Опасните химикали са около нас
Организации на потребителите, които членуват в Европейската организация на потребителите /BEUC/, регулярно тестват редица ежедневни стоки за присъствието на опасни химикали, за някои от които дори не подозираме, че ни нанасят вреди, често необратими. Ето какво се казва в анализа на тези проучвания: „От сутрин до вечер сме изложени на химикали, които могат да имат вредно въздействие върху хормоналната ни система (още известни като разрушители на ендокринната система, или EDC). Тези вещества вдишваме, поглъщаме и абсорбираме през кожата си. Дори в малки количества, разрушителите на ендокринната система могат да увеличат риска от развиване на безплодие, неврологични заболявания и рак“. В рамките на проучванията между 2013 и 2018 г. са направени изследвания на част от начините, по които ежедневно сме изложени на разрушители на ендокринната система.
Разкритията
- Във Франция, 2 от 16 избелващи пасти за зъби съдържат триклозан и пропилпарабен – химикали, свързани с повлияването на ендокринната система.
- 50% от балсамите за кожа, изследвани в Италия, съдържат пропилпарабен или бутилпарабен, за които се предполага, че допринасят за проблеми с развитието при неродени деца.
- 19% от хранителните проби, основно плодове, които са изследвани в Европа, съдържат един или повече остатъци от ендокринни разрушители.
- 3 от 6 детски якета, изследвани в Норвегия, съдържат PFOA – субстанция, свързана с рака.
- В Дания, 2 от 16 изследвани слушалки съдържат фталати – субстанции, свързани с безплодието.
- В Дания, 2/3 от дъвките за деца съдържат добавки, свързани с нарушаване на развитието.
- В Норвегия, фталати, бисфенол А и други разрушители на ендокринната система се отделят от 9 от 11 бутилки за вода за многократна употреба.
- 1/3 от опаковките за храни, изследвани в ЕС, съдържат флорирани съединения – вероятна група ендокринни разрушители.
- 8 от 14 алуминиеви кутии за безалкохолни напитки (кенове), съдържат различни видове бисфеноли, включително бисфенол А (като вътрешно покритие).
- В Норвегия, полифенол етоксилат е намерен във всички 6 изследвани детски мечета. Този химикал може бързо да увеличи нивата на различни видове рак, безплодие, диабет тип II, затлъстяване и хиперактивност.
- В Дания, 6 от 11 детски колички, съдържат хлорирани парафини – вещества вероятни ендокринни разрушители.
- 4 от 21 мокри кърпички за деца, изследвани във Франция, съдържат парабени, които вероятно повлияват негативно репродуктивното здраве.
- 1/3 от кремовете срещу бръчки, изследвани в Германия, съдържат метил-, пропил- или етилпарабени.
- В ежедневието, въздухът вкъщи и прахът, могат да съдържат олово, бромирани огнезащитни агенти, фталати и пестициди. Те се отделят от мебелите, електрониката, килимите, боите и др.
Изводи
Никой от изследваните продукти не представлява опасност за здравето сам по себе си. Но взети заедно с всички останали продукти, които ни заобикалят, те допринасят за тревожно дневно общо излагане на тези вещества, наречено „химически коктейл“. Добрите новини са, че в изследванията на членове на BEUC се установява, че въпреки, че ендокринните разрушители се откриват в различни продукти, те не се намират във всички продукти. Нито марката, нито цената са решаващ фактор, което предполага, че употребата на по-безопасни алтернативи е възможна и не е толкова скъпа.
Съдът и рекламата в електронната ни поща
Показването във входящата електронна пощенска кутия на рекламни съобщения във форма, която наподобява същинско електронно писмо, поражда риск от объркване за потребителя и той може против волята си да бъде пренасочен към интернет страница, съдържаща нежелана реклама. (Решение по дело C‑102/20 от 25.11.2021 на Съда на Европейския съюз)
Казус
Немски доставчик на електроенергия иска от рекламна агенция да разпространява обяви, състоящи се от банери, изпращани в електронните пощенски кутии на потребителите на безплатната услуга за електронна поща T-Online. Съобщенията се появяват веднага щом потребителите отворят входящата си пощенска кутия, като както потребителите, така и съобщенията се избират на произволен принцип (рекламна дейност „Inbox Advertising“). Обозначението на „темата“ на такова съобщение в списъка съдържа текст, с който се рекламират изгодни цени на услугите за електроенергия и газ. Конкурентен друг доставчик предявява съдебен иск като твърди, че тази рекламна практика се използва без изричното съгласие на адресата и е в противоречие с правилата за лоялна конкуренция. Поради противоречива практика на германския съд по казуса е сезиран Европейският съд.
Мотиви на съда
Директива 2002/58/ЕО за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации предоставя на абонатите на различни технологични решения защита срещу нежелана комуникация с цел директен маркетинг. Съдът прави извода, че подобен начин на използване на електронна поща може да представлява намеса в неприкосновеността на личния живот, вкл. чрез получаване на нежелани съобщения с цел директен маркетинг. На второ място, Съдът приема, че самото естество на рекламните съобщения с цел рекламиране на услуги и разпространяването им под формата на електронно писмо, позволяват те да се квалифицират като „съобщения за целите на директен маркетинг“. Важното в случая е, че е налице комуникация с търговска цел, която засяга пряко и лично един или повече потребители. На трето място, Съдът уточнява, че използването на електронна поща за целите на директен маркетинг е разрешено при условие, че адресатът предварително е дал съгласието си за това. Такова съгласие трябва да се изрази в свободно, конкретно и информирано волеизявление, т.е. важно е да се изясни дали съответният потребите е бил информиран за конкретния начин на разпространение на такава реклама и действително се е съгласил да я получава. На четвърто място, Съдът смята, че появата на рекламни съобщения във всички случаи налага бреме на потребителя, макар тези съобщения да се появяват в списъка с електронните му писма по начин, аналогичен на използвания при нежеланите електронни писма (известни като „spam“).
Решение
Съдът заключава, че действие, състоящо се в показването във входящата пощенска кутия на потребителя на рекламни съобщения във форма, която наподобява формата на същинско електронно писмо, попада в обхвата на понятието „упорито и нежелано увещаване“ съгласно Директива 2005/29 относно нелоялни търговски практики, ако, от една страна, показването на тези рекламни съобщения е достатъчно често и редовно, за да може да се квалифицира като „упорито“ увещаване, а от друга страна, ако може да се квалифицира като „нежелано“ увещаване при липсата на предварително дадено от потребителя съгласие.
Преди да изпратим 2021 г.
По традиция в края на годината „теглим чертата“ на развитието ни през последните месеци, на постиженията и слабостите, които определят с какъв „багаж“ ще влезем в Новата година. И тъй като обикновено си слагаме розовите очила, за да виждаме по-ясно добрите си страни, е интересно как виждат състоянието ни обективните фактори отвън. Европейската комисия публикува през седмицата резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., с който се проследява напредъкът, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на човешкия капитал, широколентовата свързаност, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и цифровите обществени услуги. Всички държави, се сочи в доклада, отбелязват напредък в областта на цифровизацията, но общата картина е смесена и разликата между първите в ЕС и тези с най-ниски резултати остава голяма. Всички държави ще трябва да положат усилия за постигане на целите за 2030 г., определени в цифровото десетилетие на Европа.
Къде сме ние
България се нарежда на 26-о място (заедно с Гърция) сред 27-те държави — членки на ЕС в класирането по Индекса ДЕСИ за 2021 г.
По отношение на човешкия капитал равнището на България е сред най-ниските в ЕС. Лицата, които притежават основни цифрови умения, възлизат на 29% от населението ни на възраст от 16 до 74 г. в сравнение със средно 56% за ЕС. Предприятията срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват.
Що се отнася до свързаността, България достига едва 59% при цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет сред домакинствата с абонамент (средна стойност за ЕС: 77%), като също така изостава при разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост поне 100 Mbps (15%, при средно 34% за ЕС). При мобилния широколентов достъп има висока степен на покритие с 4G мрежи, но покритието с 5G мрежи е 0% за 2020 г. в сравнение със средно 14% за ЕС. Разпространението на мобилен широколентов достъп до интернет все още е ниско — 63% (при средно 71% за ЕС). Наскоро приключилият търг за 5G мрежи е важна стъпка към постигане на своевременно внедряване на 5G, въпреки че все още липсва достатъчен радиочестотен спектър в определени обхвати. В резултат от търга е постигнато значително подобрение в сравнение с 2020 г.; готовността за навлизане на 5G сега е 20,55% при средно 39% за ЕС.
По отношение на интегрирането на цифровите технологии от страна на предприятията в България картината е смесена. Държавата инвестира в научни изследвания и цифрова инфраструктура, но тяхното въздействие би се увеличило, ако повече предприятия бъдат насърчавани да ги използват. Използването на изкуствен интелект е по-широко разпространено от средното за ЕС. От друга страна, повечето МСП все още не извършват електронна търговия: 8% от българските МСП извършват продажби онлайн, 3% от МСП реализират трансгранични продажби, а 8% от оборота е от онлайн сегмента (тези стойности са приблизително наполовина от средните стойности за ЕС).
За цифровата публична администрация остарялата правна уредба продължава да е основна пречка. Потребителите на услуги на електронното управление съставляват едва 36% от потребителите на интернет (средно за ЕС: 64%), а цифровите обществени услуги за гражданите са с резултат 57 (средно за ЕС: 75%). Независимо от това цифровите обществени услуги за предприятията и използването на отворени данни от публичните администрации са малко над средното за ЕС. Националната стратегия и дейността на Държавна агенция „Електронно управление“ доведоха до обещаващи подобрения. Бяха предприети редица действия за работа с хората с цел да се насърчи използването на услугите на електронното управление (с подкрепата на фондовете на ЕС). Все още има забавяния в прилагането на електронна идентификация и електронния подпис, въпреки че се предлагат и други начини за идентификация. Беше дадено предимство на системите за подпомагане на електронното здравеопазване, за да се подкрепят администрирането и ваксинацията срещу COVID-19.
Какво постигнахме и какво ни предстои по 4-те сектора – четете в следващия брой.
„Активни потребители“ и в медиите
Ниската цена не винаги отговаря на качеството
Богомил Николов: Потребителите да се доверяват на познати търговци, а не на ниската цена
5G мрежата е създадена да осигури по-голяма скорост 5G има възможност да предложи на българските потребители скорости от над 1000 мегабита
Над 50% от трафика в 5G ULTRA през октомври е генериран в София
Богомил Николов: Евтината риба не винаги е качествена
Богомил Николов: Тепърва ще усещаме ползите от 5G скоростта
Пазарът в цифри
- По данни на НСИ общият доход на лице от домакинство през третото тримесечие на 2021 г. е 1 938 лв. и нараства с 10.5% спрямо същото тримесечие на 2020 г.
- В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (58.2%), следван от пенсии (28.7%) и самостоятелна заетост (5.4%).
- Спрямо третото тримесечие на 2020 г. относителният дял на дохода от работна заплата нараства с 3 процентни пункта.
- Делът на доходите от самостоятелна заетост намалява с 1.1 процентни пункта, а на доходите от пенсии - с 0.9 процентни пункта.
Календар на потребителя
До 23 декември продължава търговското изложение "Доверете се на българското" в Централни Софийски хали.
Комисията за защита на конкуренцията започна проучване на конкурентната среда на пазара на електронна търговия с потребителски стоки и услуги на територията на страната. Наблюденията показаха, че електронната търговия с потребителски стоки и услуги заема все по-важно място в обществения живот и търпи осезаемо развитие. Това поражда необходимост от насочване на фокуса на Комисията именно в този сектор с цел да се получи информация за функционирането на този иновативен пазар, влиянието на пазарните сили върху поведението на участниците на него, както и информация за пречките пред конкуренцията и ефектите, свързани с разрастването на електронната търговия.
|