Начало

Омбудсман

Какво се крие зад тази чужда дума? С какво може да ви помогне институцията на омбудсмана?

Думата омбудсман произлиза от старата шведска дума umbuðsmann, което означава "представител". За пръв път официално се среща в датски закон от 1241 година и означава кралски държавен служител. Модерното разбиране за омбудсман започва от 1809 година с конституирането на Шведския парламентарен омбудсман - независима от изпълнителната власт надзорна агенция. Институцията омбудсман е популярна още и с названието "обществен посредник", което изразява и основната й същност.

В България, на национално равнище институцията е създадена през 2004 година с приемането на Закон за омбудсмана. Първият български парламентарен омбудсман, избран от Народното събрание през 2005 година, е г-н Гиньо Ганев, а негов заместник е г-н Метин Казак.

Каква е ролята на омбудсмана

Омбудсманът се застъпва, когато държавните или общинските органи, както и доставчиците на обществени услуги (виж карето по долу) засягат или нарушават правата и свободите на гражданите. В своята дейност омбудсманът е независим и се подчинява само на Конституцията, законите и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, като се ръководи от личната си съвест и морал. Дейността на омбудсмана е публична. Дейността му се финансира от държавния бюджет и/или от други публични източници. Омбудсманът е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Функции на омбудсмана

1. Приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
2. Прави проверки по постъпилите жалби и сигнали.
3. Отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок; ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е три месеца.
4. Отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи или техните администрации.
5. Посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им.
6. Прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите.
7. Уведомява органите по чл. 150 от Конституцията, за да бъде сезиран Конституционният съд, ако се прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или обявяване на противоконституционност на закона.
8. Уведомява органите на прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление от общ характер.

Правомощия на омбудсмана

Омбудсманът има право на достъп до органите, техните администрации и доставчиците на обществени услуги, включително и да присъства при обсъждане и вземане на решения от тях. Също така може да иска и получава навременна, точна и пълна информация от тях и да изразява публично мнение и становища, включително в средствата за масово осведомяване. В същото време обаче, омбудсманът няма право да огласява обстоятелства, станали му известни при изпълнение на неговите функции, които са държавна, служебна или търговска тайна или са от личен характер.

Държавните и общинските органи и техните администрации, юридическите лица и гражданите са длъжни да предоставят информация, поверена им по служба, и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него.
Обудсманът не може да задължи администрацията или доставчиците на обществени услуги да променят практиката си, но може да ги убеди или да създаде условия за обществен натиск за промяна. Затова е важно за потребителите да отправят жалби и сигнали винаги, когато се чувстват ощетени от административен орган или някой от доставчиците на обществени услуги.