Начало

Вие и вашите права

Продължаваме да ви запознаваме с основни ваши права и начините за тяхната защита, представени от сайта на кампанията „Имаш право“ https://europa.eu/youreuright/home_bg на Европейската комисия. Днес на ред са банките, сигурността на парите ни и правата, гарантирани от ЕС.

Банкови сметки в ЕС

Може да искате или да ви се наложи да си откриете банкова сметка във вашата страна или в друга страна от ЕС. Ако пребивавате законно в държава от ЕС, имате право да откриете платежна сметка за основни операции. Банките не могат да отхвърлят искането ви за откриването й само защото не живеете в страната, в която се намира банката. Могат да ви откажат откриване на сметка, ако не се съобразявате с правилата на ЕС за изпиране на пари и финансиране на тероризма. В някои страни от ЕС могат да ви откажат откриване на основна банкова сметка, ако вече имате такава в друга банка в същата страна. Ако сте подали заявление за откриване на основна платежна сметка извън страната, в която живеете, банките в някои държави от ЕС може също така да поискат от вас да докажете, че действително имате интерес да го направите — например ако живеете в една страна, а работите в друга.

Характеристики на основната сметка

Платежна сметка за основни операции се нарича сметка, която дава възможност за извършване на стандартни трансакции като депозиране, теглене на пари в брой, получаване и извършване на плащания (например директни дебити и покупки с карта) при регулирани по-ниски такси, които се определят по формула базирана на средните цени на таксите.

Тя може да включва и разплащателна карта, която можете да използвате за теглене на пари и извършване на покупки — както в магазини, така и онлайн. Когато това е възможно, банката трябва да включва достъп до услуги за онлайн банкиране с вашата сметка. Въпреки това, тези услуги не винаги трябва да включват овърдрафт или кредитен механизъм. В някои страни от ЕС вашата банка може да изисква да плащате годишна такса за тази основна платежна сметка.

Прехвърляне на банкови сметки

Можете да прехвърлите банковата си сметка в друга банка в същата страна от ЕС. Новата банка би трябвало да ви помогне за това. Ако искате да преминете към нова сметка в същата страна, уведомете новата си банка, че искате да прехвърлите редовните плащания в новата сметка. В такъв случай вашата нова банка ще гарантира прехвърлянето на данни и анулирането на всички нареждания за периодични преводи от старата ви банка. Новата банка трябва също така:

• да уведоми трети страни — например работодателя ви, вашия доставчик на комунални услуги и вашата социалноосигурителна институция, че сте сменили сметката си
• да създаде нови нареждания за периодични преводи
• да приеме съответните директни дебити по новата сметка

Преместването на сметката в друга банка би трябвало да се случва без усложнения. След като отворите новата си сметка в друга банка, предходната закрива сметката ви там. Не бива да има скрити такси. ЕС изисква от банките да представят своята информация по еднакъв и стандартизиран начин, а всяка държава от ЕС трябва да има поне един независим уебсайт, който сравнява какви такси и лихви се събират от банките. Това ви предоставя аргументи за Онлайн уреждане на споровете в ЕС, за помощ от местната организация на потребителите, а при трансгранични спорове – от офисите на Мрежата на европейските потребителски центрове.

Лична история

Шандор започва работа в компания, намираща се в Словения, като продължава да живее в Унгария. Компанията иска той да си открие банкова сметка в Словения, за да му превежда заплатата в нея. Той намира словенска банка близо до своята работа и поисква да си открие основна сметка там. От банката му позволяват това, въпреки че не живее в Словения.

Банките не могат просто да ви откажат да си откриете основна сметка, понеже не живеете в страната.

В следващия брой очаквайте: Защитени ли са парите ни в банките?

С вашите въпроси – Какво да направим срещу услугите „на черно“?

През последните години се предприемат различни мерки за „изсветляване“ на икономиката и сме свидетели, че много стопански дейности и фирми излизат от сивия сектор. Но важи ли това за услугите? Кой е виждал ценоразпис, касов апарат или бон при фризьора, обущаря, шивача, кварталния майстор по всичко – ВиК, електро и т.н., при бояджията и останалите битови услуги? И да не ги оправдаваме, че това са „дребни пари“ – по 10-20 лева на услуга, защото натрупаните обороти конкурират едно средно предприятие.

За куриози съобщават активни потребители:

Сметки на око

Близо 20 години работи пунктът за пране на килими, одеяла и други едри текстилни изделия в ж.к. „Люлин“, на спирка „Ген. Генев“. Във всеки един момент тук има поне стотина дадени стоки за пране. Но… няма нито ценоразпис, нито касов апарат, нито документ за гаранция и каквато и да е възможност за рекламация. Бизнесът е напълно анонимен.

Прозорец на доверие

Други активни потребители съобщават, че си поръчали нова дограма, но не получили нито предварителен договор с цени и задължения, нито касова бележка, документ за гаранция и фактура. Куриозно звучи и случката със софийско семейство, поръчало си изработката на кухненско обзавеждане за над 2 хил. лева. Не само не получили документ за гаранция и плащането, но им казали, че ако толкова искат касова бележка, да отидат да си я търсят в другия край на града. Парите са взети на ръка.

Майстор да ти влезе в къщата

През лятото стотици всевъзможни майстори помагат на българските семейства с ремонти или освежаване на жилищата срещу доста пари, но все „на ръка“. Е. Митова от София се оплаква, че майсторът й дори отказва да й даде някаква предварителна цена за боядисване на квадратен метър, каквато е практиката, а щял накрая да й вземе „колкото дойде“.

Има ли изход

В интерес на истината потребителите са доста либерални на пазара на битови услуги – има ли въобще такива сред тях, които при плащане за поправените обувки или новата прическа ще поискат ценоразпис и касова бележка? А това е в техен ущърб – не могат да направят рекламация, ако се наложи, лишават държавата от приходи от данъци, които ще се върнат отново в техния джоб, а и мотивират стотиците майстори, работилници и салони да работят извън законите на страната. Либерална към услугите е и данъчната администрация. Във всеки квартал има стотици ателиета – на обущари, шивачи, стъклари и т.н., фризьорски и козметични салони, „забравени“ от проверки и законови правила.

Издаването на касова бележка е задължително при плащане в брой, когато се продава стока или услуга независимо дали това става в търговски обект или на сергия. Получаването на фискален бон и неговото съхранение е важно и за потребителите, защото упражняването на правата им без този документ би било силно затруднено. При всеки подобен случай ваше право, но и ваше задължение е да подадете сигнал на телефона на НАП: 0700 18 700 или на имейл [email protected]. Освен налагането на глоби, когато се установят нарушения, свързани с липса на касови апарати или издадени касови бележки, инспекторите на НАП запечатват търговските обекти, допуснали нарушенията, за срок до месец.

Кой какво купува

Ръстът в продажбите на тридесетте най-големи търговски вериги за потребителски стоки в България плавно и леко се забавя, сочи проучване на Nielsen. Общият им оборот за 2018 г. е 8.15 млрд. лева, което е с 8.3% повече, отколкото през 2017 г., срещу нарастване по 10% през предхождащите я две години. Разликата е, че през последните две години инфлацията се завърна, така че реалните ръстове са дори по-ниски.

В отделните подсектори движенията не са еднакви - докато търговците на спортни стоки, на обзавеждане за дома и дрогериите са имали силна 2018 г., при други тя е средна, а при модните брандове продажбите намаляват. Разлики има и между отделните фирми - докато в един подсектор някои търговци растат бурно с нови обекти, други стоят застинали, а едно дружество свива продажбите си.

Забавянето на растежа идва основно от сектора на бързооборотните стоки, който генерира 71% от продажбите на компаниите в топ 30. Ръстът на осемте най-големи вериги за храни - Kaufland, Lidl, Metro, BILLA, "Фантастико", T-Market, ЦБА, "Коме", на които се дължат 63% от общите продажби в класацията, през 2018 г. е 6.9%. Той е по-висок от средния за пазара на бързооборотни стоки, който според Nielsen през миналата година е 5.9%, но все пак е по-нисък от растежа от над 9%, постигнат година по-рано.

Пазарът в цифри

• Хладилникът "изяжда" около 50 лв. годишно от бюджета на българското домакинство. С този резултат България се оказва с най-ниски разходи по това перо в ЕС, сочат данните на Евростат. Средно в ЕС разходът е двойно по-висок - 102.40 лева на година.
• В скъпи държави като Дания, Германия и Белгия плащат между 136 и 156 лв. за студено съхранение на хранителните продукти.
• Данните на Евростат са за домакинства, които харчат 2500 - 5000 киловатчаса за електроенергия и които ползват нови хладилници - енергоспестяващи с фризер от клас А++.
• Голяма част от българското население не е обхванато от тази статистика и плаща значително повече за електроенергия, заради ползването на по-стара бяла техника, която харчи повече ток.

Календар на потребителя

На 18 септември от 9 ч. в сградата на БТПП Асоциацията за защита на личните данни организира практически семинар на тема „Длъжностно лице по защита на данните в действие“.

До 20 септември всеки работен ден от 21.15 ч. до 22 ч. пред Национална галерия „Квадрат 500” ще се прожектира визуален спектакъл 3D мапинг - проект по ОП „Околна среда“, който показва последствията от човешкото въздействие върху околната среда и как с осъзнати действия всеки може да помогне за опазването на природата. Темите са: „Отпадъци“, „Наводнения и свлачища“ и „Качество на атмосферния въздух“.

От 20 до 29 септември в Изложбена зала ЦУМ ще се проведе Национална изложба на Индия, по време на която ще могат да се закупят облекла, кожени изделия, сувенири, бижута и много други изделия от над 40 изложителя от цяла Индия. Предвидена е и развлекателна програма с индийски танци. Входът е свободен.