Начало

В сезона на отпуските

Мобилните приложения ще ви помогнат да организирате ваканцията си. Резервации за хотели, най-добрите ресторанти, пътуване с въздушен или градски транспорт - всичко това може да намерите в тях.
Hopper - приложение за хората, които обичат добре да планират пътуванията си и то – на изгодни цени. То позволява да се избере перфектната дата за пътуване при най-ниските цени.
Roadtrippers – предлага на любителите на пътешествията с коли маршрути, хотели, места за отдих, забавление и дори някои скрити забележителности.

Citymapper – помага на туристите да се ориентират във всеки чужд град. Приложението ще ви предостави всички начини да стигнете от точка А до точка Б, с кола под наем, автобус, влак или метро.

Google Translate – незаменим помощник в чужбина. Приложението превежда от говор на текст, както и предлага функцията да снимате с камерата си надпис на чужд език и той автоматично да се преведе.

ECC-Net: Travel app – безплатно приложение на ЕС за правата на потребителите, когато са на път. Ако решим да го използваме, трябва да изберем държавата и типа ситуация (пътуване, наемане на кола, хотел...), а приложението ще ни каже какви са правата ни като потребител, като също предлага и възможност да ги изразим пред насрещната страна на съответния език.Секцията "Помощ" предлага телефонните номера и адреси на местния Европейски потребителски център и на местното посолство в случай на спешност.Самото приложение работи офлайн, за да се избегнат роуминг такси.

Рисковете на бързия кредит

Продължаваме да ви запознаваме с „хватки“ на бързите кредити за заобикаляне на закона, анализирани от асоциация „Активни потребители“ по жалби на потребители. 

Казус - такса за обезпечение:

Сключен е договор за потребителски кредит. В него или в споразумение, извън размера на разходите по кредита кредиторът включва и други разходи, общо формулирани като „възнаграждение за обезпечение”, (например: заплащане на възнаграждение за гарант по кредита, възнаграждение за поръчител или солидарно лице). Това задължение не се  включва в разходите по кредита, но се начислява ежемесечно на кредитополучателя и той е задължен да заплаща и тази сума заедно с главницата и лихвите по нея.

Пример:

Месечната вноска по кредит е в размер на 66.00 лв., но при начисляване на възнаграждение за поръчителство тя става 89.00 лв.; или при договорена вноска от 44.20 лв., след начисляване на възнаграждение за гарант месечната вноска става 60.00 лв.

Съгласно съдебната практика и установеното от Комисията за защита на потребителите, в подобни случаи съответното дружество – кредитор е извършило нарушение на чл. 19. ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Разходът относно възнаграждение за обезпечение (за поръчител, за гарант или за солидарно лице) е пряко свързан с кредита и макар формално възнаграждението да се дължи на друго дружество/лице, те са свързани лица с кредитора, с оглед на факта, че обикновено банковата сметка за плащане и на това задължение е идентична с тази на кредитора. По своя характер и природа възнаграждението е елемент от ГПР в договора за кредит, тъй като е пряко свързано с него. Затова съдът и Комисията за защита на потребителите приемат, че посредством използваната схема за сключване на договор за кредит и наложено допълнително възнаграждение се заобикаля Законът за потребителския кредит- разпоредбата на чл. 19, ал. 4, с която се въведе максимален размер на ГПР до 50%.

На опашката по цифровизация

Докладът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото DESI за 2018 г. проследява напредъка на държавите-членки на ЕС по отношение на цифровизацията.

България се нарежда на 25-о място по „Свързаност“ за 2018 г., въпреки лекото увеличение при повечето показатели.

• Общото покритие с фиксирани широколентови мрежи в България обхваща 95% от домакинствата, при средно за ЕС 97%.
• Разпространението на широколентов достъп до интернет е нараснало леко до 59%, но остава много под средното ниво за ЕС от 75%.
• При покритието с 4G мрежи, България изостава с едва 72% от средното за ЕС (91%).
• При разпространението на мобилния широколентов достъп до интернет се отчита леко подобрение до 87%, което се доближава до средното ниво за ЕС от 90%.
• Мрежите, осигуряващи интернет от поне 30 Mbps са 75% в България при средно за ЕС 80%.
• България отбелязва забележителен напредък по отношение на покритието със свръхбърз широколентов интернет (FTTP или Docsis 3.0), достигайки 74,6% при средно ниво от 58%. Разпространението му обаче е едва 6,54% срещу 15,4% в ЕС.

Слабото разпространение на фиксирания широколентов достъп до интернет може да се обясни с: абонаментната цена, различния социален интерес, предпочитания към радио-телевизионни продукти, ниските нива на умения в областта на цифровите технологии и застаряващото население в някои отдалечени райони.

Слаб надзор на финансовите пазари

Продължава поредицата ни с казуси от кампанията на Европейската организация на потребителите BEUC „Цената на лошите съвети“ за подобряване на финансовото консултиране.

Казус

Законите често се прилагат слабо от европейските или националните органи. Например, изискването на ЕС, че всяка лична инвестиционна препоръка, направена пред потребител, трябва да отговаря на неговите нужди, едва ли е изпълнена от гарантирана надзорни органи. Въпреки че някои страни са създали специализирани органи за прилагане на закона в областта на финансите, други още не са. А там, където има такива органи, правилата за защита на потребителите също често са свързани с опасения относно стабилността на финансовите пазари. Ситуацията на национално равнище варира значително. Надзорните органи на ЕС, създадени вследствие на финансовата криза, не разполагат с достатъчно средства и ясен мандат за защита на потребителите.

Решенията

Необходимо е законодателството да се прилага по-хомогенно в целия ЕС, така че да няма такива контрастни резултати за потребителите от отделните държави. Тази хармонизация следва да бъде координирана от надзорните органи на ЕС, като трябва да има ясно разграничение между орган, натоварен със задачата да осигури стабилността на пазара, и орган, отговорен за защита на потребителите. Те също така се нуждаят от адекватни правомощия и ресурси.