На старт! Идва Черен петък!
С много лакти, безредие и нелицеприятни разправии минава Черният петък. Но това не е наше откритие. Започнал като прелюдия към предколедния пазар зад океана, Черният петък се превръща бързо в истерия по целия свят. Достатъчно е да видим невероятните репортажи от различни страни на чакащи с денонощия хора, зомбирани погледи и яко блъскане, препълнените пазарски колички. В някои държави, а и у нас, денят на големия пазар се разширява от петък до няколко дни, та дори и до седмица на разпродажбите. Данните на Google Trends показват, че 39% от всички покупки в България се правят именно в петък, интересът към разпродажбите започва да расте постепенно от понеделник; а на четвъртък се падат 27% от търсенията през седмицата. Според проучване на международната платформа Black-Friday.Global Черният петък е известен на 61% от българите.
Факти в подкрепа
- През миналата година стокооборотът на магазините през Черния петък е бил с над 600% по-голям от редовните пазарни дни.
- Очаква се в масовите разпродажби през тази година да се включат 43% от потребителите – с 11% повече от миналата година.
- Предвижда се всеки потребител да напазарува средно за 419 лева.
- Реализираната икономия на човек се планира да бъде 427 лева.
Профил на купувача
Проучването на Black-Friday.Global у нас показва, че 34% от потребителите вече са взели решение за покупка и знаят какво ще купят. На един участник в разпродажбите се падат средно 3,7 закупени стоки. Най-често на Черния петък у нас се купуват дрехи, обувки, електроника, козметика и парфюмерия, битова техника. Най-активни ще бъдат потребителите между 8 ч. и 10 ч. сутринта, като според проучването подобни данни са регистрирани и през 2018 г. Българите възнамеряват да участват в разпродажбите както чрез онлайн магазините – 28%, така и в търговските центрове в градовете – 42%.
Нашите съвети
За да спечелите от покупките през Черния петък, се подгответе отрано. Първо си определете бюджета за този супер пазар и се постарайте да не излизате от него. Решете кои са неотложните ви нужди и степенувайте разходите. След като си набележите стоките, проверете цените им в няколко магазина през последните седмици. Стар търговски трик е преди такава акция те да се увеличават, за да се намалят драстично за Черния петък. Доколкото е възможно, проверете дали стоката е оригинална или с фалшиво лого, коя е годината на производство, вижте мнения във форумите за този модел, този произход и производител. Като потребители е добре да сте наясно, че намаленията рядко са cвъpзaни c пocлeднитe мoдeли на дадена марка, особено на ceзoннитe cтoĸи като дрехи и обувки. Обърнете внимание! Намаленията не важат за всички стоки и това е индивидyaлнo peшeниe на всеки магазин. Винаги четете дребния шpифт и условията на разпродажбите, обявени от търговците.
Очаквайте в следващия брой: Особеностите на Черния онлайн петък.
Пътник без билет и думата на съда
В свое решение от 7.11.2019 г. по съдебните дела С-349/18 и С351/18 Съдът на Европейския съюз постанови, че щом железопътното предприятие предоставя свободен достъп до своя влак и щом пътникът се качва във влака с цел да пътува, то и двете страни изявяват съвпадаща воля да встъпят в договорно правоотношение. В този смисъл притежаването на билет от пътника не е необходимата предпоставка, за да се приеме, че е налице „договор за превоз“. Според европейския съд билетът не е нищо повече от документ, който материализира договора за превоз. Понятието „договор за превоз“ не зависи от това дали пътникът притежава билет, поради което договорното правоотношение съществува и в хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет.
Последиците от неизпълнението на договорните задължения на някоя от страните обаче (като например незакупуване на билет) са въпроси, които продължават да се уреждат от приложимото национално право, в т.ч. неустойки, глоби и други подобни.
Напредък срещу дезинформацията, но недостатъчен
Европейската комисия публикува първите годишни доклади на Facebook, Google, Microsoft, Mozilla, Twitter и 7 европейски търговски асоциации съгласно Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията. В тях се описва постигнатият през последната година напредък в борбата срещу дезинформацията онлайн и във връзка с изпълнението на поетите от тях ангажименти. Става ясно, че онлайн платформите полагат усилия за повече прозрачност на политиките си и за изграждане на по-тясно сътрудничество с изследователите, проверителите на факти и държавите членки. Напредъкът обаче протича с различни темпове при различните участници и докладите не осигуряват достатъчно информация за реалното въздействие на мерките за саморегулиране, предприети през последната година, нито механизми за независим контрол.
Макар изборите за Европейски парламент през 2019 г. очевидно да бяха съпътствани от дезинформация, действията и ежемесечните доклади в навечерието им допринесоха за ограничаване на обхвата на намесата и подобряване на неприкосновеността на услугите, за възпрепятстване на икономическото стимулиране на дезинформацията и за осигуряване на повече прозрачност при политическата и тематично ориентираната реклама. Въпреки това продължава да се наблюдава мащабна автоматизирана пропаганда и дезинформация и предстои още работа във всички области. Макар че усилията на онлайн платформите и проверителите на факти намаляват вирусното разпространение на вредно съдържание чрез услугите на платформите, все още е налице неотложна необходимост онлайн платформите да установят конструктивно сътрудничество с по-широк кръг надеждни независими организации. ЕК ще представи цялостната си оценка в началото на 2020 г. и ако резултатите се окажат незадоволителни, тя може да предложи още мерки, включително от регулаторен характер.
Трите принципа на спестяването – опитът на потребителя
Финансовият портал „Моите пари“ проведе конкурс за непрофесионални автори на идеи и практики за управление на личните финанси. Трето място спечели „редовият“ потребител Васил Димитров. Ето част от неговия опит за „здрав личен портфейл“, който може да помогне на много читатели.
Малките тайни на В. Димитров:
„Аз си създадох ново правило в личните финанси, което нарекох “буфер”. Според него трябва винаги да имам налични в кеш 1000 лева, които да са достъпни за мен във всеки един момент. Тоест, ако до заплатата ми има още 5 дни, а аз съм свършил парите, да мога да взема нужната ми сума. По този начин намалих стреса относно финансите си и избегнах необходимостта да прибягвам до аварийния фонд, ако са ми нужни 50 или 100 лева “до заплата”. Именно затова нарекох този фонд “буфер” - защото той се явява междинно звено между заплатата и депозита ми, като поема текущите ми финансови нужди, ако такива се появят - например зъболечение, хонорари на адвокат, замяна на повредена важна домакинска посуда и др. Да, ние отново харчим пари, но стоим далеч от навика да посягаме към пари, предназначени наистина “за черни дни”. Защото посегнем ли веднъж, ще го направим и втори път. Което е най-прекият път към стопяването на този важен фонд. Препоръчвам на всеки да създаде и поддържа такъв буферен фонд. Разбира се, не е задължително размерът му да е колкото моя, а съобразен с личните нужди и възможности. Винаги могат да се появят непредвидени разходи, които е хубаво да посрещнем без притеснения и без да прибягваме до аварийния фонд, който е за по-екстремни ситуации като съкращение от работа.
Ако трябва да обобщя
основните правила на спестяванията, които работят отлично при мен, те гласят така:
1. Винаги първо заделяйте част от дохода си и след това харчете остатъка.
2. Вдигнете летвата, като опитате да заделите по-голям процент от приходите си. Анализирайте и разходите си. Така ще извлечете максимума от спестовните си навици.
3. Създайте буферен фонд между месечните ви доходи и аварийния фонд. Така без сътресения ще можете да посрещнете непредвидени разходи или закъсняващи приходи, като същевременно не намалявате наличността си по аварийния фонд и не изграждате навика да посягате към него“.
Пазарът в цифри
- Сезонното движение на цените започна, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
- Оранжерийните краставици са поскъпнали с 11,5% на едро до 1,45 лева за килограм, а картофите се търгуват по 0,67 лв. на едро (+3,1%).
- Цената на оранжерийните домати е 2,15 лева за кг, а чушките поскъпват с 4,2% до 1,25 лв./кг.
- Ябълките и гроздето поскъпват съответно с 1%, до 0,97 лв. и с 3,3% до 1,55 лв. за кг на едро.
- Олиото поскъпва с 1% и се продава по 2,05 лева за литър на борсите и тържищата.
- Брашното поевтинява с 1% до 0,97 лева за килограм.
- Цената на ориза се повишава с 2,1% до 1,94 лева за килограм.
- Яйцата са достигнали 20 ст. за брой на едро (+5,3%).
Календар на потребителя
На 27 ноември в хотел „Хемус“ в София ще се проведе семинар „Е-търговия-данни-сигурност“. Цялото събитие ще бъде заснето и ще може да се гледа и на запис.
До 28 ноември нови 20 хил. младежи на 18 г. могат да кандидатстват за безплатно пътуване из Европа. Проверете за условията в DiscoverEU.
Първите безплатни ваксини срещу грип за потребители над 65 г. вече са доставени в страната. За изписване на ваксина се обърнете към личния си лекар. Предстои вносът на още ваксини.
|