Срещу високите цени на енергията
Европейската комисия разпространи съобщение в помощ на гражданите и предприятията относно извънредното покачване на световните цени на енергията, което се очаква да продължи през зимата. То включва решения и методи, които държавите членки могат да използват за справяне с непосредствения ефект от настоящото покачване на цените и за по-нататъшно укрепване на устойчивостта срещу бъдещи сътресения. Решението ще бъде от полза за отделните страни, стига да имат нагласа за защита на потребителите.
Незабавни мерки за защита на потребителите
- Предоставяне на спешна подкрепа на енергийно бедните потребители, например чрез ваучери или частични плащания на сметки, подкрепени от Схемата за търговия с емисии на ЕС;
- Разрешаване на временно отсрочване на плащането на сметки;
- Въвеждане на предпазни мерки, за да се избегнат прекъсвания на мрежата;
- Осигуряване на временни, целеви намаления на данъчните ставки за уязвимите домакинства;
- Предоставяне на помощ на предприятия или отрасли в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ;
- Усилване на международните действия, свързани с енергетиката, за да се гарантира прозрачност, ликвидност и гъвкавост на международните пазари;
- Разследване на възможно антиконкурентно поведение на енергийния пазар и искане към Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) допълнително да засили наблюдението на развитието на пазара на въглеродни емисии;
- Улесняване на по-широк достъп до споразумения за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници и подкрепа чрез съпътстващи мерки.
Отново се подчертава, че преходът към чиста енергия е най-добрата гаранция срещу ценови шокове в бъдеще и трябва да бъде ускорен. Сегашната криза насочи вниманието и към значението на съхранението за функционирането на газовия пазар в ЕС. Понастоящем ЕС разполага с капацитет за съхранение за над 20% от годишното потребление на газ, но не всички държави членки разполагат със съоръжения за съхранение и тяхното използване и задълженията за тяхното поддържане се различават.
Къде сме ние
Подземното газохранилище „Чирен”, разположено в близост до гр. Враца, служи за покриване на сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната. То се експлоатира с 24 експлоатационни сондажи, компресорна станция с обща инсталирана мощност 10 MW и други технологични съоръжения, необходими за осигуряване на нагнетяването, добива и качеството на съхранявания газ. Дневните капацитети на газохранилището при нагнетяване и добив зависят от текущото пластово налягане в подземния газов резервоар, както и от други фактори и варират от 0.5 млн. м3/д до 4.7 млн. м3/д. (при форсирани режими в кризисни ситуации).
Средносрочни мерки
- Подкрепа за инвестиции в енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност;
- Изграждане на капацитет за съхранение на енергия в подкрепа на развиващия се дял на възобновяемите енергийни източници, включително за батерии и водород;
- Изискване от европейските енергийни регулатори (ACER) да проучат ползите и недостатъците на съществуващата структура на пазара на електроенергия;
- Евентуално преразглеждане на регламента за сигурността на доставките, за да се гарантира по-добро използване на съхранението на природен газ в Европа;
- Проучване на потенциалните ползи от доброволното съвместно възлагане на обществени поръчки за резерви от газ от страна на държавите членки;
- Създаване на нови трансгранични регионални групи за риск по отношение на газа, които да анализират рисковете и да съветват държавите членки относно разработването на техните национални планове за превантивни действия и планове за действие при извънредни ситуации;
- Засилване ролята на потребителите на енергийния пазар, като им се даде възможност да избират и сменят доставчиците си, да произвеждат собствена електроенергия и да се присъединяват към енергийните общности.
Помощ! Нитрати във водите
Публикуван е последният доклад за прилагането на Директивата за нитратите, с който се предупреждава, че те все още причиняват замърсяване на водите в ЕС. Твърде високото съдържание на нитрати във водата е вредно както за човешкото здраве, така и за екосистемите. На местата, където националните органи и земеделските стопани са постигнали пречистване на водите, се отчита положително въздействие върху снабдяването с питейна вода, биологичното разнообразие, рибарството и туризма. Въпреки това прекомерното наторяване продължава да бъде проблем в много части на ЕС. Концентрациите на нитрати са намалели както в повърхностните, така и в подземните води в ЕС в сравнение с положението преди приемането на Директивата през 1991 г. Според новия доклад обаче, през последното десетилетие постигнатият напредък е незначителен и замърсяването с торове от селското стопанство все още е сериозен проблем за много страни. За периода 2016—2019 г. в държавите членки надвишаването на пределно допустимата концентрация на нитрати, определена за питейната вода, е отчетено при 14,1% от подземните води. Според констатациите замърсяването в ЕС включва 81% от морските води, 31% от крайбрежните води, 36% от реките и 32% от езерата. В доклада пише, че Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Финландия, Унгария, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша и Испания са изправени пред най-големите предизвикателства при справянето със замърсяването на водите. България, Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния също имат „горещи точки“, където замърсяването следва спешно да бъде намалено.
Къде сме ние
Нитратите са основен замърсител на подземните води в България, като по данни от Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда се установяват наднормени стойности на средногодишните концентрации на нитрати в 12.38% от случаите. Съдържание на нитрати е и показателят, по който се отчита най-широко разпространено несъответствие на качеството на питейната вода. Често се открива по-голямо количество нитрати в нея особено в земеделските райони. Траен проблем има в областите Стара Загора, Велико Търново, Бургас, Ямбол, Плевен, Шумен, Хасково, Варна, Ловеч, Разград, Добрич, Русе, Търговище, Пловдив, Враца и Сливен. Например, в началото на т.г. в 21 села с 11 хил. жители в област Велико Търново питейната вода е била с наднормено съдържание на нитрати, а под риск са още 15 селища. Според данните на РЗИ от нитратното замърсяване на питейната вода е застрашено здравето на 8% от населението в област Велико Търново.
Да се страхуваме ли от нитратите
Те излагат човешкото здраве на риск. Замърсяването оказва и значително икономическо въздействие заради необходимостта от пречистване на водата за консумация от човека и за общностите, които зависят от замърсените води, като например рибарството и туристическият сектор. Общите екологични разходи за всички загуби на химически активен азот в Европа се оценяват на 70—320 милиарда евро годишно, което далеч надхвърля разходите за намаляване на замърсяването при източника. Според СЗО безвредното количество нитрати за възрастен човек е 5мг на килограм тегло дневно, като допустимото дневно количество е до 500 мг. Когато в организма на човека постъпят по-големи количества, те вече представляват потенциална опасност за здравето. Като самостоятелни вещества нитратите не са опасни за здравето, но попаднали в организма на човека, в процеса на метаболизма, се получават нитрити и нитрозамини, които вече представляват риск за здравето на консуматорите.
Нитратите влизат в човешкия организъм чрез водата и храните. Основни източници за замърсяване с нитрати са прекомерното или неправилно използване на торове в селското стопанство, отпадъчните води от бита, животновъдството и от предприятия за производство на торове, лекарства, пластмаси и др. Използването дълго на храни и вода с високо съдържание на нитрати води до алергия, нарушена функция на щитовидната жлеза, засягане на опорно-двигателния апарат и нервната система. Световната здравна организация (СЗО) препоръчва концентрацията на нитрати в питейните води да не надвишава 50 mg/L. Тази стойност е залегнала в Директива 98/83 ЕС, както и в Наредба 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ. бр.30 от 28.03.2001 г.).
Отпадъците на прицел
Асоциация Активни потребители многократно реагира по въпроса с отпадъците в околната среда и най-вече – с „вечните“ пластмасови замърсители. Публикували сме десетки материали за вредата от носените от вятъра и плуващите по водите хиляди подобни отпадъци, насърчавали сме да се спазва и у нас Директивата за забраната на пластмасовите торбички за продукти и еднократните съдове, но промяна не се вижда. Но освен риск за околната среда и здравето на хората, този въпрос опира и до пари. Това са огромни ресурси, които могат да влязат отново в икономиката и да работят за благоденствието ни – т.нар. кръгова икономика.
Факти в подкрепа
Сметната палата извърши одит „Управление на отпадъците от пластмаса”, според който у нас не се прилагат дейности за последващото им третиране, което създава риск за нанасяне на вреди на екосистемите и човешкото здраве. През 2018 г. са оползотворени само 25% от предадените отпадъци за третиране, а са обезвредени 75%. България все още е с едно от най-високите за ЕС равнища на депониране (складиране) на отпадъци – 62% през 2017 г., при средно за ЕС от 24%.
В България през 2017 г. са образувани 3 млн. тона битови отпадъци, 185 хил. тона опасни отпадъци и около 17 млн. тона неопасни отпадъци. През 2018 г. битовите отпадъци са около 2,9 млн. тона, опасните – 281 хил. тона, а неопасните – 19 млн. тона. Мерките и дейностите по третирането на отпадъците, в т.ч. от пластмаса, са насочени предимно към образуваните отпадъци и по-малко към действия за намаляване и предотвратяване на образуването им, при които решаваща роля имат и потребителите. Не е достигната националната цел от 40% за рециклиране на битовите отпадъци, заложена в законодателството. Има дори намаление на рециклирането на битови отпадъци през 2018 г. в сравнение с 2017 г. - до 31,50% при средно за ЕС – 46%. Необходимо е усилията да са насочени към рециклиране, чрез което отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел. През 2018 г. в страната са образувани 131 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, а през 2017 г. - 120 хил. тона, като липсва нормативно изискване за регистрация на фирмите, които пускат на пазара опаковани стоки.
Какво трябва да знаем
Има четири начина за действие при отпадъците:
- Депониране на отпадъци - метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за определен срок
- Третиране на отпадъци - дейностите по оползотворяване или обезвреждане на отпадъци.
- Оползотворяване на отпадъци - всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел, така че той да замени други материали, които иначе биха били използвани в производството, напр. за получаване на енергия.
- Рециклиране на отпадъци - дейност по оползотворяване, чрез която отпадъчните материали се преработват в продукти или вещества за първоначалната им цел или за други цели.
„Активни потребители“ и в медиите
Нов удар по джоба - шринкфлация
"Днес" с Биляна Славчева
Ето как вкъщи да е топло без високи сметки
Пазарът в цифри
- Последните данни на Евростат сочат, че България и Румъния са страните в ЕС с най-голям дял от населението, изложено на бедност и материални лишения.
- Нашите две държави са сред четирите в ЕС с повече от една четвърт от населението, изложено на риск от бедност: Румъния (35,8 %), България (33,6 %), Гърция (27,5 %) и Испания (27,0 %).
- Един от всеки пет души в ЕС е застрашен от бедност. През 2020 г. 96,5 млн. души в ЕС са били изложени на риск от бедност, което представлява 21,9% от населението.
Календар на потребителя
На 28 октомври MoitePari Consult организира семинар "Финанси за родители", на който ще се коментират 5 съвета за бъдеще без тревога. Открийте отговорите на всички важни въпроси, които ви вълнуват, за да осигурите стабилно бъдеще за децата си.
НАП стартира информационна кампания „Облагане на продажбите от онлайн търговия“, насочена както към търговците онлайн, така и към потребителите на стоки и услуги в интернет. Целта на инициативата е да разясни в кои случаи продажбите на стоки в интернет подлежат на облагане и да насърчи доброволното деклариране на приходи. Потребителите, които пазаруват онлайн, ще бъдат насърчавани да избират надеждни търговци, а ако попаднат на некоректен, да подадат сигнал за това в приходната агенция. Следете страниците на НАП във „Фейсбук“ - „Влез в час с данъците“ и „Вземи си касовата бележка“.
Заработи онлайн платформа CEMIS, която обобщава и предоставя информация за всички места в столицата, на които могат да се предават всички видове битови отпадъци и за възможностите за тяхното предотвратяване, рециклиране и оползотворяване.
|