Начало

Перспективи за използване на геотермални инсталации в България

Продължение от брой 3

Геотермални термопомпи

Потенциалът за използването на енергия от възобновяеми енергийни източници в България се проучва още от началото на 1930 г. В средата на седемдесетте години на миналия век се създава Институт за възобновяеми енергийни източници с цел установяване и използване на съществуващия потенциал, но едва през последното десетилетие проучвателните работи по тези източници станаха държавен приоритет.

l        Както се вижда на схемата, България е сравнително богата на геотермални ресурси. У нас има над 840 проучени находища с температура до 103°C в около 140 обекта.

l        Геотермалните енергийни ресурси в България са публична държавна или общинска собственост, като най-значимите 102 източника са изброени в Приложение 2 към Закона за водите (обн. в Държавен вестник, бр. 67/1999 г.).

l        Приблизителният теоретичен потенциал за системи за директно ползване на геотермална енергия за проучените източници е около 4000 GWh/годишно, а техническият потенциал е не по-малко от 3000 GWh/годишно.

l        Понастоящем в България инсталираната мощност на системите за директно използване на енергия от геотермални източници възлиза на 94.5 MWt, а годишното енергопотребление - на 380 GWh/годишно.

По-голямата част от геотермалната енергия у нас се ползва за плувни басейни, бани и балнеология. Други по-малки мощности се използват за изграждане на отоплителни системи, включително термопомпи, а част от източниците се ползват за директно отопление на оранжерии. Една от целите, залегнала в енергийната стратегия на България, е до 2010 г. производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, да достигне 11% от общото потребление на електроенергия в страната. Към 2004 г. Едва 5% от

Националният План за действие по изменение на климата, приет през 2000 г., и Прегледът на Световната банка за енергия и околна среда, извършен и одобрен от българското правителство през ноември 2001 г., съдържат разпоредби и предложения за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в общото енергопроизводство на страната. Законът за енергетиката и Законът за енергийната ефективност предоставят съществени преференции за използването на възобновяеми енергийни източници.

Все още има непреодолени технически и финансови трудности при използването на геотермални отоплителни системи. В допълнение налице са правни, институционални, регулативни, екологични и социални пречки, които в значителна степен ограничават внедряването на проекти за отопление с геотермална енергия в България.

Общият енергиен потенциал на геотермалните ресурси в България е оценен от МЕЕР на 1562 MW или измерено в оползотворена енергия на годишна база - 6348 GWh. Северна България осигурява около 65% от общите динамични и прогнозни геотермални източници в страната, което се дължи на Малм-валанжинският водоносен хоризонт.

В заключение можем да обобщим, че в световен мащаб оползотворяването на ВЕИ ще се увеличи през следващите няколко десетилетия - ще се търсят по-ефективни начини на добиване на енергия, която пък ще бъде по-евтина. В Европейския съюз действа политика на насищане пазара на електроенергия с електричество произведено от ВЕИ. Много от европейските грантови схеми, ползвайки един или друг инструмент, подкрепят стартиращи компании в областта на възобновяемия енергодобив.

В България все още не е ясно дали има осъзнаване на политическо и държавно ниво за силата на ВЕИ. Това мнение се налага поради съществуването на Агенция по енергийна ефективност със съмнителна ефективност - факт, който не помага за развитието на икономиката на страната като независима от петрола. Въпреки, намалената ефективност на държавната администрация в посока ВЕИ, Българския потребител ще осъзнае предимствата на ВЕИ и в частност геотермалните източници, доколкото това би му донесло частична независимост от държавата.