Вашите права при кражба на лични данни
Редовните читатели на нашия бюлетин знаят, че асоциация Активни потребители следи прилагането и проблемите на Регламент (ЕС) 2016/679 - Общ регламент относно защита на личните данни, още от приемането му от ЕП и внедряването му в живота. Той осигурява възможност за свободно движение на данни в рамките на цифровия единен пазар. Чрез него се гарантира по-добра защита на неприкосновеността на личния живот на европейците и се засилват доверието и сигурността на потребителите.
Какво да помним
Общият регламент ни гарантира:
По-големи и нови права за гражданите: правото на информация, правото на достъп и правото „да бъдеш забравен“ са засилени. Ново право на преносимост на данните позволява на гражданите да прехвърлят своите данни от едно дружество в друго.
По-силна защита срещу нарушенията на сигурността на личните данни: дружество, по отношение на което е нарушена сигурността на данните и което излага на риск дадени лица, трябва да уведоми за това органа за защита на данните в срок от 72 часа.
Строги правила и глоби: всички органи за защита на данните могат да налагат глоби до 20 млн. евро или когато става дума за предприятия — в размер на 4% от годишния им оборот.
Казус
Сайтът Клуб Z публикува интересен казус: американският производител на евтини телевизори Vizio е признал, че почти половината му приходи са от продажба на потребителски данни. Това им позволява да поддържат по-ниски цени дори и от китайския внос. През 2017 г. американската Федерална търговска комисия е глобила Vizio за това, че не информира потребителите си какви данни събира. Компанията си е взела бележка и всеки потребител получава детайли какво се събира като информация за неговото поведение и че тази информация се продава на рекламодатели. Но какво се получава? Повечето потребители искат просто евтин телевизор и не се интересуват от злоупотребата с данните им.
Вашите сигнали
Потребители се обръщат към асоциацията с жалби и сигнали за злоупотреба с лични данни. Една активна гражданка е проверила в сайта на ЦИК и се оказало, че присъства като мъртва душа едновременно в 4 списъка за подкрепа преди изборите и на референдума – присъства с всичките си данни и дори с „подписа“ си. Много потребители се оплакват, че получават десетки мейли с примамливи предложения. Това е неизтребимият спам, но запитваме ли се откъде разпространителите купуват личните ни данни? На мен, например, ми пращат оферти, като се обръщат с личното ми име. Същото е при рекламите на стоки и услуги – кой продава на производители и търговци цели бази с данни на потребители? Да споменаваме ли огромния теч на лични данни от НАП, застрашил хиляди потребители? Последният сигнал е за фишинг атака на поща АБВ, за да окрадат личните данни.
Направихме експеримент. Предложихме на десетки хора да проверят чрез сайта на ЦИК дали са откраднати личните им данни. Почти никой не се заинтересува – същото като с телевизорите в САЩ. Но докато ние не съобщаваме за всеки случай на злоупотреба, тя ще става все по-честа и нагла. Какво можем да направим? Поне да съобщаваме за кражбата на Комисията за защита на личните данни, като приложим и доказателства.
Защитете правата си
Вие можете да подадете жалба или сигнал в Комисията по един от следните начини:
1. Лично, на хартиен носител – в деловодството на КЗЛД на адрес: гр. София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2.
2. С писмо на адрес: гр. София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2.
3. По факс – 029153525.
4. По електронен път на имейла на КЗЛД ([email protected]). При подаване на жалба по този начин тя трябва да бъде оформена като електронен документ, подписан с електронен подпис.
5. Чрез Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление”.
Цифровата трансформация и потребителите
Цифрова трансформация, цифрови технологии, изкуствен интелект – тези „купешки“ термини все повече навлизат в ежедневния ни речник. Няма съмнение, че те помагат реално на науката и бизнеса, но каква полза имат за живота на хората, за потребителите? Вярно ли е, че можем дори да говорим за цифрова революция?
На „ти“ с новите термини
- Цифровата трансформация е процес за повсеместно внедряване и комбиниране на цифрови технологии във всички сфери на обществения и стопански живот. Тя е интеграцията на цифровите технологии от компаниите и отражението им върху обществото.
- Цифровите платформи, Интернет, компютърните услуги в облак и изкуственият интелект са някои от водещите технологии. Те променят множество сектори на икономиката - енергетика, транспорт, селско стопанство и производство на храни, телекомуникации, финансови услуги, фабрично производство, здравеопазване, като влияят върху начина на живот на хората.
- Технологиите правят възможни развитието на производството, намаляването на емисиите и отпадъците, предлагането на нови услуги и продукти и засилване на конкуренцията.
В програмата „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“ са определени основните й принципи. Първият от тях е: Ориентиран към потребителите подход и достъп на всички до цифрови услуги. В условията на цифрова трансформация потребителите са двигател на промяната. Процесът на цифрова трансформация трябва да бъде извършен съвместно с хората и в тяхна полза чрез целево въвеждане на нови модели, решения и приложения за приобщаване и развитие на човешкия потенциал на базата на изграждане на цифрова култура и мислене за постигане на конкретни резултати и обогатяване живота на гражданите. Осигуряване на достъпни цифрови услуги за всички граждани, включително в малки населени места в икономически неблагоприятни райони.
Безопасност и онлайн платформи
Онлайн платформите са значима част от икономиката и ежедневието - те са важни комуникационни канали и откриват нови перспективи. В същото време обаче те поставят предизвикателства. ЕС работи по правила за цифровите услуги, които да насърчат иновациите и конкуренцията и да засилят сигурността, да противодействат на незаконното съдържание и да защитят свободата на изразяване, медиите и демокрацията. През април 2021 г. ЕП гласува мерки за предотвратяване на разпространението онлайн на съдържание, подтикващо към тероризъм. Обсъждат се и правила за нов европейски център за киберсигурност.
Изкуствен интелект и стратегия за данните
По-добро здравеопазване, по-безопасни автомобили и индивидуализирани услуги са някои от ползите, които обещава изкуственият интелект. Той ще има силно влияние и върху много сектори - например, машинно производство, земеделие и туризъм. Сега е необходимо да се изгради правна рамка, която да гарантира надеждността на изкуствения интелект, да се въведат етични стандарти и се определят световни норми. ЕК представи своето предложение за законодателство за изкуствения интелект на 21 април 2021 г. Успехът в развитието на тези технологии е свързан и с използването на масивите от данни в дигиталната област, които да утвърдят доверието на хората.
Цифрови умения и образование
Пандемията прави уменията за боравене с цифровите технологии ключови за работата и общуването на хората, но в същото време подчертава нуждата от засилване на обучението в тази насока. Към момента 42% от хората в ЕС нямат основни цифрови умения, които са решаващи, за да могат всички да се възползват от напредъка в технологиите. Докато близо 55% от хората в ЕС могат да работят поне на базово ниво с цифрови технологии, основни умения за работа с компютри и мобилни технологии имат само 31% от българите. Много страни вече са определили цифровите умения като основно правило за грамотност. Това би трябвало да се направи и у нас, за да отворим пътя към цифровата трансформация.
Жизнен стандарт на българското домакинство
Жизненият стандарт показва достъпността, количеството и качеството на стоки и услуги и разпределението им сред населението на дадена държава. България е на 58-о място сред 169 страни в света, според ежегодното проучване на Програмата за развитие на ООН (ПРООН). Какви основни стоки и услуги ползва българското домакинство по данни на НСИ?
Жилища
През 2020 г. в собствено жилище живеят 92.2% от домакинствата у нас, а под наем - 3.7%, 2.5% на свободен и 1.2% на общински наем. Второ жилище притежават 8.9% от домакинствата. В жилища, построени преди 1990 г., живеят 92% от домакинствата, като близо три четвърти (70.1%) са изградени в периода 1961 -1990 г. Преди 1961 г. са построени 21.9%, а след 1990 г. -7.9% от жилищата. Две трети (65.0%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (71.0% в градовете и 46.7% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 24.2% от домакинствата в градовете и 50.7% в селата. Гаражи имат 26.7% от домакинствата в страната (23.3% в градовете и 36.9% в селата).С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 81.0% от домакинствата. Централна канализация имат 43.7% от жилищата в селата, а в градовете -96.7%. Тоалетна вътре в жилището имат 80.0% от домакинствата в селата и 98.1% в градовете. С централно отопление са 20.5% от жилищата - 27.2% в градовете и 0.3% в селата.
Стоки с дълготрайна употреба
Автомобили имат 52.0% от наблюдаваните домакинства, като 5.3% притежават два и повече автомобила, а 38.6% са заявили, че нямат необходимост от лека кола. От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 99.3% от домакинствата, а 29.0% имат по два и повече телевизора. На второ място е хладилната техника - 99.2% от домакинствата в страната имат хладилник и/или фризер. Автоматична перална машина притежават 95.7% от домакинствата, 2.4% не могат да си я позволят, а 1.8% нямат необходимост. Без телефон (стационарен или мобилен) са 1.2% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 3.2%, а 79.1% - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона).
С компютри разполагат 52.0% от домакинствата (58.2% в градовете и 32.6% в селата). Висок е делът на тези, които нямат необходимост от компютър - 43.7%. Интернет връзка в жилището имат 59.6% от домакинствата – 66% в градовете и 40.4% в селата. Нямат необходимост от интернет връзка в дома си 37.5% от домакинствата. Климатици притежават 44.4% от домакинствата, 17.8% не могат да си купят, а 37.8% нямат необходимост.
Обучения за МСП по темата за потребителското право
Асоциация Активни потребители организира обучения за представители на малки и средни предприятия по основни въпроси на европейското и българското потребителско право.
Обучението е безплатно и цели да предостави знания и умения по ключови теми и въпроси от европейското и българското потребителско право. Темите обхващат - Изисквания за предоставяне на преддоговорна информация; Право на отказ; Права на потребителите и гаранция в случай на дефектни продукти; Нелоялни търговски практики и неравноправни условия в договорите; Алтернативно решаване на спорове (АРС) и онлайн решаване на спорове (ОРС); Договори за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги.
Инициативата е част от единствената програма, предлагаща обучение по потребителската тематика в ЕС за МСП в цяла Европа. Осъществява се от консорциум между Европейската организация на потребителите (BEUC), Европейската асоциация на занаятите и малките и средни предприятия (UEAPME) и Асоциацията на Европейските търговски камари (EUROCHAMBRES).
Обучението ще се проведе онлайн, в два последователни дни.
1/ Първо обучение CLR - 27 май и 28 май, 9:30 - 12:30 часа
Записване за участие:
https://us02web.zoom.us/meeting/register/tZEsdu2pqTMtHNO11ad5eYMOCU3O47c6UKLY 2/ Второ обучение CLR - 31 май и 1 юни, 14:00 - 17:00 часа
https://us02web.zoom.us/meeting/register/tZUodeqhqjwpGNTQ4RKTYnZLtW-miDt3lHs5
За допълнителна информация или въпроси, моля обръщайте се на ел.адрес: [email protected] или на тел. 0888 745 119 – Надежда Ангелова
„Активни потребители“ и в медиите
Богомил Николов: Продават телевизори с инсталирани приложения, производителят печели от тях
Кашкавал с нишесте измести палмата
Неравната схватка с невидимата ръка на инфлацията
Ще бъде ли забранен оцветителят Е171 и опасен ли е?
Пазарът в цифри
- По последни данни на НСИ инфлацията за април спрямо март е 0.7%.
- Инфлацията от началото на годината (април 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 1.6%, а годишната инфлация за април 2021 г. спрямо април 2020 г. е 2%.
- Средногодишната инфлация за периода май 2020 - април 2021 г. спрямо периода май 2019 - април 2020 г. е 0.8%.
Календар на потребителя
Обучения по потребителско право Consumer Law Ready
1/ Първо обучение CLR - 27 май и 28 май, 9:30 - 12:30 часа
2/ Второ обучение CLR - 31 май и 1 юни, 14:00 - 17:00 часа
Между 25 и 31 май се провеждат Дните на добри дела. Те включват различни инициативи на местни организации и групи, насочени към нуждите на хората в цялата страна. Дейностите са разнообразни - образователни, културни, социални, екологични, спортни и др., включващи хора от всички възрасти и с участието на доброволци.
На 22 и 23 юни се организира онлайн форумът - # EuropeLF21 - Европейски форум за свобода, на който се обсъждат предизвикателствата пред региона и се подчертават усилията на гражданското общество. Ще се обявят наградите в конкурса за неправителствени организации.
Професионалният регистър на агенциите, брокерите и агентите на недвижими имоти - www.publicregister.bg, позволява информиран избор на потребителите на тези услуги. В платформата може да бъде открита информация за опита, мисията, визията и бизнес модела на вписаните агенции, както и за образованието, професионалните квалификации, сертификати на брокери и агенти. Справката в Регистъра е безплатна за гражданите, за да се намали рискът от измама от страна на фалшиви брокери или лица, извършващи нерегламентирано тази дейност.
|