Още за храните с двоен стандарт
След като повечето държави от Централна и Източна Европа повдигнаха въпроса за храните с двоен стандарт, Съвместният изследователски център – службата за научни дейности и познания към Европейската комисия, публикува резултатите от ново проучване на продукти, базирано на представената на етикетите информация.
През миналата седмица бяха обявени и първите резултати:
- Анализирани са етикетите на 1380 екземпляра от 128 вида хранителни продукта от 19 държави от ЕС. Извадката обаче не е представителна за голямото разнообразие от хранителни продукти на пазара на ЕС.
- 23% от продуктите са били с еднаква лицева страна на опаковката и еднакво съдържание.
- При 27% от продуктите разликите в състава им в различните страни от ЕС са били съпроводени от различна лицева страна на опаковката.
- 9% от продуктите, представени като еднакви в целия ЕС, са имали различен състав: те са имали еднаква лицева страна на опаковката, но различен състав.
- Други 22% от продуктите, представени по сходен начин, са имали различен състав, но със сходна лицева страна на опаковката.
- При използването на еднаква или сходна опаковка на продукти с различен състав не се наблюдават географски тенденции. Освен това разликите в състава, открити в тестваните продукти, не означават непременно разлики в качеството.
За гарантиране на правата
Какво бе извършено досега от Европейските институции:
- Чрез приетите изменения в Директивата за потребителските права е изяснено кога наличието на разлика в качеството на продуктите е заблуждаваща практика.
- Публикувани са набор от насоки, които помагат на националните органи да прилагат законодателството на ЕС за защита на потребителите в областта на храните.
- За решаването на проблема са изразходвани 4,5 млн. евро.
- За тестване на продукти в целия ЕС ще се използва една и съща методика, за да се разбере по-добре каква е ситуацията с различното качество на храните.
- ЕК отправи нова покана за предложения с общ бюджет 1,26 млн. евро, чиято цел е укрепване на капацитета на потребителските организации да тестват продукти и идентифицират потенциално заблуждаващи практики. Крайният срок за участие е 6 ноември 2019 г.
ЕК търси мнението на българските потребители
И у нас започнаха срещи на потребители от различни социални групи, професии и градове, които дискутират по зададени от дневния ред на Европейската комисия въпроси: как да се гарантира сигурността за гражданите и се намали рискът от иновациите, които понякога след години показват ефекта си за здравето на човека и околната среда. Разработването на генетично модифицирани организми, нанотехнологии и пестициди предоставя огромни възможности за човечеството, но в същото време носи и рискове. В такива случаи се прилага принципът на предпазните мерки, заложен в правото на ЕС. Може ли да се намери „златната“ среда, в която науката и технологиите да вървят напред, но не за сметка на хората и природата. Подобни срещи и дискусии с потребители се извършват и в други страни от ЕС, обединени от проекта RECIPES по Програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.
ГМО
Според индустрията, ГМО продуктите ще спомогнат за смекчаване на изменението на климата, за икономия на ресурси, ограничаване на емисиите CO2, устойчивост на суша или наводнения. Опонентите на ГМО пък твърдят, че използването им ще отвори кутията на Пандора и ще застраши човешкото здраве и околната среда. Производителите на ГМО храни на територията на ЕС са задължени да поставят етикет на продуктите си, с който да информират потребителя, че продуктът е ГМО. Това му дава възможност да направи информиран избор дали да закупи съответния продукт. Подобен тип етикетиране би имал смисъл при налични доказателства, че ГМО продуктите са опасни. Но при липса на такива доказателства, нужно ли е да се изисква от производителите да обозначават продуктите, които са ГМО?
Нанотехнологиите
Съществуват много видове наноматериали, някои от които са потенциално опасни, но могат да бъдат използвани безопасно при контролирани условия. Все пак възникват въпросите - можем ли да ги контролираме? Те токсични ли са? Успяват ли да преминат естествените защити на тялото и какви са последиците от това? Увреждат ли живите клетки? Това поставя въпроса дали изобщо да се развиват нанотехнологии. Други твърдят, че вече използваме достатъчно опасни технологии и вещества в ежедневието си и по-скоро трябва да се мисли в посока как те да се регулират и използват безопасно, а не дали да се използват въобще. Поради многобройните възможни приложения на наноматериалите, агенциите на ЕС се нуждаят от време, за да разберат кой е отговорен за надзора и регулирането им, а индустрията да избере как да категоризира и индексира своите продукти.
Пестицидите
В съвременното селско стопанство се използват широка гама пестициди, които защитават културите от болести и увеличават добива. Само на територията на Европа има стотици разрешени пестициди.
- Учените обаче са обезпокоени от намаляването на популацията на пчелите и други опрашващи насекоми, застрашени от пестицидите, защото от тях зависят много важни земеделски култури.
- През последните 15 години стана ясно, че използването на неоникотиноиди нанася огромни щети върху насекомите, чието намаляване пък ще има последици върху птиците и други видове.
- Ново проучване в САЩ открива остатъци от поне един химикал в 100% от изследваните плодови и зеленчукови проби, а 72% от плодовете и 45% от зеленчуците съдържат остатъци от поне два пестицида.
За да защитят човешкото здраве, регулаторите са определили норми за максимално допустимите им остатъчни нива в храната. За съжаление не се знае много за комбинирания ефект на тези химикали.
Резултатите от дискусиите с потребителите ще бъдат представени пред автори на политики и Европейската комисия. Научете повече на: www.arcfund.net.
Образователна програма за за малки и средни предприятия (МСП)
В уебсайта на програмата (https://www.consumerlawready.eu) всеки, който се регистрира като МСП или като експерт-обучител, може да се запознае с нейното съдържание.
На адрес: https://www.consumerlawready.eu/bg/SME/online-resources , могат да се намерят материали, които описват в подробности правата и задълженията на МСП във взаимоотношенията с потребителите.
Програмата дуава възможност за задаване на актуални въпроси онлайн, както и за решаване на тест, с проверка на отговорите и за получаване на удостоверение за преминат курс на обучение, на адрес: https://www.consumerlawready.eu/bg/SME/e-test.
Не се колебайте, опитайте и ще оцените достойнствата на обучителната програма, която пести време и пари, но прави МСП подготвени и сигурни в прилагането на добрите търговски практики и в зачитане правата и интересите на потребителите.
За опазване паметниците на културата
Предложението на Европейската комисия за регламент относно вноса на паметници на културата цели: създаване на митническа рамка за внос в ЕС на този вид стоки, опазване на културното наследство на трети държави и предотвратяване на финансирането на други незаконни дейности. През януари 2018 г. беше постигнато подробно споразумение за сътрудничество между парламентарните комисии относно разпределението на компетенциите по текста: CULT ще има изключителна компетентност за дефинирането на паметници на културата, комитетите на INTA и IMCO ще носят обща отговорност за останалите.
Приетият текст забранява въвеждането и внасянето на културни ценности от територията на страната, в която са били създадени или открити в нарушение на законите и разпоредбите на тази страна. Той не се прилага за стоки, създадени или открити на митническата територия на Съюза. Предвижда се представянето на лиценз за внос или, в случая, на декларация от вносителя пред митническите органи. За стоки, предназначени за панаири на изкуството, се прилага отделен режим. Електронната система ще улесни обмена на информация между вносителите и митническите органи.
Пазарът в цифри
- Ново проучване на Nielsen показва, че 55% от потребителите в България се чувстват по-добре финансово, отколкото преди пет години.
- По този показател България е на второ място в ЕС наред с Полша, като най-висок резултат има в Румъния.
- Едва 1% от хората в България обаче заявяват, че са готови да харчат свободно.
- Потребителското доверие в страната дългосрочно нараства. За периода юли - септември 2018 г. Индексът на потребителското доверие достига най-високо ниво – 92% при 87% средно за Централна и Източна Европа. Това е продиктувано преди всичко от сигурността за личните финанси, сигурността за работното място и в най-малка степен на готовността да се харчи.
- Основна грижа за потребителите в България са сметките за ток, вода и парно, следвани от притесненията за личното здраве и баланса между работа и личен живот.
- За сравнение, грижа номер едно за средностатистическия европейски потребител е състоянието на икономиката.
Календар на потребителя
На 1 юли влязоха в сила новите цени за роуминг между Македония, Сърбия, Черна гора, Албания, Косово и Босна и Херцеговина. Те са намалени с 27%, а през 2021 г. трябва да отпаднат напълно, съгласно подписания Регионален договор за роуминг между държавите от Западните Балкани.
Вече работи за българските и чуждите туристи новият Етнографски комплекс с амфитеатър в село Скобелево край Павел баня, построен със средства на производителя на розово масло "Дамасцена".
Отвори врати за посетители от страната и чужбина Историческият парк край Варна – нов развлекателно-образователен комплекс.
|