Нелоялните търговски практики
На пазара често се сблъскваме с нелоялни търговски практики /НТП/. Но какво са те, как да ги разпознаем и се предпазим от тях?
Анализът
За да ги разберем, събрахме и анализирахме 167 влезли в сила акта срещу тях от електронния регистър на КЗП през 2018, 2019 и 2020 г. Анализът показва, че най-голям е делът на извършените и установени нелоялни практики в три икономически сектора: Първо, сектор „Услуги, свързани с почивка” - установени 75 случаи на НТП или 44,91% от всички за периода 2018-2020 г. Второ, сектор „Потребителски стоки” - 58 случая или 34,73% от всички за разглеждания период. Трето, сектор „Електронна комуникация” (телекомуникационни услуги) – 22 случая или 13,17%. В първите два сектора броят на търговците, извършители на разглежданите нарушения, е голям и обикновено зад всяка НТП стои различен извършител. В сектор „Електронна комуникация” обаче установените нелоялни практики се отнасят преобладаващо до 3-те мобилни оператори и всеки от тях е субект на няколко нарушения.
В най-засегнатите икономически сектори преобладаващ е делът на нарушенията в подсектор „Хотели, мотели, къщи за гости и др.” – 58 бр. или 77,33% от влезлите в сила актове, следвани от броя нарушения в подсектор „Ресторанти, барове” – 10 бр. или 13,33% от влезлите в сила актове в целия сектор. В икономически сектор „Потребителски стоки” най-голям е делът на нарушенията в подсектор „Осигуряване на стоки в търговския обект” – 41 бр. или 70,69%, следвани от подсектор „Електронна търговия” – 13 бр. или 22,41%. По критерия „Търговци” се установи, че преобладаващата част от търговските субекти са санкционирани по веднъж, а 6 търговци са санкционирани с по два акта за установяване на нелоялна практика. В сектор „Електронна комуникация”, трима от основните участници са и основни нарушители: А1 България ЕАД – с 12 бр. влезли в сила актове за забрана на нелоялни практики; Виваком (БТК ЕАД) - с 6 бр., и Теленор България ЕАД – с 3 бр.
Видове практики
- Заблуждаващи практики: те са най-честите НТП /158 бр./, като сред тях най-много са подвеждащите действия, съдържащи невярна информация за стоките и услугите. На второ място са подвеждащите бездействия, при които се премълчава или прикрива важна за потребителите информация. На трето място са заблуждаващите практики, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Например, сред заблуждаващите практики са предоставяне на невярна и подвеждаща информация върху етикетите на стоките; премълчаване на съществена информация, което може да направи неизползваем даден продукт; заявяване на хранителна или здравна претенция за продукт, без да има основание за това; рекламиране на продукти на промоционална цена, а на каса по различни причини цената е по-висока; твърдение, че предложението е част от маркетингова кампания на световна марка и др.
- Агресивни практики – при тях чрез принуда се налагат прекомерни и извън договорите пречки пред потребителите. Те преобладават в сектор „Електронна комуникация”. Например, чрез принуда се отнема свободата на избор на потребителя, като се изисква от него да закупи цял комплект от артикули/услуги, които в действителност могат да се закупуват поотделно; създават се всякакви пречки, напр. спиране достъпа до някоя от услугите, по която потребителят е изряден платец, за да се принуди той да заплати спорно задължение по друг договор, сключен със същия оператор и др.
Изводи
1. Значителна част от прилаганите НТП са сходни,, което говори за систематичност в прилагането на нарушенията и за ограничена професионална компетентност от страна на търговските субекти в съответната сфера.
2. При по-голяма публичност и своевременни и целенасочени информационни кампании е възможно подобни неблагоприятни за потребителя явления да бъдат преодолявани.
3. Множеството констатирани случаи на прилагане на нелоялни практики показва, че в редица случаи извършените нарушения са с икономически интерес, който многократно надвишава размера на наложената санкция. Затова, за установени съществени нарушения с голям обществен ефект санкцията следва да се калкулира като процент от годишния оборот. Това би бил справедлив подход и спрямо големия, и спрямо малкия търговец.
Как да се предпазим от НТП и защитим интереса си – очаквайте в следващия брой.
Прочетете цялото проучване на: https://aktivnipotrebiteli.bg
Енергиен кооператив – какво е това и готови ли сме за него
Енергийните общности или енергийни кооперативи са инициативи, в които граждани се сдружават и съвместно инвестират в производството на електричество и/ или топлинна енергия от възобновяеми източници. Това може да бъде фотоволтаична, вятърна централа или такава, която преработва биомаса. Членовете на енергийната общност ползват произведената енергия за собствени нужди или си разделят печалба, когато тя бъде продадена на трети лица. На първо място сред факторите, които възпират интервюираните потребители да инвестират в енергиен кооператив, е липсата на финансови средства. 42% от отговорилите отрицателно на въпроса са посочили тази причина. Към настоящия момент в страната липсват финансови модели и инструменти, които да подпомогнат гражданите в осигуряване на финансов ресурс при преференциални условия или гратисен период в изплащането на кредит за тази цел.
„За“ и „против“ енергийния кооператив
Една трета от анкетираните у нас са посочили, че биха се включили в енергиен кооператив. Водещите причини за тяхното решение са:
- желанието им да бъдат независими от електроразпределителните дружества (ЕРП) и големите енергийни компании (53% от тези, които имат желание да участват),
- възможността за спестяване на енергийни разходи (51% от отговорилите положително)
- потребление на екологично чиста енергия (50%).
Една трета от нежелаещите да станат част от енергийна общност споделят, че имат притеснения по отношение на сдружаването. Други споменати причини са липсата на време и знания (25% от отговорилите с „не“). Административните процедури възпират 20% от анкетираните, които не показват интерес към споделената възможност за производство и потребление на енергия.
Енергийните общности са непознати за българското население все още. До момента в страната не е осъществена такава инициатива, както и не е уредена в българското законодателство. До края на 2021 г. ще бъде въведена Директива 2018/2001, част от пакета „Чиста енергия за всички европейци”, чиято основна цел е да мобилизира гражданския ресурс в децентрализираното производство на чиста енергия. С това се очаква да бъде създадена и нужната регулаторна рамка, както и стимули за изграждането на обединения между домакинствата и малки бизнеси с цел по-разпространено производство и потребление на възобновяема енергия. Данните от проучването показват, че в допълнение към определянето на юридическия статут на енергийните кооперативи, тяхното въвеждане следва да бъде подкрепено със сериозна информационна кампания, адаптирани финансови инструменти за подсигуряване на тяхното съществуване и помощ на гражданите при уреждане на правните взаимоотношения помежду им, така че публичното недоверие да бъде сведено до минимум.
Европейската практика познава различни модели
за създаване на енергийни кооперативи. В някои държави подобни начинания биват стартирани от местните земевладелци. Инициативата може да бъде подета и от група граждани или общината. В последния случай чрез енергийната общност може да бъде адресиран проблемът с енергийната бедност, като част от произведената възобновяема енергия при ниски променливи разходи се използва от уязвими групи. Какви са настроенията на българските граждани - кои икономически субекти според тях следва да инициират създаването на енергийни общности и какво би било тяхното отношение към подобна инициатива, реализирана с цел помощ на енергийно бедни и малцинствени групи? 54% от запитаните считат, че местната власт е редно да бъде водеща при създаването на енергийните кооперативи на своята територия, следвани от големите енергийни компании. Противоречие създава този отговор, предвид това, че желанието за независимост от енергийните компании е посочено от голяма част от респондентите именно като довод да потърсят участие в енергиен кооператив. На четвърто място по ред на споменаване, избрани от 24% от респондентите, се нареждат гражданските сдружения като потенциален инициатор на енергийна общност. 50% от интервюираните биха одобрили общински проект за изграждане на енергийна общност с цел подпомагане на енергийно бедните, а 30% не могат да преценят на този етап.
Прочетете повече за енергийната бедност на https://www.stepenergy.eu/bg/
„НЕ“ на енергийната бедност
"Енергийна бедност" - така социолозите наричат недоимъка, който държи хората на студено през зимата. Но много домакинства изпитват дискомфорт през цялата година, като жилищата им са твърде студени през зимата и твърде топли през лятото. Необходимо е задълбочено обновяване на европейските сгради, за да може ЕС да постигне своите климатични цели. В момента се смята, че сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на CO2 в ЕС. През миналата година ЕК стартира своята програма „Вълна на обновяване“, за да популяризира схеми за подобряване на енергийните характеристики на сградите. Парите от фонда за възстановяване от 750 милиарда евро ще бъдат на разположение в подкрепа на усилията на държавите-членки за подобряване на жилищните условия.
Асоциация Активни потребители продължава да ви запознава с идеите за намаляване на домакинските сметки за енергия. Много пъти сме говорили как прозорците могат да пестят енергия. Направете тест с лист обикновена хартия – пъхнете го между дограмата и стената. По-старата дограма има по-лошо уплътнение и през тези пролуки „изтича“ 30% от топлината в дома. Сложете бързо уплътнения покрай дограмата и отделно запушете процепите между рамките на прозореца и стената. Научете повече от видеото ни:
https://www.youtube.com/watch?v=3KgPggL5x0w
„Активни потребители“ и в медиите
Пред "Активни потребители" хората най-често се жалват от комуналните услуги
Цифровият пазар и изкуственият интелект в защита на потребителите
Пазарът в цифри
- Ценовият индекс на ФАО /Организацията по прехрана и земеделие към ООН/, който измерва месечните промени в цените на кошница от стоки, включваща зърнени култури, маслодайни растения, млечни продукти, месо и захар, се понижи през юли с 1,2 пункта до 123,0 пункта, но остава с 31% повече спрямо юли 2020 г.
- През юли има спад с 6% на международните цени на царевицата, но котировките на пшеницата са се повишили с 1,8% спрямо юни, достигайки най-високо ниво от средата на 2014 г.
- Индексът на цените на млечните продукти се е понижил с 2,8% месечно, като цената на обезмасленото мляко на прах регистрира най-голям спад, последвана от тази на маслото, пълномасленото мляко на прах и сиренето.
- Индексът на цените на растителните масла достига петмесечно дъно, намалявайки през юли с 1,4%, тъй като по-ниските цени на соевите, рапичните и слънчогледовите масла компенсираха повишаващите се цени на палмовото масло.
Календар на потребителя
Промени в Закона за защита на потребителите са качени за обществено обсъждане. Те касаят: Забранява се на онлайн търговци да публикуват фалшиви отзиви на клиенти. Санкцията при такова нарушение е от 1000 до 30 000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица - от 2000 до 50 000 лв. Друга забрана се отнася за продажбата на стоки от една и съща марка, които се предлагат у нас с по-ниско качество спрямо това в други държави от ЕС. Фирмите, които нарушават закона, ще бъдат глобени от 0,5% до 4% от годишния им оборот. Значителни разлики в състава или характеристиките ще са допустими, само ако го изисква националното законодателство, има сезонен характер на суровините или това води до по-здравословно хранене, пише в закона. Включете се и вие в обсъждането му. Наръчник "Стъпка по стъпка по следите на парите за справяне с COVID-19" е издаден от Българския институт за правни инициативи. Той представлява практически инструмент за граждански мониторинг на разходването на средства за борба с Ковид и е насочен към граждански организации, активисти, общественици, журналисти и към всички граждани, които изискват общественият ресурс да се изразходва прозрачно, ефективно и целево. В него ще намерите практически съвети и стъпки за контрола от страна на социално ангажираните граждани върху разходваните средства на местно ниво.
|