Начало

Потребителски права, които най-малко познаваме

Предлагаме ви информация за някои потребителски права, които малко потребители познават и най-рядко се възползват от тях.

1. Правото на отказ от покупка

            Всеки от нас може да върне закупена стока по Интернет или извън търговския обект в рамките на 14 дни. Много потребители обаче, неправилно смятат, че такова право законът ни дава и когато пазаруваме във всеки магазин. Други са чували и често сочат примери от други държави, където е масова практика покупките да могат се връщат в определен срок. Да, такава практика съществува и е много популярна, но това не се случва, поради законодателно задължение, а е добра търговска практика в развитите страни. За да се отличават от конкурентите, някои търговци за започнали да предлагат връщане на парите в определен срок и това се е превърнало в неписано правило, което никой сериозен търговец не може да си позволи да не следва. Вече има подобни примери и в България, но за съжаление те са все още малко. За да се увеличат, трябва да се научим да въздействаме като потребители. Интересувайте се кои търговци предлагат връщане на стоката и пазарувайте от тях. Така ще накараме повече търговци да предлагат подобни условия, ако искат да са конкурентни.

2. Права при пътуване

            По силата на Европейските Регламенти имаме специални права, когато пътуваме със самолет, влак, автобус или кораб. Те предвиждат право на грижа за пътника (напр. храни, напитки или нощувка) и обезщетяване при големи закъснения или отмяна на пътуването, изплащане на компенсации за загубен или увреден багаж и др. Българските потребители обаче, почти не ги познават и не се възползват от тях. Така например, закъсненията на влаковете с над 3 часа са често явление, но почти няма потребители, които да поискат възстановяване на част от цената на билета. Крайно време е държавата и участниците в транспортната инфраструктура (гари, автогари, летища и пристанища) да положат усилия за информирането на пътниците. Така например, при приемането на Регламента за правата при пътуване с въздушен транспорт на летищата се появиха постери и листовки с правата на пътниците. Да сте виждали подобно нещо на гара или автогара?

3. Хранителни твърдения

            Масова практика е производителите да поставят различни хранителни твърдения със здравни претенции върху етикетите на храните. Например, „Бифидобактериите водят до здравословна чревна флора, подобна на състава на чревната флора при кърмачета“ (неодобрено твърдение). Малко от нас знаят, че тези твърдения са строго регулирани в ЕС и всеки който иска да постави такова твърдение, трябва да отправи официално запитване към Европейската агенция за безопасност на храните. Тя одобрява или отхвърля искането, а всички одобрени и неодобрени твърдения се публикуват в специален списък на страницата на агенцията. Можете да се запознаете с него на адрес: http://www.efsa.europa.eu/en/topics/topic/nutrition.htm . Следващият път, когато прочетете как дадена храна ще се пребори със стомашните ви проблеми, по-добре отделете малко време и потърсете, дали твърдението е одобрено. Ако установите, че то не е одобрено, подайте сигнал в Агенцията по безопасност на храните.

4. Кражбите на топлинна енергия

            Много от нас не знаят, че когато съседът краде топлинна енергия, не се ощетява топлофикационното предприятие, а расте нашата сметка. Тези, които са наясно чакат топлофикация или топлинните счетоводители да се справят с проблема. Да ама не. Наивно е да очакваме от топлофикация да се бори с нещо, от което не е пряко ощетена. Не че не трябва да го прави, но едва ли ще се случи. Затова, единственото решение на проблема е отстраняване на предпоставките за кражби. Най-добрият вариант е преустройство на сградната инсталация от вертикални към хоризонтални щрангове, а дотогава е редно на радиаторите да се поставят пломби, за да не могат да се подменят. Ще припомним и че Министърът на енергетиката има правомощия да налага глоби до 5000 лева на нарушителите. Сигнализирайте!

5. Таймшеринг

            С тази сложна чуждица се обозначава споделено ползване на недвижима собственост между няколко ползватели за определен период от време. Например, купувате си правото да ползвате дадена вила всяка година от 1 до 15 август. През останалото време тя се ползва от други хора. Тази практика е добила широко разпространение в туристически държави като Испания и Португалия и освен удобства за потребителите е предизвикала и множество проблеми и измами. За наша радост в България се среща рядко, но това не означава, че няма да се появи. В случай че попаднете на подобна оферта, не бързайте да подписвате договор, въпреки че търговците ще ви притиснат с кратък срок за дадена промоция. Първо внимателно прочетете Глава седма от Закона за защита на потребителите – „Договори за разпределено във времето право на ползване на собственост. Договори за дългосрочни ваканционни продукти. договори за препродажба и замяна“. Залогът може да бъде няколко хиляди спестени лева в резултат на небрежност или лекомислие.

6. Вреди от дефектна стока

            Какво се случва, ако нощната ви лампа даде на късо и предизвика пожар? Можете да изискате (да съдите) производителя за щети причинени от дефект на стока. Ако сравним съдебната практика в България и Австрия, да речем, ще се окаже, че все едно в България не съществуват дефектни стоки, защото няма потребители, които да изискват обезщетение за вреди от дефектна стока. Нека припомним, законовите ни права не се прилагат автоматично, а ни дават възможност да ти упражним. Малко вероятно е, производителят да научи за вашия пожар и да ви се обади с предложение за обезщетяване на вредите. Още по-малко това влиза в задълженията на държавните институции. Правата са лични и трябва да ги отстояваме сами. Ако имате лош късмет с някоя стока, прочетете Глава пета, Раздел IV от Закона за защита на потребителите – „Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока“ и потърсете правата си.

7. Информация за потребителски кредит

Според Закона за Потребителския Кредит (ЗПК) всеки кредитоискател има право да получи предварително пълна информация за искания от него кредит в това число и под формата на „Стандартен европейски формуляр“. Опитът ни показва, че малко потребители са чували за такъв формуляр и не го изискват от банките и финансовите къщи. От своя страна банките също не се надпреварват да го предоставят. Проучването с тайни клиенти (виж. стр. 25-28) устано­ви, че близо една четвърт от банките и три четвърти от финансовите къщи не предоставят европейския формуляр.

Защо трябва да изискваме такъв формуляр, когато търсим кредит? Рекламите, брошурите и обясненията на служителите рядко са пълни и изчерпателни и от тях не може да се информирате достатъчно. Европейският формуляр трябва да съдържа всички основни данни за кредита и има един и същи формат за всяка банка. Той прави изборът по-лесен – взимате пет оферти от различни банки, сравнявате ги и избирате най-изгодната за вас.