Сравнително изпитване на тежки метали в риба
Рибата е на трапезата във всички цивилизации от хилядолетия. Но нейното консумиране има и тъмна страна.
В световният океан се съдържат в разтворено състояние много токсични за хората химикали. Допълнително, замърсяванията на водните басейни с индустриални, битови и аграрни отпадъци влошават качеството на водите. От тях токсичните химикали се натрупват във водните обитатели, а по хранителната верига стигат и до хората. В света има много места с влошени води. Консумацията на риба уловена или отглеждана в такива условия може да представлява умерен до сериозен риск за здравето на хората.
Резултатите от нашето изследване
В проучването са включени 12 марки замразена риба. Всички те са вносни продукти и се предлагат на нашия пазар от търговци, а не от компании занимаващи се с улов. Измерени са нивата на трите най-често срещани в рибите тежки метали (олово, кадмий и живак). Допълнително е анализирана информацията представена на етикетите.
1. Тежки метали
От изследваните 12 търговски марки риба само при една са установява повишено съдържание на олово (0,331 mg/kg). Това е замразена цаца уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и след това пакетирана и внесена в България от румънска фирма. Тази търговска марка притежава също и високи, но ненадхвърлящи MDL количества кадмий и живак. Още две проби скумрия уловени в Атлантика и Тихият океан имат стойности за олово попадащи в предупредителния сектор. Измерването на кадмий показа само една проба с потенциален риск (вече споменатата замразена цаца от Балтийско море). При тестване на живак не се установяват количества над MDL, но три, проби (хек от Северозападен Атлантик, скумрия от Атлантика, и цаца от Балтика, попадат в предупредителния жълт сектор. Като цяло опасна за хората е само замразената цаца от Балтийско море, а при други три проби следва да се подхожда с повишено внимание и препоръчваме да се ограничи тяхната консумация.
2. Нередности с етикетите
Нарушение се установява при две търговски марки, които са с изтекъл срок на годност, при това с повече от три месеца, за което сме уведомили търговците. Това са Пангасиус продаван в Кауфланд и Талапия от Метро. Нарушение е и некоректната и/или непълна видова идентификация на рибата, за което отговорност носи производителят. Такава се наблюдава при 3 проби. Например, проба 1 е етикирана като „почистен Хек“, а научното име на рибата е Patogonotothen ramsayi, което всъщност е вид трескова риба. При други четири търговски марки се установява добавяне на допълнителна вода и технологични добавки (фосфатни соли).
3. Проблемът добавена вода и соли
Визуално при всички замразени търговски марки риба прави впечатление силното оводняване на опаковките. При някои марки, особено филетираните риби, това е написано на етикетите, като стойностите за допълнително вложена вода, глазура и фосфати са от 8% до 30%. Вкарването на вода и фосфатни соли освен начин за некоректна печалба, е риск за здравето на потребителите, защото приемането на солеви разтвори е неблагоприятно на сърдечно-съдовата система.
Пълното проучване може да намерите ТУК.
Нашите препоръки
1. Четете етикетите! В тях се съдържа съществена информация, дори и отчитайки риска от грешки.
2. Никога не пропускайте да погледнете срока на годност на храната! Това проучване за пореден път показва, че дори големите търговски вериги „забравят“ да направят точно това.
3. Ако ще купувате замразена риба, не се спирайте на филетирана такава. Тя обикновено е обработена не само с нож, а и с вкарване на допълнителна вода и различни соли, предназначени да задържат колкото може повече от тази вода. Тази комбинация не е полезна за вашето здраве, освен че удря и по вашия портфейл!
4. Ако се боите от тежки метали в океанската и морска риба избирайте култивираната, т.е. аквакултурите. Статистически там има по-малко тежки метали, но пък е по-висок риска от остатъчни антибиотици, нитрати и нитрити, които все пак са по-малкото зло.
5. От базата данни на RASFF може да се види къде рибата е най-малко замърсена. Това са уловите от скандинавските страни (без Балтийско море), северната част на Северна Америка и водите около Антарктида и малките острови в южния Атлантик и Тихия океан.
6. Американските Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) и за Опазване на околната среда (EPA) препоръчват на седмица да се консумират не повече от 340 грама океанска/морска риба. Този съвет е напълно актуален и за България!
Английската потребителска организация поде инициатива за автоматично компенсиране при закъснели полети
През това лято отменените и закъснели полети станаха често явление, но дали всички пострадали пътници са били компенсирани за неудобствата.
Сега действащият регламент за правата на пътниците определя компенсации в размер от 150 до 600 евро според дължината на полета. За да получи пътник компенсацията си обаче той трябва да заведе жалба в съответната авиокомпания. Ако не го направи, със сигурност няма да получи компенсация. Резултатът е множество отказани или закъснели изплащания на обезщетения, въпреки че фактите при всеки един случай са неоспорими тъй като се отразяват в полетната документация.
Английската потребителска организация Which започна кампания която призовава авиокомпаниите да преминат към автоматично компенсиране на закъснели пътници (без подаване на жалба). Няма практически пречки пред това, тъй като авиокомпаниите пълната информация - кои полети са закъснели и кои пътници трябва да бъдат обезщетени.
Потребителите се притесняват за данните си
Онлайн търговията се разраства, а с и нея възможността потребителите да извършват плащания по електронен път. Чрез платежни системи като PayPal или ePay потребителите могат да пазаруват удобно през своя компютър или телефон. Немско проучване на пазара обаче показва, че потребителите се притесняват какво се случва с данните им, когато плащат онлайн. В преобладаваща част от потребителите има известен скептицизъм относно обработката на личните им данни при електронните плащания.
В проучването потребителски организации разгледаха 181 от най-популярните онлайн търговци на дребно, както и платежните системи и процедури в интернет.
При повече от половината платежни системи потребителите трябва да създадат потребителски профил, като по този начин предоставят личните си данни. Това обаче се явява пречка за много потребители да пазаруват онлайн. При потребителите над 50 години, почти една четвърт са заявили, че не са използвали такива платежни системи, защото се притесняват за данните си. 30% пък са заявили, че не искат да използват услугите, ако данните им се използват за създаване на профил на купувача.
77% от интервюираните, които купуват по интернет, вече са използвали поне една платформа за електронно плащане. Три четвърти посочват, че използват PayPal, а Amazon Payments се използва от 25% от потребителите, които пазаруват онлайн. |