Ще бъде ли по-справедлив новият данък за автомобилите?
Новата формула определяща данъка нито ще възпира най-замърсяващите въздуха автомобили, нито ще стимулира по-екологично чистите возила.
Законопроектът за местните данъци и такси за първи път в нашата история въвежда екологичен компонент в ставката на данък МПС, но чрез него не се отчита вида на употребяваното гориво и свързания с това факт, че най-големи замърсители са дизеловите следвани от бензиновите автомобили. Известно, че с най-добри екологични характеристики са колите, работещи с втечнен газ (пропан бутан) или компресиран природен газ (метан), както и електромобилите. Законопроектът не отчита простият факт, че един 20 годишен автомобил с газова уредба с метан или пропан бутан, отделя много по-малко вредни газове и фини прахови частици от един чисто нов бензинов автомобил с екологична категория „Евро 6”.
Новата формула не отчита и възможността собствениците на автомобили, които са направили допълнителни реални екологични подобрения в допълнение на фабричните характеристики, да могат да доказват това пред данъчните власти и да получават намаление на данъка. Например, ако човек закупи 20 годишен бензинов автомобил без екологична категория, екологичният компонент в данъка ще бъде най-висок, но ако впоследствие се монтира газова уредба, то данъкът би трябвало да отчита обстоятелството, че същият автомобил ще замърсява много малко. Смятаме, че собствениците на автомобили с извършени екологични подобрения трябва да имат възможността да доказват това пред данъчните власти и да получават справедливо данъчно третиране.
Какво се случва с цените
НСИ публикува най-новата информация за цените на дребно у нас. Индексът на потребителските цени за септември 2018 г. спрямо август 2018 г. е 100.3%, т.е. месечната инфлация е 0.3%. Инфлацията от началото на годината (септември 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 2.1%, а годишната инфлация за септември 2018 г. спрямо септември 2017 г. е 3.6%.
В най-голяма степен месечното поскъпване се дължи на цените в сектора на храните и безалкохолните напитки - с 1.5%, и образованието - с 1.8%. Сред храните през месеца най-много поскъпват доматите - с 31%, хлябът - с 4.6%, пресните зеленчуци - тиквички, зелен фасул, патладжани - с 6.6% средно.В това време е паднала цената на ябълките - с 11.5%, на виното - с 0.2%, на гроздето - със 7.9%, на прясната и охладена риба - с 0.3%.
При нехранителните стоки са се вдигнали цените на кината и театрите - с 4.4%, на книгите - с 4.7%, на дървата за огрев - с 1.8%, на масовия бензин А 95Н - с 1.1%. Поевтинели през месеца са обувките - с 1.1%, цените на хотелите - със 17%, на самолетните билети - с 5%, на телевизорите - с 3.5%.
Потребителската кошница на българина
Евростат разпространи анализ на финансовите характеристики на потреблението за домакинствата в ЕС, според който най-голяма тежест в "потребителската кошница" на българина за 2017 г. е била храната. По този показател страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония.
За какво харчим парите си
- Общият потребителски разход на българина по различни пера е бил 82%, от които 30% са отивали за храна и безалкохолни напитки.
- Второто по големина перо в разходите на българина са били средствата, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или твърди горива - около 15%.
- За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7% от доходите си.
- За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2%.
- За здравеопазване българинът е отделял 5,4% от доходите си, а за свободно време, културен отдих, за различни видове комуникации - по 4,4%.
В структурата на общия доход на българина през м.г. най-висок относителен дял заема работната заплата - 54,5%. Доходите от всички други социални трансфери /пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения/ формират около 30% от общия доход на домакинствата у нас.
От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизора - близо 99% от домакинствата у нас имат по един телевизор, а 30% - по два или повече телевизора. Половината от българските домакинства /над 52%/ имат по един автомобил, а 5% - по два или повече. Мобилни телефони притежават вече 94% от българите, а стационарни телефони – 32%.
Как е при „съседите“
Най-голямата част - почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС са отивали през 2017 г. за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление. Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е за транспорт – 13%. Около 12% от доходите си европейците харчат за храна.
През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото "ресторанти и хотели" – 51% над средното за ЕС, "храна" - също 50% над средното за ЕС, за "отдих и култура" – 48% над средното. Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия – 74% над средното за ЕС. Люксембург е лидер по разходите за жилища, вода, електричество и газ, а Гърция - за комуникации.
Сбогом на пластмасите
С голямо мнозинство Комисията по околната среда на ЕП гласува „за” забраната на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба от 2021 г. Към списъка с еднократни изделия, прибори за хранене и чинии, за който вече ви информирахме, евродепутатите са добавили леките пластмасови торбички и продукти от оксоразграждащи се пластмаси. Забраната ще засегне продукти, "които представляват повече от 70% от морските отпадъци". Използването на изделия, за които няма алтернативи, се предлага да бъде намалено до 2025 г., като кутии за еднократна употреба и контейнери за храна, десерти и сладолед. Докладът ще бъде гласуванв ЕП до края на октомври.
Пазарът в цифри
- Според европейската статистика Холандия е с най-висок праг на пенсиониране - 65,7 години.
- В диапазона с възраст за получаване право на пенсия между 65-66 години попадат също Финландия /65,2/, Франция /65,3/, Германия и Испания /65,4/.
- Най-ниски са пенсионните прагове в Словакия, Малта и Литва - по 62 години.
- Прогнозите са през 2020 г. средната възраст за пенсиониране в ЕС постепенно да се изравни, като достигне 65-66 години за мъжете и жените, с малки разлики на национални нива.
Календар на потребителя
Документите, издадени от орган по приходите на НАП, които подлежат на легализация от МВнР, вече се заверяват от съответната териториална структура на НАП. За целта е нужно да се подаде Искане за издаване на документ (Обр. № Окд-51).
На 23 октомври в Българската търговско-промишлена палата ще се проведе обучение “Защита на личните данни – капаните при приложението на GDPR“.
На 26 октомври от 10 ч. в сградата на Дома на Европа в София, ул. "Георги С. Раковски" 124 можете да се включите в гражданския форум „Българският глас за бъдещето на Европа“.
На 27 и 28 октомври от 10 ч. в Интерпред ще се състои Експо „Моите пари – Разкодирай твоите финанси“. Това е най-голямото събитие за лични финанси, а за най-малките посетители е предвидена финансова работилница. Можете да се регистрирате за участие безплатно на: http://bit.ly/2QmSk9t