Статия
Водородните автобуси
Първите автобуси с водородно гориво вече пътуват в Европейските градове
Гражданите на Амстердам, Барселона, Берлин, Хамбург, Лондон, Люксембург, Мадрид, Порто, Стокхолм и Щутгарт са първите щастливци, които имат възможността да се придвижват с градски автобуси, задвижвани от двигатели с водородно гориво. Това е възможно благодарение на проекта HyFLEET:CUTE (стартирал през 2006 г.) съфинансиран от Европейския съюз и продължител на досегашния проект CUTE (2001-2006). 31 партньорски правителствени организации, университети, индустриални и консултантски фирми създадоха партньорство, за да създадат основата на транспортната система на бъдещето.
Проектът предвижда проектиране, построяване и тестване на първите автобуси, задвижвани от водородни двигатели. Също така трябва да се създаде инфраструктура за зареждане на автобусите - предприятия за синтезиране на водород и зарядни станции. Не на последно място обект на проекта е общественото мнение, което ще бъде запознато с предимствата и рисковете на транспорта с водородно гориво.
Технологията за задвижване на двигатели с водородно гориво е позната от много години, но тя започва да се разработва една сега, когато изчерпващите се залежи от петрол и нарасналото търсене в световен мащаб започнаха системно да повишават цената на черното злато. Ясно е, че без бързото разработване на алтернативни източници на енергия човечеството ще бъде изправено пред непредвидим катаклизъм.
Устройството, наречено горивна клетка, не е ново. Изобретено е от Уилям Гроув още през 1839 г. През 60-те години на нашия век космическите кораби Ggemini и Apllo използваха горивни клетки за производство на електроенергия на борда си. За какво става дума?
Горивна клетка е електрохимично устройство подобно на батерия, но се различава с това, че притежава способност за непрекъснато зареждане на консумираните реактанти (например: една обикновена батерия притежава ограничено количество вътрешна енергия, а горивната клетка произвежда електричество от външно захранване с гориво водород и кислород,). Електродите в една батерия реагират (химически) и се променят при зареждане и разреждане на батерията, докато електродите на горивната клетка са катализаторни и са относително стабилни. Типичните реактанти, използвани в горивната клетка са водород, подаван на анодната страна и кислород (от въздуха) на катодната страна (водородна клетка). Съществуват различни видове горивни клетки, но най-рентабилната сред тях е протонно обменната.
|
Поради голямата им ефективност и идеалната беземисионна работа (за разлика от текущо по-използваните горива като метан и природен газ, които отделят при горенето си въглероден диоксид), горивните клетки са много привлекателни за редица приложения. Единственият остатъчен продукт на водородната горивна клетка е водната пара. Все още обаче най-големият проблем е енергоемкият процес за производството на водород, който също води до замърсяване и все още изисква изкопаемо гориво, ядрена енергия или някакъв друг алтернативен добив на енергия. В това отношение не може да се каже, че водородната горивна технология може да намали рязко зависимостта от изкопаемите горива.
Предимствата на водородните автобуси
- Използват гориво от възобновяеми източници (водород и кислород)
- Не отделят вредни газове във въздуха, а само водна пара
- По-тихи са от сегашните автобуси
Недостатъци
- Наличната технология е все още скъпа
- Синтезирането на водород е все още много енергоемко и консумира изкопаеми горива
- Няма изградена инфраструктура за производство съхранение и транспорт на водородното гориво
|
Кога ще ги има и в България?
Това никой не може да каже все още. Но би било хубаво и някой наш кмет да прочете този материал.
Дарение
За да можем да доставяме още полезна информация и тестове имаме нужда от вашата подкрепа.
Дори най-дребната сума ще ни помогне да бъдем още по-полезни, защото заедно сме по-силни.
Дарете
Коментари ( 0 общо )
anonymous