Начало

Тъмната страна на интернет

Настоящият текст е част от обосновката на обучителната стратегия за интернет-безопасност на децата, чиито основни елементи представихме в миналия брой на бюлетина. Сега може да се запознаете с основните рискове и типични интернет престъпления, срещу които е насочена стратегията.

Обхват на проблема

В последните години се наблюдава голямо увеличение на броя на хората, които използват Интернет. Децата и младежите са една от най-бързо растящите групи от Интернет потребители. Поради използването на съвременни информационни технологии, днешното младо поколение се смята за най-информираното поколение в цялата човешка история. Младите потребители не питат – те просто знаят всичко за желания продукт или услуга. От една страна това е панацея за потребителската защита и универсално средство за информиране. От друга страна все повече и повече деца използват информационните технологии. В наши дни е нормално да се види 5-годишно дете, разглеждащо Интернет страници, а очакванията са, че тази тенденция ще продължи. Проблемът за детската Интернет виктимизация (процес на превръщане на потенциалните жертви на престъпността в реални) и нейната превенция се очертават като основна тема в процеса на изграждане на информационно общество. Изключително важно е родителите, изпълнителната и законодателната власт, прокурорите и службите, оказващи подкрепа на жертвите, да знаят колкото се може повече за Интернет престъпленията срещу деца, за да могат да действат адекватно и да предпазят децата от Интернет виктимизация и измами.

Не е тайна за никого, още по-малко за потенциалните нападатели или измамници, че децата са перфектни мишени за криминални действия – те са любопитни и наивни, особено жадни за внимание. Опасността за децата е дори по-голяма, защото Интернет пространството дава възможност за определено ниво на анонимност на недоброжелателите. Независимо дали виктимизацията възниква директно или чрез Интернет, процесът не е много различен – недоброжелателите използват информацията като начин за набелязване на дадено дете за жертва. Те искат да създадат у детето доверие, което би им позволило да получат от него, това което желаят.

Въпреки че никое семейство не е имунизирано срещу възможността детето му да стане жертва на Интернет престъпление, някои фактори правят дадени деца по-уязвими от други. Съществува по-голяма опасност за по-големите деца, поради факта, че те често използват компютъра без надзор и е по-вероятно да се включат в он-лайн разговори от личен характер. Някои жертви стават несъзнателни участници, като активно участват в чат разговори с непознати, изпращат снимките си или разпространяват лична информация в мрежата. Проблемните или бунтуващи се младежи, търсещи независимост от родителите си, могат да бъдат податливи за Интернет престъпления. Рискът от виктимизация е по-голям за емоционално уязвими деца, които имат проблеми свързани със сексуалната идентичност или са изправени пред семейни проблеми. Тези млади хора често са склонни да се впускат в разговори, които изглеждат вълнуващи, невинни и безобидни. За съжаление Интернет контактите, които първоначално изглеждат безобидни, в последствие могат да доведат до нежелани последствия.

Има няколко проблема, освен сексуалния, които са широко разпространени по мрежата. Един от тях е проблемът “ANA” –Anorexia Nervosa (анорексия). Съществуват множество Интернет страници, клубове, чат канали и форуми, които са превърнали в култ и цел това заболяване, което всъщност е изключително сериозен здравословен проблем. Съдържанието на страниците е написано по такъв начин, че едно невинно дете може да бъде подведено относно това смъртоносно психическо заболяване.

Втори основен проблем е неонацизмът. Съществуват няколко много влиятелни световни организации, които разпространяват такъв вид информация, чрез огромен брой Интернет страници, ftp-сървъри или чат канали. Повечето страници съдържат предимно текстове и поради това има сайтове, които не могат да бъдат разпознати като расистки или нацистки, дори от възрастни. “Уловката” е в текстовете и историите, намиращи се на страниците, които обикновено дезинформират младежите относно историята, самата организация, етичните въпроси и т.н., като просто смесват действителните факта с лъжи.

Друг голям проблем, от който е особено важно да бъдат предпазени децата, са Интернет страниците за така нареченото обезобразяване или модифициране на тялото. Тези общности се поддържат от хора, които имат претенциите да са в добро психическо здраве. За съжаление те предлагат на децата много опасни, вредни и вероятно смъртоносни умения. Ето няколко примера извадени от гореспоменатия тип страници: илюстриран наръчник за това как да станеш евнух; собственоръчно ампутиране на долен крайник; предпазване на плътта от възпаление, след премахване на кожата от нея (без разумна, функционална или медицинска причина); премахване или модифициране на тестисите или пениса. Тези сайтове често се крият зад пиърсинг или манията за татуировки, които в днешно време са широко разпространени по целия свят. Има няколко Интернет страници, които дори предлагат безплатни дискове с огромно разнообразие от снимки и филми по тази тема.

Последният шокиращ пример, касаещ Интернет безопасността, е свързан с масово разпространената психоза, свързана с тероризма.  Съществува огромен брой Интернет страници, торенти, peer-to-peer мрежи и частни сървъри, които предлагат информация за това как да станеш терорист, как да направиш бомба вкъщи, или филми показващи убийства в детайли, по реалистичен, нецензуриран и агресивен начин.

Друг много важен проблем, който трябва да се отбележи, когато се дискутират рисковете, идващи от Интернет, се отнася до заплахите за потребителските интереси на младите Интернет ползватели.

Он-лайн пазаруването е по-популярно сред децата и тийнейджърите отколкото при възрастните – младите потребители купуват много продукти по Интернет. Десетте най-често срещани измами включват недоставянето на Интернет и он-лайн услуги; повредени, дефектни, неподходящо или заблуждаващо представени или недоставени стоки; аукционни продажби, пирамидни схеми и мултилевъл маркетинг; заблуждаващо представени възможности за бизнес в кибер пространството или франчайзи; схеми за работа от дома; награди и лотарии; предлагане на кредитни карти; книги, самоучители и абонаменти за списания.

По време на сключване на договора децата предоставят много лични данни на продавачите, повечето от тях не просто свои, но и на родителите и други членове на семейството. За да финализират сделките, децата често използват кредитните карти на своите родители. Това може да доведе до сериозни нарушения на техните икономически и други интереси.

Особено опасни капани са автоматичните устройствата за набиране на номер, които са инсталирани на все повече и повече уеб сайтове. Това е особен тип реклама, която веднъж допусната в компютъра, генерира трафик или свръх импулси към телефонната сметка. Увлечени, младите Интернет потребители прекарващи часове пред компютрите не знаят, че трябва да платят допълнително значителни суми за всяка една секунда, през която използват Интернет.

Друг популярен зловреден софтуер е така нареченият Троянски кон. Това е вид шпиониращ софтуер, който съществува в много модификации и може да генерира големи рискове за икономическите интереси на потребителите. Децата са по-доверчиви и често разглеждат опасни уеб страници, или отварят и-мейли от непознати. Ако програма от този тип е допусната веднъж в компютъра, тя е в състояние да събира всякакъв вид поверителна информация като пароли, кодове на кредитни карти и да ги препраща на безскрупулни типове.

Друг вид нарушаване на потребителските интереси посредством Интернет включва Спам. Спамът представлява и-мейл съобщение, обикновено съдържащо рекламен текст, който потребителят получава без да е дал разрешение за това, или без да има някаква полза от него. Получаването на Спам е проблем, защото води до преки и непреки разходи, например загуба на време или допълнителни суми към телефонните сметки.

Обща характеристика на Интернет престъпленията

Няколко характеристики отличават Интернет престъпленията от другите престъпления срещу деца:

За да се превърне дадено дете в жертва или за да бъде извършено престъпление не е необходимо да възниква контакт между детето и извършителя. Невинни снимки или картинки на дете, могат да бъдат дигитално обработени и превърнати в порнографски материали и да бъдат разпространени по мрежата, без знанието на жертвата. Често съвсем невинни семейни снимки или снимки на самото дете се представят от нарушителите в грешен контекст, като по този начин превръщат детето в жертва на престъпление.

Интернет дава възможност за повторяема, дългосрочна виктимизация, която може да продължи с години, често без знанието на жертвата. Веднъж разпространена в Интернет, снимката на дете може да остане там завинаги. Снимките могат да останат в Интернет за неограничен срок от време, без да се повреди качеството на образа.

Тези престъпления надхвърлят границите, като често включват множество жертви от различни общности и държави. Географското местоположение на детето не е от първостепенно значение за недоброжелателите, които си набелязват жертви по Интернет. Често извършителите изминават десетки и стотици километри до други държави, за да осъществят сексуален контакт с деца, които са срещнали по Интернет. В много от тези случаи за изисква прилагането на местни, федерални, национални или международни закони с множествена юрисдикция.

Много жертви не разкриват своята виктимизация и дори не подозират, че са станали жертва на престъпление. Докато децата, жертви на физическо или сексуално насилие, биха могли да го споделят пред приятел, родител или учител, много от жертвите на Интернет престъпленията остават анонимни, докато техни снимки не бъдат открити от разследващите. Предполагаемата анонимност на действията в Интернет, често води до създаването на измамно чувство за сигурност и секретност – и за извършителя, и за жертвата.

Когато говорим за нарушаване на икономическите интереси на потребителите, престъпленията по Интернет се разкриват трудно. Компаниите, които предоставят продукти и услуги он-лайн се откриват трудно и често не съществуват. В много случаи офисите на компаниите са в страна, различна от тази на потребителя. Това изисква ангажиране на държавни и международни органи, което отнема много време и усилия. В повечето случаи потребителите се отказват от предявяването на иск и мошеническите компании продължават да съществуват необезпокоявани в Интернет.