Начало

Дългът да спасим планетата

11 октомври 1990 г., 5 октомври 1995 г., 23 септември 2000 г., 8 август 2010 г., 29 юли 2019 г. Това са датите, на които всяка година настъпва т.нар. „Ден на екологичния дълг“, в който човечеството е изразходвало полагащото му се количеството природни ресурс за съответната година, които планетата Земя е способна да възстанови в рамките на една година. Според организацията Global Footprint Network, след този ден започваме да живеем на „екологичен кредит“. В резултат на свръх потреблението се наблюдава тенденция с всяка изминала година Денят на екологичния дълг да се измества все по-напред в календара. Тоест, всички ние използваме повече ресурси (петрол, въглища, дървесина, храна от животински или растителен произход, вода и въздух и т.н.), отколкото Земята може да възстанови. Тя се изчерпва. Данните показват, че за да задоволим консумацията си при сегашните темпове на потребление, ние имаме нужда от 1.7 планети Земя. Като потребители всички можем да изберем по-устойчиво потребление. Един възможен избор е пестенето на енергия у дома.

Платформа ACT4ECO – време е да действаме!

С настъпването на пандемията от COVID-19 хората се принудиха да прекарват повече време вкъщи. Някои от тях пренесоха работата си и така разходите за електричество и отопление, които преди се поемаха от работодателя в офиса, сега се начисляват върху сметките на домакинствата. Други запълват времето си с по-честа и дълга употреба на домакински електроуреди, с продължително гледане на телевизия или на компютъра. Всичко това се отразява върху сметките за електричество и отопление, а от там и върху бюджета на домакинствата. Като резултат се увеличава и въглеродният отпечатък върху планетата Земя.

Онлайн платформата ACT4ECO може да бъде верен помощник на домакинствата в пестенето на енергия у дома. Тя представя достъпна информация за различни мерки, които може да приложите у дома - както по-прости и лесно приложими в ежедневието, така и мерки, изискващи по-голяма инвестиция, но с по-дългосрочен ефект върху намаляване на енергийното ви потребление. Платформата ACT4ECO съдържа 22 теми, разпределени в 5 категории: 1. Производство на собствена енергия у дома. 2. Управление на енергийното потребление. 3. Енергийно обновяване на дома. 4. Интелигентно енергийно потребление. 5. Устойчиви навици за отговорно потребление на енергия.

Достъпът до съдържанието на платформата

е безплатен, трябва само да се регистрирате на www.act4eco.eu. Платформата е достъпна на 9 европейски езика, сред които и български. От богатото съдържание ще научите как можете да задоволявате енергийните нужди на вашето домакинство с производството на енергия от възобновяеми енергийни източници (фотоволтаични системи, соларни системи за производство на топла вода, микро-когенератори). Ще се замислите за навиците си в ежедневието, влияещи върху потреблението на енергия. Ще се информирате за предимствата и недостатъците на различните изолационни материали и за избора на подходяща дограма. Ще се запознаете с термостата и други „умни“ устройства, които могат да станат съюзник при управлението на енергопотреблението у дома. И още много други интересни теми.

В следващия брой: Полезни съвети за икономии в домакинството.

Тема с продължение: Споделеното потребление – защо ни е нужно

Продължаваме с поредицата материали, посветени на споделеното потребление – една тема, която асоциация Активни потребители проучва и следи. Днес ви предлагаме различни определения и реални ползи от него.

Споделеното потребление може да се превърне в устойчив модел за 21 век. То насърчава общи ценности и предлага решение на икономическата и социална криза като дава възможност за обмен, когато е необходим. Съвместното потребление може да бъде определено като „набор от системи за циркулация на ресурси, който дава възможност на потребителите едновременно да получават и предоставят, временно или постоянно, ценни ресурси или услуги чрез директно взаимодействие с други потребители или чрез медиатор“. Съвместното потребление е концепция, която е в рязко противоречие с разбирането за конвенционално потребление, вид система за разпределение на ресурси, която включва пасивни потребители (не-получатели), които не са способни или на които не е дадена възможност да предоставят каквито и да ресурси или услуги (не-доставчици). Неспособни да бъдат ангажирани с придобиването или предоставянето, тяхната роля е ограничена в това да купуват – парична размяна – и да потребяват ресурси или услуги, произведени от организации, а в случаи на материални ресурси - да ги изхвърлят. От друга страна, съвместното потребление включва не само обикновени „потребители‘‘, но и „получатели“, които може също да бъдат доставчици. Най-общо, способността на потребителите да превключват роли от доставчик към получател и от получател към доставчик за дадена система за преразпределение на ресурси, представлява основен разграничителен критерий между обикновено потребление и съвместно потребление.

Друго определение дефинира съвместното потребление като „споделеното ползване на продукт или услуга от една група. Докато при нормалното потребление, един потребител плаща пълната цена на един продукт и запазва пълен достъп до него, при съвместното потребление много хора имат достъп до един продукт и споделят неговата цена.“ Съвместно потребление, съвместна икономика или икономика на достъпа са някои термини, използвани да опишат това движение, при което достъпът преобладава над собствеността. Съвместното потребление може да бъде определено като традиционния начин за споделяне, размяна, заемане, отдаване под наем и подаряване, който е предефиниран чрез модерни технологии и общности.

Четирите стълба на споделеното потребление

1. Неизползван капацитет. Ние сме заобиколени от неизползвани стоки: пилеещи социалната и икономическа стойност на пространства, капацитети, време и неща, което не се ползват. Един прост пример: пробивна машина се използва средно за 12 минути през целия живот. Индустрията за съхранение основно се състои от съхранение на всички тези неща, които притежаваме, но не можем да държим вкъщи, и за съжаление това е индустрия, която се разраства по целия свят. Според проучване на „Latitude Research”, най-високо търсене за споделяне съществува при транспорта, рядко използваните вещи (особено онези, които е трудно да притежаваш или онези, които включват много отговорности) и физически пространства, въпреки че с малко въображение може да се сетите за много други области и възможности.

2. По-голямо социално взаимодействие. Съвместното потребление е помогнало много за заздравяване на хоризонталните размени между равнопоставени участници. Това увеличава възможностите на потребителите и предопределя чувството за общност и гражданство. Благодарение на платформите за икономическо споделяне, гражданите могат директно да влияят на решенията на проблеми, които съществуват в техните общности.

3. Технологии, общности и репутация. Технологията е основен фактор при оптимизирането на мястото на ресурсите, при обобщаване на групи от хора с общи интереси (хора с деца, хора с едно и също пътуване или просто съседи) и при изграждането на общности. Мобилните технологии и технологиите в реално време увеличават удобството за прибавяне на информация за мястото и улеснена система за плащане когато е необходимо. Развитието на информационните технологии, заедно с разрастването на Уеб 2.0, активира развитието на онлайн платформи, които популяризират съдържание, генерирано от потребителя, споделяне, и сътрудничество. Доверието между непознати е вероятно най-важната съставна част на това ново явление. Без този елемент като основа ще бъде много трудно да се постигне критична маса от участници. Най-успешните системи са включили механизми да осигурят ефикасно това доверие, например като системата за референции на CouchSurfing или процеса за обратна връзка на eBay. Създавайки това доверие, тези системи са способни да се разрастват бързо и така да подкрепят всички ползватели, които вярват в успеха на системата.

4. Демократизация. Благодарение на този модел, правителства, фирми и граждани намират нарастващ брой осъществими алтернативи за социално и икономическо развитие, създавайки нови възможности за предприемачество. Това се е превърнало в пробивен, открит и динамичен отговор на днешните световно неравенство и неефективност.

Научете повече за споделеното потребление: https://bg.col-sumers.eu/

За поставяне на „бисквитки“ е необходимо активно съгласие от интернет потребителите, реши Съдът на ЕС по Дело С-673/17) през 2019 г. „Бисквитките“ (cookies) са файлове, които доставчикът на даден интернет сайт инсталира на компютъра на потребителя и до които получава достъп при повторно посещение на сайта от потребителя.

Казус

Германската Федерация на организациите на потребители оспорва пред германските съдилища, че в рамките на онлайн промоционални игри германското дружество Planet49 използва предварително отметнато поле, с което желаещи да участват в игрите интернет потребители изразяват съгласието си за инсталирането на „бисквитки“. С помощта им се събира информация за рекламиране на стоки. Федерален върховен съд, Германия иска от Европейския съд тълкуване на правото на ЕС за защита на личния живот в областта на ИКТ.

Становище

Съдът отбелязва, че действащото европейско законодателство дефинира съгласието като „всяко свободно изразено, конкретно и информирано указание за волята на съответното физическо лице, с което то дава израз на своето съгласие за обработка на личните данни, които се отнасят до него“. Изискването за „манифестиране“ на воля от негова страна изисква положително, а не отрицателно действие. Съгласието, дадено посредством предварително отметнато поле обаче, не е свързано с положително действие от страна на потребителя на интернет сайт. Освен това правните разпоредби предвиждат, че потребителят трябва да „е дал своето съгласие“ за инсталирането на „бисквитки”, т.е. съгласието на потребителя не може да се предполага, а трябва да произтича от негово положително действие. Активното съгласие се предвижда в Общия регламент относно защитата на данните (2016/679) и изисква волеизявление под формата на „ясно потвърждаващо действие“. Според Съда, обстоятелството, че потребителят натиска бутона за участие в разглежданата промоционална игра, не би могло да бъде достатъчно, за да се счита, че даването на съгласие е действително.

Решение

Съдът постановява, че даването на съгласие не е действително, когато достъпът до информация се разрешава чрез предварително маркирано квадратче, от което потребителят трябва да премахне отметката, за да откаже съгласието си. Освен това доставчикът на услуги трябва да предостави ясна информация каква е продължителността на функциониране на „бисквитките”, както и дали трети лица имат достъп до тях.

„Активни потребители“ и в медиите