Електронното здравеопазване - мечта или неотложна нужда?

Бумът в информационните технологии през последните десетилетия няма да подмине и здравеопазването. Дали ще съумеем, да се възпозваме от предимствата им и ще живеем в по-добро здраве или ще се оплетем в корупционни скандали и съсловни недоволства. Зависи само от нас.

В наши дни, два главни фактора определят тенденциите за разходите в здравеопазването - очакванията на населението за подобряване качеството на живот и внедряването на нови технологии в медицината и фармацията. И тук, както и в другите сектори на икономиката действат законите на търсенето и предлагането - колкото по-голямо очакване имат потребителите/пациентите за определен вид здравна услуга, толкова повече нови технологии ще се разработят и внедрят за да отговорят на това търсене. Дали това наистина ще се осъществи, ще разберем до средата на 2008, когато в България ще бъде приключен първия пилотен проект за електронно здравно досие.

Що е Електронно здравно досие?

Електронното здравно досие е далечен аналог на амбулаторния картон, който всички ползвахме по времето на социализма, но преобразен в цифров формат. По този начин здравния картон се превръща в здравно досие, което има редица предимства пред хартиения си предшественик. Електронното здравно досие обхваща здравния картон познат от миналото, но не само него - то включва и всички манипулации, изследвания, минали болести, предписвани лекарства и лечения.

Сред предимствата на електронното здравно досие са:

неговата актуалност - по всички международни стандарти здравното досие е актуално във всеки момент от време, с което се гарантира подаването на обновена информация при всяка заявка.

неговата достъпност - електронното здравно досие е достъпно от всяка точка на страната (а защо не и света!), като е гарантирана сигурността на достъпа до личните данни на всеки пациент.

възможността за съпоставяне на информацията от различните звена в здравеопазването.

Приоритетите на e-Health

Електронното здравеопазване е част от eлектронната стратегия на ЕС и е от голямо значение за постигането на по-ефективно здравеопазване в Общността. В тази стратегия Европа си поставя за цел да бъде във водеща позиция по отношение на използването на електронни здравни досиета и употребата на електронни здравни карти. Електронното здравеопазване, чийто потенциал се обуславя от развитието на съвременните информационни и комуникационни технологии, има потенциал да се превърне във водещ приоритет и задълбочаване на интеграцията в Европейския съюз. Развитието на електронното здравеопазване е свързано и с процеса на свободно движение на пациенти в обединена Европа, в която вече участва и България.

Основните приоритети в Плана за действие eEurope 2005 касаещ електронното здравеопазване са три:

1.      Разработване на електронни здравни карти.

2.      Предоставяне на онлайн здравни услуги.

3.      Изграждане на европейски информационни мрежи в областта на здравеопазването.

Проблемите

В момента в България все още няма приет нито един стандарт за здравните информационни системи (като HL7 или openEHR) и в резултат, няма нормално действащи и ефективни здравно-информационни системи. В резултат на това има липса на интеграция на здравните звена, както и липса на общ достъп до данните на пациентите - всеки участник в дадена пътека не получава цялата му нужна информация.

Друг проблем е личния амбулаторен картон, които съхраняваше  здравната информация на пациента, но бе премахнат с промените в здравната система. Сега тази информация се събира, чрез съхраняване на екземпляр от амбулаторния лист. В резултат при общо практикуващите лекари се събраха купища листове, играещи роля на здравно досие, но без възможността информацията да бъде ползвана на практика.

Липсата на история на заболеваемостта води до разхищение на средства от НЗОК, тъй като направлението и амбулаторния лист дават моментна снимка на състоянието на болния, а не цялостна картина. Това пък води до презастраховане на лекарите и назначаване на по-скъпи лекарства и ненужни манипулации.

Една от най-сериозните пречки при въвеждането на електронното здравеопазване, посредством внедряването на електронни здравни досиета, се крие в самите лекари. Както всяка работеща система и здравната (макар и полу-работеща) се съпротивлява на промени, целящи въвеждането на иновации, пък било то и оправдани. Много време ще мине преди общо практикуващите лекари да приемат с усмивка новата система.

Един от най-разпространените митове за електронното здравеопазване е, че то е сигурно. За сигурността на системи с интернет достъп можем да напишем много, но едно е ясно - те с всичко друго, но не и сигурни. Вярно е, че технически системите могат да се организират така, че неоторизирания достъп до чужда информация да е практически невъзможен. Остава, обаче въпросът как ще се регулира, в условия на нарастваща корупция, достъпа от оторизирани държавни служители, които ще имат достъп до всякаква информация.

Според някои европейски сдружения на потребители, въвеждането на електронното здравно досие няма да донесе толкова ползи, колкото се твърди. Оказва се, че повечето проучвания за ценовата ефективност на внедряването на електронното здравеопазване са правени от доставчици на електронни системи за здравеопазване и други свързани с разработката им компании. Тъй като липсват данни от независим източник за ефективността на тези системи, не можем да твърдим че това ще спести много средства на данъкоплатеца. Но имайки предвид нивото на развитие на здравната система в България, внедряването на каквато и да е организационна система, би довело до положително увеличение на нейната ефективност.