Начало

Конкуренцията може да ни избави от телекомното крепостничество

      Проблемът с индексацията на цените на действащи срочни договори от трите мобилни оператора е само една пъпка, която не се лекува отделно, защото е симптом за заболяване, което може да се премахне само с повече конкуренция. В България броят на мобилни виртуални оператори е 0.

      За трета поредна година телекомите индексират договорите на потребителите спрямо инфлацията, като това не остана незабелязано от правителството, регулаторите и най-вече – джоба на потребителите. Мнозина се запитват защо телекомите могат да индексират договорите и не е ли това неравноправна клауза, която трябва да се забрани и кой може да го направи?

Намеса на регулаторите

      Решителна управленска политика може да видим в лицето на британския телеком регулатор OFCOM, който започна публично обсъждане за забрана за индексация на срочни договори с телеком оператори, тъй като смятат, че така потребителите няма да могат да открият най-добрата сделка, а ефектите от конкуренцията ще бъдат ограничени.

      Да, неравноправност има, но обявяването на тази клауза за нищожна няма да реши кардиналния проблем. Клаузата ще бъде обявена за нищожна и нова такава ще бъде включена в общите условия, която най-вероятно ще предвижда увеличение и намаление, спрямо нивата на инфлация. Може да бъде предвидена и клауза за прекратяване на договора без неустойка, но какво от това?

Решение чрез съд

      Експертен поглед върху клаузата за индексиране показва, че тя наистина би трябвало да се третира като неравноправна по няколко причини. Без да навлизаме в детайли неравноправността се изразява в липса на еквивалентност на правата – предвижда се само увеличение на цената, но не и намаление; не се позволява прекратяване на договора без потребителя да дължи неустойки в случай на индексиране; приложението на клаузата е поставена под контрола/волята само на телеком оператора.

      Наскоро нашумя и решение на първоинстанционен съд в Пловдив, което постановява клаузата за неравноправна (следователно нищожна) и разпорежда, всички суми платени над първоначално договорената цена, трябва да бъдат възстановени на потребителя. Дали това не е решението – да заведем масово дела и да ги спечелим. Но колко от нас са готови да заведат дела за да им бъдат възстановени 20-30-50 лева, но ще трябва да си приготвят да заплатят между 400 и 800 лева на инстанция, като при загуба сумата ще се увеличи поне двойно? Очевидно достъпът до правосъдие не е налице, защото никой не би рискувал за такава малка сума.

      Към момента колективен иск за обезвреда на потребителите чрез сдружение на потребители също не би породил желания ефект поради законодателни ограничения – подобен иск може да ангажира само група потребители, които се запишат за участие в него, а не е наличен механизъм за водене на иск от името на всички клиенти на дадена компания. Очаква се да бъде приет нов Закон за представителните искове за защита на интересите на потребителите (трябваше да бъде приет още декември 2022 г.), който може да предвиди механизъм за защита на колективните интереси на потребителите в подобни ситуации, но това също е разговор в бъдеще време.

Законодателни промени

      Дори да се приеме законодателна мярка, в която да се позволи развалянето на договор с телеком при индексация без неустойки, това няма да реши проблема. Ще развалите договора си с единия оператор… и ще отидете при другия, който също е индексирал цените.

      На практика излиза, че потребителите нямат реалистични механизми за защита на интереса си.

Повече конкуренция

      Решението на проблемите с телекомите се крие на друго място и то не е микромениджмънт на клаузи.  Решението на цялостния проблем е – четвърти, пети или шести мобилен оператор. Всъщност решението е истинска конкуренция на пазара, защото към момента българският потребител е заключен като крепостник в условията на параграф 22 или както народната мъдрост гласи: От трън, та на глог. Отказваш се от договора с единия, за да попаднеш на сходните условия на другия.

      Нужното решение се постига чрез истинска управленска политика, която да отвори пазара за нови конкуренти, които няма да „цакат“ своите потребители, защото знаят, че могат да ги изгубят. Към момента този страх у телекомите липсва, защото са си осигурили олигополна позиция на пазара, регулаторно спокойствие и не позволяват на нови играчи да стъпят на пазара.

      Асоциация Активни потребители настоява, че българският телекомуникационен пазар е в отчаяна нужда появата на нови конкуренти. Това може да се постигне например, чрез отварянето на пазара за виртуални мобилни оператори (MVNO). За справка в рамките на ЕС само в България няма такъв, в Путинова Русия потребителите могат да избират 24 виртуални оператора, дори в Северна Македония оперира мобилен виртуален оператор, който използва инфраструктурата на един от телеком операторите. Причината да няма MVNO не е в малкия размер на българския пазар, а в действията на тримата големи, които поставят невъзможни условия за използване на своята мрежа с нов пазарен играч.

      Ще припомним и европейския опит за развитие на MVNO пазара. По официални данни, през 2020 г. европейският MVNO пазар е най-старият, най-големият и най-зрял в света. Виртуалните мобилни оператори в някои европейски държави, например във Великобритания, имат между 15.9% дял от общия мобилен пазар, в Германия - 19.5%, в Испания - 11.5%, а във Франция 11.2%.

      За да навлязат нови конкуренти, решението се изразява в категоричното задължаване на съществуващите към момента оператори, при издаване/удължаване на разрешенията им за ползване на радиочестотен спектър и позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър по Закона за електронните съобщения (ЗЕС),  да се съобразяват стриктно със задължението си да дават достъп до радиочестотния спектър на други ползватели на територията на страната. Нужна е промяна в този механизъм и да се създаде задължение на регулаторния орган да приеме/наложи максимални регулаторни тарифи за наем на мрежите, за да се ограничат възможностите на операторите чрез нереалистични условия да отказват потенциални оператори/ползватели да наемат мрежите.

      Призоваваме да се въведе ясен и работещ механизъм, с активното участие на регулаторния орган, за предоставяне на MVNO(мобилен виртуален оператор) достъп и за създаване на прозрачни и недискриминационни условия за нови конкуриращи се участници при предоставяне на мобилни услуги.

      Чрез истински конкурентен пазар подобни неравноправни клаузи ще намалеят значително. Операторите ще се съревновават да предлагат на потребителите по-ниски цени и по-високо качество на услугата. Онези, които си индексират цените, ще бъдат сменени с някой по-благоприятен оператор, който освен че позволява безсрочни договори, не индексира и цените. С навлизането на нови мобилни виртуални оператори може да настъпи и краят на крепостническата ситуация със срочните договори, от които „бягане“ има само при солидна неустойка.