Начало

Как се заобикалят потребителските права

В Комисията за защита на потребителите зачестяват сигналите от граждани, които не получават обещаните отстъпки при пазаруване през интернет, съобщи нейният председател Димитър Маргаритов. Потребителите подават сигнал, че са видели в електронен магазин цена на стока, поръчали са я, появил се е допълнителен прозорец за намаление, след което са потвърдили крайната цена. Впоследствие търговецът отрича да е имало такова намаление и стоката да е продавана на тази цена.

Сигнали на ощетени купувачи

Д. Маргаритов дава пример с анонсирана цена от 75 лв. за определен модел обувки. При разглеждане на артикула изскача прозорец, който показва, че точно в този момент има намаление и че цялата покупка ще струва заедно с доставката 58 лв. След направена и потвърдена поръчка търговецът иска 75 лв. и казва, че никога не е продавал тези обувки по-евтино. Според Маргаритов търговците понякога опитват да използват това, че невинаги има следа от кореспонденцията между търговеца и клиента в електронната платформа. „Хубавото е, че потребителите все по-често си пазят имейлите от предварителната комуникация и потвържденията на поръчките. Благодарение на това ние успяхме да решим тези случаи и да се произнесем за нелоялна практика, която санкционираме и забраняваме”, коментира той.

Онлайн ориентираните потребители най-вече се оплакват в КЗП, когато след упражнено право на отказ търговецът не им е върнал парите в 14-дневния срок. „В някои случаи, макар с известно основание, търговци не искат да признаят правото на отказ, защото твърдят, че стоката не просто е изпробвана, а е използвана”, добави Маргаритов. Именно поради това т.нар. Нова сделка за потребителите предвижда по-детайлни правила в тази посока.

В сезона на намаленията

В търговската мрежа най-честите нарушения при кампаниите за намаления са липсата на достатъчно наличности от артикули в промоционални брошури. Проверки на КЗП са установявали, че при отпечатани и разпространени над 200 000 брошури за няколко квартала,

от намалените стоки има единични бройки. Понякога и не само при намаления и промоции се среща таксуване на по-висока от обявената цена. „Имали сме случаи, в които установяваме, че стоката е обявена с една цена на щендера, а на касовия апарат се маркира друга. Обикновено оправданията на търговците са, че е техническа грешка, че не е въведено във фискалната памет поради големия асортимент от стоки в обекта и т.н. Това не е извинително обстоятелство и ние винаги се произнасяме за нелоялна търговска практика”, категоричен е Маргаритов.

Сбогом на старите електрически крушки

От началото на септември в ЕС влезе в сила забрана върху производството на повечето видове халогенни крушки. Търговците обаче могат да продължат да продават наличните си на склад количества до изчерпването им. Халогенните крушки ще бъдат заменени предимно с LED осветление. Според ЕК така ще се пести огромно количество енергия, преходът към LED осветление би спестил 15 млн. тона въглеродни емисии до 2025 г., като ще се намали вносът на петрол със 75 млн. барела на година.

През 2012 г. с директива на ЕК беше забранено производството на крушки с нажежаема жичка. И сега 80% от българите вече използват по-ефективно осветление в домовете си. С цел спестяване на още енергия от пазара постепенно ще изчезнат и халогенните лампи.

Факти в подкрепа

• За 10 години ползване една халогенна крушка би ни струвала 160 евро сметка за ток, а една LED крушка само 25.
• За по-малко от 5 месеца до половин година първоначалната инвестиция за смяна на осветлението в дома се изплаща, а след това се реализира икономия.
• Според търговците, цитирани от БНТ, известно неудобство за клиентите ще създаде подмяната на по-малките тела със специфична форма от типа на луничките и халогенните ампулки.
• Нисковолтовите халогенни лампи, както и тези със специално предназначение, които може да използваме в дома ни в печки, хладилници и аспиратори, ще се произвеждат и след 1 септември.

Съмненията

Все още около 15% от потребителите са убедени, че LED лампите задължително излъчват студена светлина, а това не е така. Негативен ефект от спирането на производството на халогенни лампи е съкращаването на близо 7 хиляди работни места в ЕС. Въпреки забраните у нас, често в опаковки с надпис „специално осветление" продължават да се продават от старите лампи с нажежаема жичка или пък обикновени халогенни крушки.

България и е-правителство

ООН представи своето ново изследване на електронното управление на страните-членки. То включва индекс, който измерва степента на употреба и ползваемост на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за предоставяне на публични услуги на гражданите. Изследването на ООН излиза всеки две години, като последното издание беше от 2016 г. България се е изкачила в класацията с 5 места – от 52-ро през 2016 г. до 47-мо място през 2018 г. – съобщава Институтът за пазарна икономика.

Какво представлява електронното управление?

Електронното управление представлява съвкупност от услуги, предоставени на гражданите на една страна от държавните институции по електронен път (чрез интернет-базирани технологии, Bluetooth, GIS, технологии за мобилна комуникация и т.н.). Целта на електронното управление е да се даде възможност на гражданите да участват ефективно в управлението на държавата, да се осъществява по-бърз и ефикасен информационен обмен както между различните административни единици, така и между тях и гражданите, и като цяло да се увеличи качеството на услугите, предлагани от държавните институции.

Първите лястовици

В България основни примери за услуги, предоставени чрез електронното управление, са услугите на Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, Търговския регистър и др.

Производители в подкрепа на потребителите

Единадесет от най-големите компании в областта на хранително-вкусовата промишленост в България създадоха сдружение “Храни и напитки България“ с цел да се подкрепят интересите на сектора и на потребителите. То вече е член на Food Drink Europe - най-голямата европейска организация в хранителната индустрия. Тя представлява интересите на своите членове пред европейските институции по съществени теми като безопасност на храните, здравословно хранене, опазване на околната среда, конкурентност, потребителско доверие. Според Светла Лесова – председател на УС на „Храни и напитки България“, нуждата от подобно сдружение става все по-отчетлива през последните години, когато в дневния ред на обществото се поставят редица въпроси като правилното хранене, стандартите за качество на хрaните, информираността на потребителите. „Всички ние, като отговорни компании, сме поставили във фокуса на нашето внимание интереса на потребителя. Днес повече от всякога потребителите се интересуват от храната, която консумират и ние вярваме, че е важно за обществото да може да следи  градивен диалог между бизнеса и институциите по всички теми“. Учредителите на сдружението очакват в най-скоро време към тях да се присъединят и други представители на хранителната промишленост, за да могат обединени да участват в създаването на регулаторната рамка, която пряко засяга тяхното развитие.

Пазарът в цифри

• По данни на Евростат българските потребители харчат най-много от доходите си за храна и безалкохолни напитки – 30% от общите си разходи.
• Второто по големина перо в разходите на българина са средствата, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или твърди горива - около 15%.
• За транспорт и социални осигуровки българинът отделя около 7% от доходите си.