In vino veritas

Анкета

Откъде предпочитате да вземете пари назаем?

Начало > Храни > Други > Статии > In vino veritas

Статия

In vino veritas

Публикуван на: 05/03/2007 Последна редакция: 12/04/2011

Много хора смятат, че за разлика от високоалкохолните напитки, виното не се фалшифицира или поне не в опасни размери.

Експертите твърдят, че поне 5% от пазара на вина се пада на фалшификатите. Измамите свързани с виното обикновено целят продажбата на по-нискокачествено вино за повече пари или причиняват здравни проблеми, поради химикалите примесени във фалшивото вино (оцетна киселина, захар, оцветители, боя, танин, есенция, аромати и алкохол). Обикновено се фалшифицират по-масово продаваните вина, т.е. тези продавани в по-големи обеми, при които е по-трудно това да се установи от оригиналния производител.

Най-честите случаи са вина от масови и непазарни сортове грозде да се обозначават с по-престижни такива (например вино, което е от сорт памид, се продава с етикет, на който е изписано мерло), както и фалшивите вина да се продават под чужда марка.

Срещана форма на измама е и преетикетирането на по-евтини вина с етикети на по-сериозни блендове и марки. През 2000 г. италианските власти откриха склад с почти милион бутилки от фалшиво Sassicaia Chianti, което е било продавано без документ за произход.

Наливното вино, така популярно в България е друг начин за избягване на по-скъпото, но по-качествено оригинално вино. По нашето черноморие, например, има доста места на които се продава наливно вино без никакъв документ за произход. На места, може да е произведено от някоя кооперация, но на други - да е вода с алкохол и оцветители.

Модерните производители се опитват да засилят контрола върху дистрибуторите си и да гравират върху бутилките сериини номера и партиди. За по-старите реколти, обаче проблема с фалшифицирането остава до голяма степен нерешен.

Двадесет и трима души умират през 1986 след употреба на вино, чиито производител го бутилирал с метанол (метилов алкохол), за да повиши алкохлното му съдържание.

През 1985, Австрииски производители добавят във виното диетилен гликол (антифриз), с намерение да направят по този начин вината от сухи в полусухи и десертни вина. Направили са това поради факта, че производството на благородно сладки и десертни вина е по-сложен и скъп, а елементарното добавяне на захар, може лесно да се установи при тест. При този случай жертви няма, но това се дължи на ниските концентрации на отровния антифриз, както и на факта, че при отравяне с антифриз, антидот е етиловия алкохол.

По този случай в Закона за вината и спиртните напитки ясно е записано:

"Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава фалшиви, развалени или токсични вина, продукти от грозде и вино и спиртни напитки, се наказва с глоба от 10 000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв."

Българските производители засега се чувстват уютно на наша територия, обаче имаха много горчиви премеждия на претенциозния западноевропейски пазар. Във Великобритания например, много местни организации установяваха нееднократно нежелани примеси в някои марки изнасяни вина. От това пострада целия бранш и имиджа на българското вино изобщо. Подобен сигнал дойде и от Латвия през 2004 година, когато латвийската инспекция забрани продажбата на цяла партида българско вино. Крайно време е производителите да започнат, да се самоконтролират, защото от шепа хитреци страда целият бранш, освен потребителите.

Коментари ( 0 общо )

anonymous

Начало

Храни

Други

Статии

Дарение

Дарете

Анкета

In vino veritas

Коментари ( 0 общо )

Aktivnipotrebiteli.bg:

За Активни потребители: