На предпразничния пазар - Нелоялни търговски практики
През отиващата си година асоциация Активни потребители направи анализ на най-честите нелоялни търговски практики, регистрирани от актове на КЗП. Оказа се, че най-голям е делът им в три икономически сектора: "услуги, свързани с почивка" (44.91%), "потребителски стоки" (34.73%), „телекомуникационни услуги“ (13.17%). Какво ни е нужно да знаем, за да не провалим предпразничния пазар, а и празниците след това?
Една търговска практика е несправедлива съгласно законодателството на ЕС, когато пречи на потребителя да вземе напълно информирано и свободно икономическо решение. Нелоялните търговски практики са забранени в целия ЕС. Тъй като Директивата за нелоялните търговски практики („ДНТП“) е за максимална хармонизация, всяка държава-членка има същите стандарти на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики, което означава, че правилата трябва да бъдат еднакви в целия ЕС. • Директивата забранява заблуждаващите търговски практики. Последните се състоят от заблуждаващи действия (член 6) и заблуждаващи бездействия (член 7) • Директивата забранява също така наречените агресивни търговски практики. Такива агресивни практики са определени в член 8 и член 9 от ДНТП. • Има 31 практики, включени в черния списък, включително онлайн и офлайн, които могат да повлияят отрицателно на свободното и напълно информирано икономическо решение на потребителя - приложение 1 към ДНТП. Първите 23 практики, включени в черния списък, се отнасят до подвеждащо поведение на търговеца, а последните 8 са забранени агресивни практики. Всички тези 31 практики са несправедливи при всякакви обстоятелства.
Търговската практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител по отношение на стока или услуга. Директивата за нелоялните търговски практики се прилага за всички сектори (с изключение на финансовите сектори). Това е много добър инструмент за практикуващите да знаят и я използват. Прилагането й обаче далеч не е еднакво. Например: • Потребителите се сблъскват с нелоялни търговски практики в много области и все повече в дигиталната област (социална мрежа, онлайн платформи и т.н.). • Подвеждащи екологични твърдения. Това е още по-актуално сега с европейската зелена сделка. Някои нови нелоялни търговски практики са добавени към приложението в директивата „Omnibus“, като скрити реклами или фалшиви потребителски отзиви.
От какви нелоялни практики да се пазим на пазара на стоки и услуги? Очаквайте в следващия ни брой.
Преди да изпратим 2021 г.
Продължаваме да ви запознаваме с изводите и препоръките на Европейската комисия, включени в Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., с който се проследява напредъкът, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на човешкия капитал, широколентовата свързаност, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и цифровите обществени услуги.
Човешки капитал
В областта на човешкия капитал България се нарежда на последно място сред 27-те държави — членки на ЕС и така остава доста под средното равнище за ЕС. Общото равнище на основните цифрови умения в България е най-ниското в ЕС; делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на 29% от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 56%. Едва 11% от лицата притежават умения над основните, което е малко под една трета от средната стойност за ЕС. Специалистите в областта на ИКТ съставляват 3,3% от общата заетост. Този показател отбелязва нарастване в сравнение с 2019 г., макар че то е малко като дял от работната сила предвид недостига на пазара на труда и по-бързото увеличение на средната стойност за ЕС (4,3%). Жените обаче съставляват 28% от всички специалисти по ИКТ, което прави България лидер по този показател в ЕС.
Стратегическите мерки за цифровото образование
са част от Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето за 2021—2030 г. За да се подкрепи непрекъснатостта на обучението по време на пандемията, в държавния бюджет за 2020 г. бяха предвидени около 7,2 милиона евро за финансиране на предоставянето на лаптопи на училищата за временно използване от всеки ученик или учител, който не притежава собствен компютър, както и за използване по време на нормалното обучение. По този начин беше подпомогнато модернизирането на училищното оборудване. Освен това около 55 милиона евро от структурните фондове на ЕС са насочени към инициативата „Равен достъп до училищно образование в условията на кризи“ за закупуване на оборудване за педагогически специалисти и ученици с цел подпомагане на образованието по време на кризата и провеждане на обучения за придобиване на практически умения за работа от разстояние с електронен достъп. За предучилищното и училищното образование през 2021 г. в рамките на Националния план за ИКТ се планира да бъде закупен иновативен хардуер и да се даде приоритет на училищата, които не са получили оборудване през последните 3 години, както и на училищата с профили в областта на ИКТ. През 2020 г. Министерството на образованието и науката внедри SIAMU — система за управление на самоличността на потребителите с цел предоставяне на сигурен достъп до всички образователни платформи и услуги. Министерството също така публикува на своя уебсайт електронни учебници по основните общообразователни предмети, които да се използват от учениците. След влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование през септември 2016 г.:
- Компютърното програмиране в началното училище стана част от учебните програми за 3-ти и 4-ти клас, обхващащи основни алгоритми, използващи език за блоково програмиране.
- В пети клас учениците изучават езици за програмиране като Scratch или Code.
- В шести и седми клас, те преминават към скриптови езици като Python или JavaScript. От февруари 2021 г., посредством Европейския социален фонд и национално съфинансиране се изпълнява инициатива, наречена
„Развитие на цифрови умения“.
Тя започна с идентифициране на цифровите умения, необходими на служителите, групирани по икономически сектори. След това по инициативата ще се разработят, изпитат и валидират единни профили на цифровите умения за ключови професии, както и квалификационни рамки по сектори за развитието на цифрови умения. България понякога среща трудности в задържането на специалисти в областта на ИКТ въпреки разрастващия се сектор. Предприятията във всички сектори са изправени пред предизвикателства при запълването на свободните работни места в областта на ИКТ, например в областта на облачната архитектура или управлението на данни — тенденция, наблюдавана и на равнището на ЕС. Данни, предоставени от Българската асоциация на софтуерната индустрия междувременно показват, че българската софтуерна индустрия (която представлява 3,8% от българския БВП) и секторът на ИКТ са отбелязали ръст с около 10% през 2020 г. по отношение на приходите на фона на спад от около 4,2 % в БВП на страната (според предварителните данни на НСИ). Министерството на труда и социалната политика организира редовни
безплатни курсове за
придобиване на компетентност в областта на цифровите технологии, включително на регионално равнище, за безработни младежи под 29 години, като им помага да стартират собствено предприятие или да си намерят работа. Електронното приобщаване също е част от продължаващите усилия за електронно управление. В допълнение към това, по Програмата за развитие на човешките ресурси за периода 2021—2027 г. ще се осигури обучение за хората в България за придобиване на компетентност в областта на цифровите технологии, като то ще бъде насочено към всички възрастови групи, включително възрастните хора и хората в неравностойно положение. Дигитална национална коалиция е българската национална коалиция за цифрови умения и работни места. Тя приспособи дейността си към условията на COVID-19 и организира виртуални срещи и онлайн материали за обучение. Целите ѝ са да бъдат преодолени стереотипите в областта на ИКТ, да се увеличи броят на хората с цифрови умения, да се привлекат повече жени в технологичния свят и да се развият технологичните умения и любознателност на бъдещите поколения.
През октомври 2020 г., по време на Европейската седмица на програмирането, в България се състояха 663 събития. Училищата организираха събития, за да подчертаят значението на изучаването на програмиране и развиването на свързаното с това творческо мислене. В допълнение към разработването на мобилни приложения, учениците участваха в занимания по основи на програмирането, визуално/блоково програмиране и дейности, свързани с компетентността в областта на цифровите технологии. В обобщение, основните цифрови умения продължават да са значително предизвикателство за българското население и този проблем трябва да бъде разрешен. Предприятията все още срещат трудности при намирането на съответствие между кадри, притежаващи уменията, които са им необходими, и наличните компетентности и умения на работната сила. Увеличаването на броя на българските специалисти в областта на ИКТ и преквалифицирането на работната сила са от голямо значение, за да може България да се възползва от цифровия преход. Пример за стратегически действия е подобряването на цифровите умения на работната сила и на широката общественост като приоритет сред политиките на България за цифрова трансформация. „Европейският социален фонд плюс“ продължава да предоставя допълнителна подкрепа. В краткосрочен план са необходими целенасочени и конкретни политики за облекчаване на недостига на умения.
На дневен ред - Обновени правила за безопасност на играчките
Парламентарната комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите на ЕП гласува на 9 декември доклад за безопасността на детските играчки. Отчита се, че Директивата за безопасността на играчките е от 2009 г. и налага изисквания за избягване на определени рискове (опасности от химически, физически, механически и електрически характер, запалимост, радиоактивност и хигиеничност) за играчки за деца под 14 години. Изискванията са насочени към производителите, вносителите и търговците на играчки, както и към националните органи за наблюдение на пазара.
По-добър контрол върху пазара
За да се гарантира, че играчките на пазара, включително вносните, отговарят на изискванията и са безопасни, са необходими подобрения в работата на надзорните органи в държавите членки. Играчките следва да бъдат тествани, а документацията на производителите да бъде проверявана, за да се изтеглят навреме опасни играчки и да се търси отговорност от онези, които ги предлагат. Настоява се онлайн пазарите да следят за спазването на изискванията от търговците, които продават играчки през техните платформи.
По-строги правила за химическите вещества
В настоящото законодателство са заложени конкретни прагове за присъствието на химически вещества само в играчки, предназначени за деца до 36 месеца, и играчки, които може да се поставят в устата. Лимитите за потенциално опасни вещества като нитрозамини са твърде високи в директивата и изискват промяна. Освен това законодателството допуска определени изключения по отношение на забраната на вещества, които могат да причинят рак, мутации или да засегнат възпроизводствените функции. Всичко това изисква актуализация на директивата и налагането на по-строги изисквания. Обновеното законодателство следва да може да се адаптира бързо и ефективно към нови научни факти, разкриващи непознати до момента опасности, свързани със съставните елементи на играчките.
„Активни потребители“ и в медиите
С 5G ULTRA е напълно възможно 403-часов стрийминг на 4K видео със смартфон
Наш експерт: По това ще разпознаете лесно в кои салами има гума
Богомил Николов: Търговци вдигат цените с 10 на сто преди Черния петък
Преди Черния петък и Коледа: За какво да внимаваме, за да не паднем в капана на нелоялните търговци
Пазарът в цифри
- По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата цените на едро на храните растат. При захарта повишението за една година е 23%, при фасула - 12%, брашното - 23%, олиото - 41%, яйцата - 10%, кашкавала - 16%, сиренето - 15%, маслото - 10%. Има спад на цената на едро на червения оранжериен домат с 10%.
- При плодовете и зеленчуците поскъпването е още по-голямо: краставици - 36%, пипер - 20%, картофи - 30%, зеле - 60%, лимони - 22%.
- През 2014 г. цената на потребителската кошница е била 67 лева за тези стоки. 2015 г. - 65 лева, 2019 г. - 72 лева, 2020 г. - 75 лева, 2021 г. - 86 лева.
Календар на потребителя
От началото на 2022 г. всички предприятия с над 50 служители и с годишен оборот над 10 млн. евро трябва да въведат вътрешна процедура за разглеждане на сигнали за нередности. Директива на ЕС задължава да бъде назначен и специален служител или отдел, отговорен за получаването и проследяването на сигналите. Законът обхваща и всички държавни и регионални администрации и общини с над 10 000 жители. Средните предприятия с персонал от 50 до 250 души имат гратисен период до 2024 г.
От 4 януари ЕГН в регистър БУЛСТАТ се преобразува в 9-цифрен код. Тази промяна не изисква от потребителите да подават документи или заявления. Новите кодове ще осигурят защита на личните данни на физическите лица, регистрирани като самоосигуряващи се в регистър БУЛСТАТ, чийто код в момента е 10-цифрен и съвпада с тяхното ЕГН. Промяната е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 за защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR) и засяга повече от 300 хил. души в България.
|