Начало

Рискове за здравето и природата от употребата на ГМО

Опасни ли са ГМО изобщо?

Няма задоволителен отговор на този въпрос. По темата опасни ли са ГМО продуктите за консумация от човека има само спекулации от десетилетия. По-скрити от общественото внимание остават проблемите свързани с трансфера на генетичен материал от ГМО към конвенционални растителни култури. Този трансфер за момента не е добре изучен, поради огромния му мащаб, нужните средства и време за реализация. Спекулирайки обаче, можем в близко бъдеще да очакваме нови вируси по растенията или животните, които ще са продукт на несъзнателната човешка дейност. Това може да се случи, поради генетичния трансфер и незнанието на съвременната наука как изкуствено привнесените гени ще взаимодействат със заразено с определен вирус растение.

Преки рискове за човека

Вреди нанесени от храни, съдържащи ГМО - алергии, натравяния. Проблемите свързани с алергиите не се базират на генетичното модифициране на растения. Алергиите съществуват поради силната реакция на имунната система в определени случаи, а именно когато организма е в контакт с алергени. Независимо от липсата на пряка връзка между ГМО и случаите на алергии, има сведения за над 40 смъртни случая свързани с консумация на ГМО. За момента науката не се справя със задачата да докаже, че ГМО са безвредни за човека, неговото поколение и природата.

Развитие на нови вируси

Самата технология на разработката на ГМО и начина, по който работят системите поддържащи наследствеността в живите системи, предполагат определена вариабилност в поколението. При въвеждането в практиката на ГМО с определени белези ("белези" са характеристики на растението, като сухоустойчивост, цвят на плода, вкус, мирис, наличие на вторични метаболити в растението и т.н.), например наличие на човешки гени в него, може да резултира в мутация на растителен вирус, който да е способен да атакува човека. Много математически модели са направени, за да се моделира и управлява риска при внедряването на ГМО в земеделието. За съжаление, няма достатъчно данни какви ще са последиците за растителните култури, които ползваме всекидневно. Пример за човешка намеса с трагични последици е захранването на добитъка с части от други животни, риба, кости и др. Като резултат от това многогодишно захранване бе появата на прионите - непозната дотогава протеинова форма на предаване на информацията, която атакува протеини в централната нервна система на човека. Прионите причиняват, т.нар. синдром на Кройфелд-Якобс или по-известен като "луда крава".

Непреки рискове

Вреди за природата - повишената устойчивост на някой ГМО към инсектициди и пестициди позволява на фермерите да ползват по-големи концентрации от химикалите, с цел по-голяма ефективност на растителната защита. Това разбира се е за сметка на отровите, които се пренасят по хранителната верига към човета, чрез месо, млечни изделия или зеленчуци. Установено е, че пестицидите преминават в организма на хората, чрез храната, а в последствие чрез майчиното мляко и в децата. Има сведения, че жените кърмачки, които живеят в градовете са по-сериозно изложени на въздействието на пестицидите, отколко тези живеещи в селските райони. От друга страна повишените количества отрови изсипвани безразборно в почвата, достигат до вододайните зони и изворите, откъдето и до всеки жив организъм. Проблемът при ползването на устойчиви на силни дози пестициди ГМО растения може да доведе, освен тотално отравяне на земеделските земи и устойчиви на пестициди видове плевели. Това ще се получи по естествен път, ако по някакъв начин генетичен материал се пренесе от ГМО растението към някои от многото видове плевели или диви аналози на земеделските култури. Доказано е, че растенията рапица, царевица, слънчоглед и картоф могат да обменят генетичен материал с дивите си аналози в природата. Процесът на пренос на устойчивост към агрохимикали е в състояние да върне земеделието в началото на 18 век, когато промишлената химия не е обслужвала фермите. За съжаление няма данни за това каква е вероятността за пренос на генетичен материал в полеви условия, както и липсва адекватен начин на контрол поради това, че растенията са живи организми.

Свободните зони

Свободните от ГМО зони са райони, които са се обявили против отглеждането и продажбата на ГМО, както и на храните съдържащи ГМО. В Европа поне има поне 174  района, около 4500 общини и десетки хиляди отделни фермери и производители, коитоофициално са декларирали, че не желаят да произвеждат ГМО продукти на тяхна територия. Например, през октомври 2004 всичките 54 префектури в Гърция гласуваха да станат свободна от ГМО зона. В Полша има 9 области, които представляват 2/3 от територията на страната, които са декларирали, че са зони свободни от ГМО. Последната зона, която се присъедини е Поморска провинция, която е с размери 18 000 кв. км. и е населена с 2.2 милиона души. Във Франция 1250 общини и 15 области са подписали такава декларация. В България свободните от ГМО зони все още не е на мода. За момента само с. Баните, Ивайловград, Кърджали, Сатовча и Златарица са се обявили за свободни от ГМО зони.

В подкрепа на свободата от ГМО, на срещата на свободните от ГМО зони, 18-ти май 2007 в Торино, бе приета декларация, в която се изясняват действията на мрежата в близкото бъдеще. В декларацията си, мрежата от свободни от ГМО зони включва:

l        подкрепата си за изграждане на свободни от ГМО зони на национално, регионално и локално ниво.

l        преговори с Европейската комисия за въвеждането на мораториума като възможност.

l        създаването на свободни от ГМО зони за производство на семена, с намерението да се намали до минимум контаминацията на семената с ГМО.

l        преговори с Европейската комисия за ползването на Директива 2001/18/EC вместо Регламент 2003/1829/EC, що се касае за култивирането.

l        промотирането на устойчивото и справедливо земеделие в Европа.

l        подкрепа за конвенционалните и биологичните производители.