Начало

Генът като потребителски проблем

Напоследък все повече се говори за генно-модифицираните продукти. Изказват се и позитивни и отрицателни мнения, а за мнозина от нас същината на  нещата остава неясна. В следващите няколко броя ще ви запознаем с потребителската страна на проблема и с потенциалните рискове, които се крият зад термина GMO.

През последните 30 години, модерната биотехнология, с помощта на методите на генното инженерство и рекомбинантните ДНК технологии, направиха силен пробив не само в науката и технологиите, но и във икономически сектори като фармацията, медицината и земеделието. Наблюдава се разрастването на някога фантастичния икономически сектор, занимаващ се с клониране, тъканно инженерство, модификация на организми и създаване персонализирани на лекарства. Тези технологии и знание, което е неразбираемо и неприемано от голяма част от потребителите, ще бъде тема на няколко публикации в сп. Потребител.

Що е ген? Генът е участък от ДНК, която носи информация за изграждането на един или повече протеина/белтъка. Те могат да са структурни белтъци (колаген) или ензими (алкохолдехидрогназа).

Рекомбинантните ДНК технологии са набор от методи, които имат за цел изграждането на конструкти от ДНК, които да съдържат информация от различни ДНК молекули. Различните ДНК молекули могат да принадлежат и на различни организми.

Рекомбинантните белтъци се произвеждат от ДНК чужда за организма, т.е. организма е бил генетично-модифициран.

Генетично модифициран организъм (ГМО) е организъм, чиито генетичен материал е бил променен, чрез методите на генното инженерство и рекомбинантните ДНК технологии.

История и приложение на ГМО

Основният принцип на производство на ГМО е влагането на чужда ДНК в определен организъм, с цел получаване на нови, по-добри и полезни белези в поколението. Под белези тук се разбират изявите на вложените гени, като аромат и сладост при ягодите; устойчивост на болести/студ/суша, цвят при доматите и т.н. Полезни белези са тези, които извеждат продукта на по-добри пазарни позиции, в сравнение с аналозите му.

Генното инженерство води началото си от серия от експерименти от откриването на ДНК до изгражването през 1973 г. на първата рекомбинантна бактерия с ген от жаба - чревната бактерия Escherichia coli. Истерията, която 35 години по-късно се наблюдава в "зелените" организации, била факт и през 1973 г., но в научните среди. Веднага след конструирането на бактерията, с включен чужд ген, учените се събрали на конференция, за да дискутират възможните опасности от новата технология. На тази конференция се решава, че контролът на тази технология трябва да мине в ръцете на правителствата по света. Само четири години по-късно малката американска компания Genentech, създава човешки инсулин чрез считаната за опасна, технология, ползвайки добре познатата ни E. coli. Това спасява стотици милиони диабетици по света от страничните ефекти на свинския инсулин. Да, точно така, произвеждан от органи на прасета! В момента в света инсулин се произвежда само чрез бактерии, които ни служат, произвеждайки хормона инсулин, който липсва при диабетиците.

Въпреки доказания успех на новата технология при производството на инсулин, през 1986 г. истерията продължава - опонентите на биотехнологиите успяват да отложат тестови изпитания на бактерия, която е модифицирана с цел запазване на земеделските растения от измръзване. През същата година се отлагат изпитанията на Monsanto на бактерия, произвеждаща, протеин срещу вредител по земеделските култури.

Примерите за приложение на ГМО в различни области от живота са много и включват трансгенните експериментални животни, като лабораторни мишки, трансгенни растения, няколко вида риби, както и много на брой бактериални щамове модифицирани за експериментални цели или за производство на лекарства.

В заключение, сме длъжни да споменем два примера: облаците и въглеродния диоксид.

1.      Оказва се, че съвременната наука знае малко за облаците. Защо съществуват? Как се образуват? Едно от нещата които се знае е, че за да се създаде облак е нужно да има прахови частици във въздуха. Обратно на логиката природозащитниците твърдят, че трябва да се намалят праховите частици във въздуха - това логично ще намали валежите в глобален мащаб и ще се образуват пустини.

2.      След Киото, от "въздух под налягане" въглеродния диоксид се превърна в скъпа и абстрактна стока, търгувана в международен мащаб. Това е така, защото се твърди, че  въглеродния диоксид е причината за всички злини на земята и трябва да се регулират неговите емисии. Проблемът е там, че в атмосферата няма толкова много от него, напротив, увеличаването му от около 0,20% до 1% би стимулирало развитието на буйна растителност навсякъде по света.

Защо избрахме тези примери? Те са толкова далеч от общественото внимание, знание и разбиране, че всеки, който пожелае може да спекулира с тях. Това показва, че същото би могло да се случва и по отношение на ГМО и модерните биотехнологии. В ерата на creative copy&paste журналистиката, постоянно ни заливат преписани, преувеличени и неразбрани от самите им автори статии за ГМО. Четете избирателно.