Начало

Европейският съюз прие Директива 2014/95/ЕС, с която се създаде е регулиран европейски финансов продукт - платежна сметка за основни операции (ПСОО). С това се цели да се създаде възможност за всички потребители в ЕС, да получат достъп до платежна сметка и да се подобри прозрачността и съпоставимостта на банковите такси. По своя характер ПСОО е регулиран продукт с регулирани цени (такси). Според европейския законодател ПСОО следва да предлага безплатно или на приемливи цени пакет от основни банкови операции, да е достъпна до широк кръг от потребители, а те да са ясно и точно информирани както за предимствата, така и за обхвата, ролята и функциите на тази платежна сметка. Как банките в България прилагат изискванията за предоставянето й?

Вижте какво установихме на aktivnipotrebiteli.bg

Основни изводи

1. Въвеждането на ПСОО в българската банкова система има формален характер – спазени са основните изисквания за тази сметка съгласно европейското законодателство (Директива 2014/92). ПСОО се прилага съобразно буквата на закона, но липсва духът на европейското законодателство.

2. Налице е законодателно отстъпление - към 2016 г. разбирането на българския законодател е било много по-близо до това на европейския законодател - сега действащата нормативна уредба (ЗПУПС, в сила от 06.03.2018 г.) е ограничила обхвата на ПСОО.

3. Приетият нов ЗПУПС има и една положителна страна - категорично задължава банковите институции да провеждат информационна политика.

4. Другата добра новина е, че някои банки (9 от 19), независимо от разписаното в  закона и указанията на БНБ, или по инерция от предходния период, са оставили възможност чрез ПСОО да се извършват и по-широк кръг от операции.

5. Банковите чиновници не са адекватно обучени и/или мотивирани да предлагат на потребителите ПСОО.

6. ПСОО е непопулярна и практически неизползваема банкова платежна сметка както поради ограничения характер на провежданата информационна политика на банките, така и поради нормативно определения от българския законодател ограничен обхват на услугите, включени в ПСОО.

7. Съществува риск в бъдеще банките лесно да поставят други ограничителни условия (напр. минимален остатък по сметка), с които да демотивират желаещите да се възползват от изгодата от регулирания финансов продукт.

Пълното проучване можете да прочетете на aktivnipotrebiteli.bg

Доверие в ЕС

Според последното проучване на Евробарометър, за първи път мнозинството от европейците смятат, че гласът им е от значение в ЕС. Увеличава се и броят на хората, които имат положителна представа за Обединена Европа.

• ЕС има положителен образ и се възприема с доверие от повече от 50% от българите.
• Като цяло за Европа доверието в Съюза е непроменено — средно 42% (+1), и остава на най-високото си равнище от есента на 2010 г. насам.

Във всички 28 държави членки мнозинството от отговорилите се чувстват граждани на ЕС. Голямо мнозинство от участниците в проучването подкрепят „свободното движение на гражданите на ЕС“ (83%, +1 процентен пункт в сравнение с пролетта на 2018 г.) Миграцията и тероризмът остават основни тревоги на европейците.

Нова година, нов късмет

2019 г. носи промени в редица сфери на обществения живот. Приоритетите на бюджета са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите. В сферата на социалната политика са предвидени 40.4 млн. лв. допълнително. Минималната работна заплата от 510 лв. става 560 лв., а минималната работна часова заплата - 3,37 лв. Максималният осигурителен доход се вдига от 2600 на 3000 лв. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се за 2019 г. ще бъде 560 лв. Жените ще се пенсионират при навършени 61 г. 4 м. и осигурителен стаж от 35 г. 8 м., а мъжете - при навършени 64 г. 2 м. и осигурителен стаж 38 г. 8 м. Стойността на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите се увеличава от 1.169 на 1.2.

От 1 януари всички хора над 18 години с трайни увреждания имат право на нов вид месечна финансова подкрепа. Очакванията са, че тя ще се получава от над 600 000 души. Държавата ще отпуска също семейна помощ на децата без право на наследствена пенсия, с един или двама починали родители. Според разчетите 5600 деца ще могат да се възползват от нея.

Семейният бюджет

- От началото на годината природният газ поскъпва с 3,51%, като не се очаква това да се отрази на цената на топлата вода и парното. В 26 населени места водата ще поскъпне с до 10%. Предвижда се най-голямо поскъпване в Бургас – с 27 стотинки, и в София – с около 20 стотинки.

- Електронните винетки окончателно заменят хартиените стикери.

- От 1 януари собствениците на стари автомобили ще плащат по-висок данък. Данъкът върху леките и товарните автомобили с маса не повече от 3,5 тона ще се определя по нова формула, която включва два компонента – имуществен и екологичен. Това ще увеличи данъците на по-старите коли с около 30%.

- Изпълнителната агенция по трансплантации и Изпълнителна агенция "Медицински одит" се сливат в нова Агенция „Медицински надзор“. Тя ще осъществява контрол на трансплантациите на органи, тъкани и клетки, както и на качеството на медицинското обслужване в лечебните заведения - спазване на правата на пациентите, откриване и предотвратяване на корупционни прояви и практики в болниците.

Имайте едно наум

През миналия месец ви предложихме поредица от материали за планираното остаряване на стоките, което е в ущърб на потребителите. Много читатели се интересуват какви капани ни залагат производители и търговци в днешно време, за да ни вземат парите.  

Планираното остаряване на стоките е модерна тенденция, характерна за пазарната икономика. Например:
- продава се евтин принтер, на който мастилото му е по-скъпо от самия принтер.
- продава се видеокамера, на която акумулаторът струва 30% от цената на самата камера и не пасва на следващия модел камера от същия производител.
- прахосмукачка, за която торбите струват 30% от цената на самия уред.
- продава се бойлер чиито водосъдържател се пука малко след изтичането на гаранцията.
- продава се пералня с барабанен корпус от пластмаса (вместо метал), който издържа не повече от 4-5 години.

Пазарът в цифри

• Над 50% от стоките в седем от най-големите търговски вериги в страната са от общо 1050 български производители.
• При някои категории стоки делът на местната продукция достига 75%.
• Това показва анкета, проведена от Сдружението за модерна търговия с членовете му, които държат общо над 30% от пазара на бързооборотни стоки в страната