Правилата в ЕС имат за цел да гарантират, че когато купуваш нещо, то е безопасно. Всеки продукт, продаван в ЕС, трябва да отговаря на изискванията, като функционира система за бързо предупреждение с цел повишаване на осведомеността и предприемане на мерки.
Покупките онлайн
Стоки от целия свят, доставяни вкъщи само с няколко щраквания — това е предимството на онлайн пазаруването. Но доколко безопасни са изделията, които купуваме? Като потребители имаме право да очакваме, че доставяните ни покупки няма да ни навредят. Националните органи в ЕС предприемат действия, за да гарантират, че предлаганите на пазара стоки са безопасни. Но има някои неща, които можем да направим и сами. За да извлечете максимална полза от онлайн пазаруването, обърнете внимание на следните съвети:
1. Уверете се, че знаете от кого пазарувате.
2. Ако някой продукт е включен в системата за ранно предупреждение, не го купувайте.
3. Четете инструкциите за безопасност, за да направите най-добрия избор.
4. Проверете как да използвате продукта по безопасен начин.
5. Проверете отзивите за стоката и уебсайта.
6. Открили сте проблем с безопасността? Съобщете за него!
7. Бъдете винаги информирани за опасни стоки.
Всеки ден Европейската комисия получава сигнали от националните органи в ЕС относно опасни продукти, открити на техните пазари. Те се изпращат чрез системата за бързо предупреждение за опасни нехранителни продукти — „Safety Gatek“. Те включват информация за вида на стоките, рисковете и мерките, предприети на национално равнище, за да се предотврати или ограничи предлагането им на пазара. В България можете да се информирате от сайта на Комисията за защита на потребителите, който публикува Регистъра на опасните стоки: https://kzp.bg/ и седмичните бюлетини с обявени опасни стоки на ЕК.
Пример
Кипърските власти преценили, че детски полицейски комплект за игра, включващ снаряди с вендузи, е опасен, тъй като вендузите могат да се отделят и евентуално децата да ги лапнат, а това може да доведе до задавяне. Играчката била разгледана от кипърското Министерство на енергетиката, търговията и промишлеността и Службата за защита на потребителите. Тя била изтеглена от пазара и включена в Системата за бързо предупреждение на ЕС за нехранителни продукти. В резултат на това румънските власти забелязали играчката и на техния пазар и също наредили на магазините да я изтеглят от своите обекти.
Цената на живота – къде сме ние?
Българите имат сравнително най-ниски потребителски цени на стоки и услуги сред държавите членки на ЕС, показват данни на Евростат за класацията на най-високите и най-ниските ценови нива на 10 вида услуги и потребителски стоки в Евросъюза през 2018 г. Страната ни държи най-ниски потребителски нива в 7 от 10-те анализирани стоки и услуги, като база за сравнение във всички категории е средният показател от 100 пункта в ЕС.
- Разходите за поддръжка на дома у нас с включени отопление, осветление, вода и други плащания са 33 пункта при среден показател за ЕС от 100 пункта.
- Българите имат най-ниски разходи в ЕС за хотели, нощувки и пътувания - 46,6 пункта при среден показател за ЕС 100. Приблизително същият е показателят и за разходите за пътуване на българите с влак, автобус или самолет – 47,4 пункта.
- По отношение на разходите за обзавеждане на дома с мебели или друга битова техника резултатът на страната ни е близо 49 пункта от 100 за ЕС.
- Най-ниски в целия ЕС са и разходите на българите за алкохол и цигари – 58 пункта, като приблизително толкова заделят сънародниците ни и за спорт и туризъм.
- Седмата категория, в която българите имат сравнително най-ниски разходи са плащанията за дрехи и обувки - 78 на сто.
- По разходи за храна делим сходна позиция с Румъния – 65 пункта, като у нас резултатът е 72 пункта.
- По отношение на разходите за кола достигаме ниво от 85 пункта (в Словакия разходите са най-ниски - 79 пункта).
Общи правила и за дроновете
Безпилотните въздухоплавателни апарати, известни още като дронове, представляват бързо развиващ се сектор във въздухоплаването с голям потенциал за създаване на нови работни места и икономически растеж. Затова ЕС прие регламент за безопасното интегриране на дистанционно управляваните дронове в европейското въздушно пространство. Регламентът установява общи правила за безопасността на гражданското въздухоплаване и преразглежда мандата за Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), като заменя законодателната рамка от 2008 г. Един от примерите за новите правила е свързан с прага за регистрация за операторите на дронове: ако техните дронове могат да предават повече от 80 джаула кинетична енергия при сблъсък с човек, те трябва да се регистрират.
Защо е необходимо това?
Въпреки че някои дронове са тежки и бързи като самолет, те могат да бъдат под формата и на много малки електрически „играчки“, които са широко достъпни за потребителите. След 2008 г. по-малките дронове създаваха регулаторни проблеми за ЕС, чиято компетентност беше ограничена до безпилотните летателни апарати с тегло над 150 килограма. В рамките на ЕС използването на по-леките дронове беше регламентирано единствено с разнородни и фрагментирани национални правила за безопасност. Освен това основните предпазни мерки не се прилагаха по последователен начин. Необходимо беше също правилата относно въздухоплаването да бъдат реформирани, тъй като въздушният трафик в ЕС се очаква да нарасне с около 50% през следващите 20 години. Европейската комисия предвижда, че до 2035 г. европейският сектор в сферата на дроновете:
- пряко ще осигурява заетост за повече от 100 000 души
- ще има икономическо въздействие, надхвърлящо 10 милиарда евро годишно, главно в сферата на услугите
С увеличеното използване на дронове, нуждата от постигане на баланс между предимствата и предизвикателствата, свързани с това, също ще се засилва. Използването на дронове може да породи отговорности по отношение на защитата на данни, неприкосновеността на личния живот, шума и емисиите на CO2.
Изисквания
Новите правила излагат основните принципи за гарантиране на безопасността, сигурността, неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни. Те също така целят намаляване на бюрокрацията и насърчаване на иновациите. Те следва да бъдат подробно определени от ЕК с помощта на ЕААБ въз основа на приетия регламент. Очакванията са това да внесе правна сигурност в един отрасъл, който обединява голям брой малки, средни и стартиращи предприятия. По отношение на безопасността регламентът въвежда подход, основан на риска и експлоатационните резултати. Това означава, че в него са отчетени различните рискове в отделните сектори на гражданското въздухоплаване. Например, хеликоптерите или леките спортни въздухоплавателни апарати подлежат на по-прости и по-евтини процедури за одобряване в сравнение с търговските въздухоплавателни средства.
Потребителите срещу Ryanair
Италианският съд потвърди решението на антитръстовия орган да наложи глоба в размер на 1. 850 млн. евро на Ryanair. Историята започва с поредица от 2000 отменени полети на Ryanаir през 2017 г. и доклад на Асоциацията на потребителите на Италия за защита на всички италиански клиенти, изпратен до италианския антитръстов орган.
Органът по конкуренцията и пазара, по препоръка на Европейската потребителска организация, взема мерки срещу ирландския въздушен превозвач Ryanair след анулирането на извършените полети, като налага на дружеството да предоставя на потребителите ясна, прозрачна и незабавно достъпна информация в съответствие с Регламент на ЕО 261/2004.
Административният съд в Лацио потвърди препоръките и действията на Антитръстовия орган, размера на санкцията и наложените на Ryanair редица изисквания за спиране на нелоялното поведение спрямо потребителите.
Пазарът в цифри
- Със средно 2.5 пътувания на година българите харчат най-малко за почивка в сравнение с всички останали граждани от ЕС, сочат данните на Евростат.
- През 2017 г. жителите на ЕС са извършили общо 1 милиард пътувания - със 7% повече от 2014 г. От тях 90% са направени за лични цели и с поне една нощувка.
- Средно в ЕС през 2017 г. на един турист се падат 4 пътувания.
- Първите места държат туристите от Финландия (8,3 пътувания), Швеция (8 пътувания), Дания (6,9 пътувания) и Испания (5,6 пътувания).
- С най-малък брой пътувания са в Гърция (1,6 пътувания), Белгия и Италия (по 2,4) и България (2,5 пътувания).
- 393 на всеки 1 000 българи предпочитат да пътуват с кола, а 11 092 души са пътували със самолет през 2017 г. – срещу 9 324 през 2016 г.