Статия
Купуваме ли генетично модифицирани храни без да знаем?
Седемдесет процента от потребителите в старите страни - членки на ЕС не желаят да купуват генетично модифицирани храни. Как е в България?
Както сп. Потребител вече изясни в предишни статии по въпроса за генетично модифицираните организми (ГМО), проблемът е не толкова дали са вредни или полезни за здравето, земеделието и икономиката изобщо. Проблемът с ГМО е по-скоро факта, че самите технологии за получаването, както и поемането им в организма като храна, не са достатъчно изследвани както за странични ефекти, така и за въздействие за по-големи периоди от време. За сравнение - за навлизането на един нов лекарствен препарат на пазара са необходими около 10 години, като през това време се правят мащабни тестове в няколко фази, при което се нужни няколко милиарда евро. Следователно, бихме могли да предположим, че индустрията и по-конкретно компании като Monsanto, Dupont, Syngenta, BAYER и CropScience, ще се опитват техни ГМО продукти да достигнат пазара по най-бърз и евтин начин.
Има ли ГМ насаждения в България?
През годините на преход някои от водещите компании в областта на ГМО в света, имаха интерес към България. По информация на МЗГ издадените разрешения за ГМ царевица през 1999 са за 130 000 дка, през 2000 - 190 000 дка, през 2001 - 64 000, през 2002 - 22 000, през 2003 - 21 195 дка. Преди няколко години завода за нишесте и други царевични продукти Амилум в Разград, претърпя сериозни загуби поради установено замърсяване на продукцията с ГМО и съответно невъзможност за реализацията и. През 1999 на площ от около 300 дка бяха произведени първите Български ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн. Известно е обаче мнението на големите купувачи на български тютюн - Phillip Morris, British-American Tobacco и Reestma заплашиха, че ще спрат да купуват тютюн ако страната произвежда ГМ тютюн.
И за да бъдем по-конкретни: Има ли ГМО продукти у нас?
В България има 28 Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ, преди ХЕИ), които вземат проби от храните, предлагани в супермаркетите, търговската мрежа и производителите на храни. Всички проби от храни се изпращат до Столична РИОКОЗ, която извършва лабораторни анализи за наличието на храни, произведени от или с ГМО. От края на 2004 г. лабораторията на Столична РИОКОЗ разполага с модерно оборудване за анализ на храни за съдържание на ГМ материал. През 2006 г. са анализирани около 200 проби, а през 2007 г. - около 500 проби.
До юни, 2007 г. в България не е постъпвало заявление за пускане на пазара на ГМ
храни. Това обаче не означава, че на българския пазар няма такива храни. 28-те
Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ)
извършват контрол на пазара в България, като досега проверките са показали
наличието на следните ГМ продукти на българския пазар:
l Царевично брашно: българско производство и внос
l Пуканки: внос
l Соево брашно: внос
l Колбаси (със съставки от ГМ соеви зърна): българско производство
l Соеви изолати и гранулати: внос
Понеже тези ГМО са в списъка на разрешените за продажба в ЕС, единственото последствие за фирмите, които ги предлагат на българския пазар, е предписание да етикетират стоките според изискванията. Засечените продукти, които не са разрешени за продажба в ЕС, като един случай с царевица от Аржентина, се връщат в страните, от които са внесени. Тук е мястото да отбележим, че основния проблем в България е етикетирането на ГМ стоките - практически такъв етикет не може да се срещне на пазара, което води до заблуждаване на потребителите. Като добави към това и твърдението „биологичен" или „натурален" върху етикетите на същите тези ГМ продукти става ясно за какви некоректни практики става дума.
През 2007 г. При тест, извършен от неправителствена организация бяха открити следи от ГМО в редица масово употребявани стоки на Българския пазар, сред които доматени пюрета, лютеница, кетчуп и други консерви. При тях следите от ГМО са поради добавената ГМ соя.
Въпросите са много, но ето някои от тях:
l Защо след извършен тест РИОКОЗ няма навика да споменава кои са марките, вложили ГМО в произведените от тях продукти? Оказва се, че 79% от хората дори не знаят дали купуват храна, съдържаща ГМ съставки.
l Дали само медиите филтрират наименованията на фирмите и търговските марки или и държавните институции имат този нездравословен навик? Когато плащаме данъци за съществуването на РИОКОЗ, се надяваме поне да ни дават информацията, за която си плащаме.
l Фактът, че ГМО продуктите са по-евтини от конвенционалните или био-продуктите използва ли се от страна на фирмите, намиращи се на прохождащ пазар със слаба потребителска култура?
Дарение
За да можем да доставяме още полезна информация и тестове имаме нужда от вашата подкрепа.
Дори най-дребната сума ще ни помогне да бъдем още по-полезни, защото заедно сме по-силни.
Дарете
Коментари ( 0 общо )
anonymous