които се стремят да произвеждат екологосъобразни продукти и услуги. Има обаче и безскрупулни търговци, които заблуждават потребителите с неясни, неверни или преувеличени твърдения. Комисията е изцяло ангажирана с предоставянето на потребителите на права по отношение на екологичния преход и на борбата със заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. Това е един от основните приоритети на Новата програма за потребителите , приета от ЕК“.

Основни констатации

    След по-широка проверка Комисията и органите за защита на потребителите са проверили по-подробно 344 очевидно съмнителни твърдения и са установили, че:

• В повече от 50% от случаите търговецът не е предоставил достатъчно информация на потребителите, за да могат да преценят точността на твърдението.
• В 37% от случаите твърдението е включвало неясна и обща информация като „съзнателен“, „екосъобразен“, „устойчив“, с което се е целяло създаването на необосновано впечатление у потребителите, че продуктът няма отрицателно въздействие върху околната среда.
• Освен това в 59% от случаите търговецът не е предоставил леснодостъпни доказателства в подкрепа на твърдението си.

Цялостната оценка сочи, че в 42% от случаите органите са имали основание да считат, че твърдението е невярно или подвеждащо и поради това потенциално би могло да представлява нелоялна търговска практика съгласно Директивата за нелоялните практики ( ДНТП ).

Новите политики и заблуждаващите практики

    Проверката на уебсайтове, насочена към наличието на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, е една от няколкото инициативи, които ЕК предприема с цел предоставянето на потребителите на възможности да правят по-устойчив избор. Друга инициатива е „Ангажиментът за екологосъобразно потребление“, която стартира през 2021 г., както и законодателно предложение за предоставяне на повече права на потребителите с оглед на зеления преход , съдържащо повече информация относно устойчивостта на продуктите и по-добра защита срещу определени практики, като заблуждаващи твърдения за екологосъобразност и преждевременното излизане от употреба. Освен това ще последва законодателно предложение относно обосноваването на твърденията за екологосъобразност въз основа на методите за определяне на отпечатъка върху околната среда.

Като част от своята стратегия „От фермата до трапезата“ Комисията ще предложи хармонизирано задължително етикетиране на хранителна информация върху лицевата страна на опаковката, за да се даде възможност на потребителите да правят информиран избор на здравословни и устойчиви храни. За няколко домакински уреди енергийният етикет на ЕС вече предоставя ясна и проста индикация за енергийната ефективност на продуктите, като по този начин улеснява потребителите да спестяват от сметките за енергия на домакинствата, като същевременно се намаляват емисиите на парникови газове в целия ЕС. Според неотдавнашно проучване 78% от потребителите са посочили вероятното въздействие на домакинските уреди върху околната среда като много голямо или доста голямо, когато правят своя избор.

Има ли у нас заблуждаващи търговски практики – какво показва анализът на Асоциация Активни потребители – очаквайте в следващия ни брой.

    Опасни стоки:  
Химикалите са около нас

    Повечето от проверените продукти, продавани онлайн, нарушават законите на ЕС за химикалите ECHA/NR/21/29. В последния проект на Форума за правоприлагане на ECHA правоприлагащите органи са установили, че повечето проверени продукти, продавани онлайн, не отговарят на поне едно изискване съгласно съответното законодателство на ЕС за химикалите, което се проверява. Проверките са довели до над 5 000 изпълнителни действия.

Хелзинки:

    Инспекциите на близо 6 000 продукта са обхванали регламентите REACH, класификацията, етикетирането и опаковането (CLP) и биоцидните продукти (BPR). За REACH инспекциите са се фокусирали върху ограничени химикали и са установили, че 78% от проверените продукти не отговарят на изискванията. Продуктите включват както професионални, така и потребителски продукти и артикули, включително текстил, кожа, артикули за грижи за деца, играчки и бижута. Проверени са около 2 600 продукта спрямо изискванията за ограничени вещества. Повече от 1 800 са били канцерогенни, мутагенни или токсични вещества (CMR), като олово в спойки за нуждите на заваряване и борна киселина. Продуктите, съдържащи ограничени CMR, трябва да са достъпни само за професионални потребители. Въпреки това 99% от проверените продукти, които съдържат CMR, са били достъпни за потребителите за закупуване онлайн.
   Открити са и други несъответствия за фталати в играчките и кадмий в бижута. Съгласно CLP, несъответствията са свързани с липса на информация за опасностите от химическия продукт в онлайн рекламата. В 75% от проверките информацията липсва и за тези, където е налична, често не се вижда ясно. По отношение на биоцидите е установено, че 77% от проверените биоциди не отговарят на поне едно изискване съгласно BPR. Най-висок процент на несъответствие е за репелентите и атрактантите (79%).
 

   Повечето идентифицирани несъответствия са за продукти, продавани на обществеността. 17% от проверените продукти са нарушили BPR, тъй като са имали подвеждащи твърдения в рекламите като „нискорисков биоцид“, „нетоксичен“, „безвреден“, „естествен“, „екологичен“ или „благоприятен за животните“. След проверките националните правоприлагащи органи са предприели над 5 000 мерки за прилагане. В повечето случаи са издадени писмени съвети и препоръки компаниите да премахнат продуктовата оферта от уебсайтовете си или да приведат рекламите си в съответствие. Процентът на неспазване е по-висок за пазарите, отколкото за уеб магазините. ECHA призовава всички участници активно да подобрят защитата на потребителите при онлайн продажбите.

    Портфейл:    
Сигурност за парите ни

    Вече месеци наред сме изправени пред дилемата за парите и спестяванията ни. От една страна, банките постепенно ни лишиха от лихвите по депозитите, а където ги има, те са минимални. От друга страна, нарастващата инфлация „изяжда“ спестяванията , а някои прогнози сочат, че през тази година тя може да достигне и надхвърли 20%. В същото време статистиката сочи, че българинът предпочита да държи спестените си пари на влог в банките – поне са на сигурно място, ако не могат да ни донесат някаква доходност. Затова зачестяват въпросите в какво да инвестираме, за да опазим спестяванията и си осигурим доходи от тях. Мнозина експерти предлагат в тази неясна ситуация да инвестираме в имоти, които да препродаваме или отдаваме под наем. Алтернативата са различни инвестиционни схеми, но лошата новина е, че българските потребители не са запознати добре с тях и „бягат“ от предимствата им. А това често пъти води до попадане в „мрежите“ на лъжливи инвестиционни посредници, които иначе предлагат много атрактивни идеи за печеливши вложения. Особено привлекателен за финансовите аферисти е интернет, където всеки потребител не минава ден без да получи примамлива оферта. Затова при инвестиране във финансови схеми правило едно е предварително добре да се запознаем с тези продукти, условията им за ползване и симптомите за нередности и откровени измами на пазара.

Добрата новина

от последния месец е, че Комисията за финансов надзор започна дигитална кампания #инвестирай безопасно, с която се надграждат предприетите до сега мерки от предупреждения за измамни инвестиционни схеми от нелицензирани посредници и се прави стъпка напред - чрез онлайн пространството се дават основни насоки как потребителите да различават законните от недобросъвестните посредници. Информацията – въведение в инвестирането и признаци на финансова измама, е достъпна за всички потребители чрез индивидуално разработения сайт на кампанията - https://investsafely.fsc.bg/. В него са комбинирани видео и текст, новини и предупреждения към потребителите, налице е директен достъп до списъка на лицензираните посредници, предоставя възможност на потребителите сами да разпознаят легитимните инвестиционни схеми, но и да научат признаците, чрез които да идентифицират нередностите. #инвестирай безопасно се разгръща и в дигиталните канали YouTube и LinkedIn , като атрактивното визуално съдържание ще достигне до голям брой онлайн потребители и ще привлече вниманието им към въпросите, които трябва да си зададат или към ситуациите, в които биха могли да попаднат, предприемайки стъпката да станат инвеститори.

Видове инвестиции

На нашия пазар се предлагат няколко вида инвестиционни продукта, които могат да заинтересоват потребителите и им осигурят определен доход. Сред тях са:

- инвестиции в акции

- инвестиции в облигации

- инвестиции във взаимни фондове

- инвестиции в борсово търгувани фондове

- инвестиции на стоковия или паричния пазар

- международни инвестиции

Безопасните инвестиции
преминават през 3 стъпки:

1. Проверете лицензиран ли е инвестиционният посредник, на когото ще доверите парите си;

2. Сравнете предлагания риск от продукта или услугата с възвръщаемостта от него;

3. Проверете към кого да се обърнете за помощ при загуба на пари.

Пътна карта на инвеститора

• Дефинирайте финансовите си цели
• Разберете какво означава да инвестирате
• Разберете как да инвестирате парите си
• Дефинирайте вашата толерантност към риск

И два лесни съвета от КФН: Малките спестявания допринасят за финансова стабилност. Изплащайте своевременно кредитните карти или други дългове с високи лихви.

Как да се предпазите от финансови измами – четете в следващия ни брой.

   "Активни потребители" и в медиите   

 Разумно е мобилните оператори да изчакат с увеличението

Няма оправия! Вижте какво започнаха да слагат в сиренето и месото

Без скок в цените на мобилните оператори: Съдът определи забраната на Нинова за законна

Проверка: Ето с какво тъпчат храните у нас, за да увеличат теглото им

Всяка трета жалба е за парното и водата

Софийският административен съд спря намерението на два от трите мобилни ...

   Пазарът в цифри   

• Над 261 хиляди потребители са получили помощ за отопление за петте месеца на отоплителен сезон 2021-2022 година.  
• Помощта за този отоплителен сезон е увеличена с 6,8% и размерът й е 523.55 лв.
• Допълнително е отпусната еднократна финансова помощ в размер на 300 лв. на лица и семейства, които са в риск и имат необходимост от подпомагане. С нея са подпомогнати 27 349 потребители.
• Най-много от помощта за отопление са се възползвали в областите Пловдив, Благоевград и Враца.

    Календар на потребителя   

На 10 януари с подаването на декларациите за доходите на физическите лица по електронен път, по пощата и в офисите на приходната агенция започна данъчната кампания за 2022 г. Срокът за ползване на 5% отстъпка за ранно деклариране и плащане е 31 март, а крайният срок за обявяване на доходите и плащане на дължимия данък тази година е 3 май, първият работен ден след 30 април.

Публикувани са новите образци на годишни данъчни декларации за 2021 г. - за доходите на физическите лица по чл. 50 от ЗДДФЛ с приложенията към нея и за корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО . В рубриката " Формуляри " са актуализирани още Справка за окончателния размер на осигурителния доход и Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ .

От 21 до 25 февруари Съюзът по хранителна промишленост организира обучение за професия "Техник-технолог по качество на храни и напитки", на който ще се представят изискванията на новия Закон за храните.