Начало

Защо чрез COL-SUMERS към новата философия се привличат потребителите над 60 годишна възраст? Демографското стареене в ЕС се ускорява. През 2020 г., населението над 65 г. е 103 милиона, а тези над 80 г. - още 30 милиона. България не прави изключение – продължителността на живота се увеличава и делът на хората над 65 години расте. Рискът от бедност нараства с напредването на възрастта и е много по-висок сред жените. Рисковете от социално изключване и граждани, които не могат да си позволят основни стоки и услуги, са подсилени от застаряването на населението, когато някои хора нямат възможност или способност да овладеят цифровата среда. Това може също да изостри положението на уязвимите потребители в неравностойно положение, които срещат трудности при достъпа, разбирането на информация и намирането на подходящи продукти и услуги на пазара. Съвместното потребление нараства в целия свят чрез използването на технологични мрежи, за да се направи повече с по-малко, чрез наемане, отпускане на заеми, обмен, бартер или споделяне на продукти. Разпространението на платформи за съвместно използване я подкрепи, като по данни на Евробарометър повече от половината от всички граждани на ЕС знаят за споделената икономика и един от шестима вече я използва. Споделеното потребление насърчава колективните ценности и солидарност, което води до по-екологично поведение по отношение на жизнения цикъл на стоките, които хората използват. Проектът COL-SUMERS е точно това, тъй като ще подготви иновативни програми за обучение в партньорство със седем организации от Румъния, България, Гърция, Испания и Словения, с цел повишаване на компетентностите на възрастните хора как да се възползват от икономиката на споделяне.

Включете се и вие

Участници в проведените досега семинари споделят, че такива услуги отварят вратата към още нови услуги, социализиране и по-пълноценно и качествено свободно време. Проектът дава възможност за по-голяма социална сплотеност и между участниците се създават лични отношения, които ги свързват в общности по интереси. Цифровата среда, интернет и платформите за споделено потребление отварят нови възможности за сътрудничество и споделяне на стоки и услуги, но и на време. Така че, ако и вие се интересувате да научите нещо ново, да помогнете на домашния си бюджет и да общувате в сродна среда, можете да се включите чрез асоциация Активни потребители - [email protected]. Предстои и стартът на платформа, в която всеки ще намира решения на интересуващите го проблеми.

Научете повече за споделеното потребление: https://bg.col-sumers.eu/

Първообразът: кръговата икономика

Кръговата икономика е на едно от първите места сред темите, които обсъжда и популяризира асоциация Активни потребители. И причината за това е общата тревога от намаляващите ресурси на Земята и техното лекомислено разпиляване. Сега кръговата икономика влиза в полезрението ни като първообраз на споделеното потребление, което не просто чука, а нахлува през вратата като алтернатива на модела „получаваме, произвеждаме, изхвърляме“. Европейската комисия представи през 2020 г. нов план за насърчаване на кръговата икономика, който включва предложения за устойчиво проектиране на продукти, намаляване на отпадъците и разширяване на правата на потребителите, включително с право на поправка на стоките. Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти. През февруари 2021 г. бяха предложени нови изисквания за рециклиране и обвързващи цели за използването на материали и намаляване на отражението на потреблението върху околната среда към 2030 г. Накратко, настоящият линеен икономически модел „получаваме, произвеждаме, изхвърляме“ трябва да бъде трансформиран в реална кръгова икономика, основана на редица ключови принципи като предотвратяване на образуването на отпадъци и намаляване на потреблението на енергия и ресурси. Продуктите да бъдат проектирани по начин, който намалява отпадъците, вредните вещества и замърсяването и защитава човешкото здраве.

Връзката кръгова икономика – споделено потребление

Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти. Когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които той е съставен, продължават да се ползват по друг начин. Това се прави отново и отново и така се намалява до минимум изхвърлянето на отпадъци. Концепцията за кръгова икономика се изгражда в противовес на традиционния линеен модел, при който се използват суровини, създават се неща от тях, те се използват и остатъците се изхвърлят. Този модел разчита на големи количества евтини и достъпни материали и източници на енергия. Част от традиционния модел е и вграждането на дефекти в уредите, за да спрат те да работят на определена дата или след определен брой цикли и потребителите да бъдат принудени да си купят нови. Т.е. планирано преждевременно остаряване на стоките за сметка на потребителите - една „перфекта“ практика, която облагодетелства производителите и търговците, но която пилее ресурси. Намаляването на отпадъците, екопроектирането, повторната употреба, споделеното потребление и други подобни мерки могат да спестят много пари на предприятията в ЕС и да намалят общите годишни емисии на парникови газове. Нужни са също специфични за продуктите стандарти, така че на пазара в ЕС да функционират добре, да са трайни, да могат да се използват повторно, да се ремонтират лесно, да не са токсични, да имат възможност за осъвременяване и годност за рециклиране, да имат рециклирано съдържание и да са ресурсно и енергийно ефективни. Така ще се гарантират и правата на потребителите.

В момента производството на материали, които използваме в ежедневието, генерира около 45% от емисиите в ЕС. Преходът към кръгова икономика ще намали екологичното замърсяване, ще облекчи проблемите с набавянето на суровини, ще засили иновациите и конкурентоспособността. Промяната има потенциал да добави още 0,5% към брутния вътрешен продукт на ЕС и да създаде 700 000 работни места до 2030 г. Потребителите ще получат също така достъп до по-устойчиви и икономични продукти.

COVID-19: Семейният бюджет в пандемията

Втора година пандемията преобръща целия ни живот. Влязохме в нея без подготовка, без резерви и домашни планове, наложи се да се реорганизираме в движение. Как се отразява тя върху семейния ни бюджет, върху стандарта на живот на българското домакинство? Отговорите получаваме от обобщените данни на НСИ за 2020 г. Относително доброто представяне на семейните бюджети в условията на криза се дължи и на ниската инфлация, стабилното и без прекъсване предлагане на стоки и услуги – за разлика от много други държави, спестяванията на домакинствата, които и при пандемията продължиха да растат.

Доходите

През 2020 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 7 002 лв. и нараства с 6.2% спрямо 2019 г. За последните десет години (2011 - 2020 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1.9 пъти. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2020 г. той е 56.1%, което е с 0.5 процентни пункта по-малко в сравнение с 2019 г. и с 4.3 процентни пункта повече спрямо 2011 г.

Потреблението

През 2020 г. настъпват промени в потреблението на домакинствата спрямо 2019 г. Средно на лице от домакинство намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 2.0 кг и на месни произведения с 0.2 кг. Увеличава се консумацията на плодове с 1.8 кг, на зеленчуци с 0.3 кг, на картофи с 0.5 кг, на месо и кисело мляко с 0.4 кг, на прясно мляко с 1.1 л и на безалкохолни напитки с 1.7 литра. На годишна база намалява потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки (от 32.6 на 31.7 л) и на цигари (от 733 на 727 броя).

Покупателната способност

Покупателната способност на домакинствата e количеството стоки от даден вид, което може да се купи с паричния доход средно на лице от домакинство, ако същият се изразходва изцяло за покупката на тази стока през съответната година. Покупателната способност на домакинствата се увеличава през 2020 спрямо 2019 г. при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е нараснала покупателната способност при картофите, яйцата, белия хляб, доматите, гроздето и краставиците. Най-много е намаляла покупателната способност при ябълките, захарта, ориза, малотрайните колбаси, свинското и птичето месо.

Какво се случва с разходите? Къде „потъват“ в кризата? Четете в следващия брой.

„Активни потребители“ и в медиите

Помогни на възрастни хора да разберат повече за споделената икономика и съвместното потребление

Разхищението на храни – глобален проблем, с икономически, социални и екологични последици

Пазарът в цифри