Начало

2023: Общи усилия срещу енергийната бедност

     Новината. Готова е дефиницията за енергийно бедни и се очаква да бъдат обявени поправки в Закона за енергетиката, където да бъде заложена тя. Според нея енергийно бедни ще са всички, които попадат под линията на бедност, след като платят разходите си за енергия. По изчисления на комисията за енергийна бедност това са над 2,8 милиона българи с доход под 722 лева на човек. Взима се под внимание както доходът, така и социалното състояние и състоянието на жилището. Идеята е още от 2023 година тези хора, освен помощ за плащане на енергията, да получат и грантове от 100% за покриване на инвестиции за повишаване на енергийната ефективност. Според изследване на агенция "Тренд" над 47% от хората се усещат като бедни у нас. Това се доближава и до статистиката на Министерския съвет. Проблем за над 40% е плащането на сметките за енергия, била тя електро или топлинна.

     Защо е толкова важно да се определи показател за енергийната бедност у нас? Асоциация Активни потребители отдавна следи проблемите на енергийната бедност и настоява да се приеме дефиниция за нея. Едва тогава ще могат да се определят домакинствата, които се нуждаят от подкрепа и нейният размер. Дано този момент настъпи скоро, защото енергийните разходи на българските потребители растат и ще продължават да растат през зимата.

Какво казват учените

     В София се проведе дискусията "Да намалим сметките - енергийната бедност и цените", на която бяха изнесени стряскащи факти относно нивата на енергийна бедност.

• Средното ниво на доходите в България е в размер на около 25% от европейските; не случайно според социологическото проучване усещането за бедност въобще се свързва на първо място с ниските доходи;
• Към януари 2022 г. България има най-ниската минимална заплата в ЕС (332 евро) при най-високата 2257 евро;
• През 2021 г. около 7% от гражданите на ЕС не са имали адекватен достъп до отопление; за България числото е 23.7%; 
• Разходите на домакинство за енергийни нужди, свързани с дома, в България са средно 15% в сравнение със средноевропейското ниво в размер на 5%;
• Съгласно социологическото проучване, към ноември 2022 г. 62% от българите имат финансови проблеми при плащането на сметките за енергия и др.
• На база данни на НСИ, към 2021 г. 2 829 000 български граждани са застрашени от енергийна бедност предвид много ниските им доходи. Така проблемът се отнася за повече от 40% от населението на България дори и при презумпцията, че цялото население живее на територията на страната.

Изводите

     - В България въвеждането на понятието „енергийна бедност" много се забави въпреки формални юридически задължения в това отношение още от 2018 г. Изричните изисквания на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата в Директива относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия от 2019 г. на практика не са спазени. Това на първо място води до невъзможност да се решават практически проблеми, свързани с предоставянето на адекватни помощи на много хора. От друга страна, България вече е в нарушение на европейското законодателство. Паралелно с това е и ясно, че — независимо от целенасочените действия на служебното правителство - ангажиментите, които страната е поела в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост за приемане на дефиниция за енергийна бедност до края на 2022 г., няма как да бъдат спазени. Реално, при такива забавяния може да се стигне и до санкции, и до финансови загуби.

     - Следва обаче да е ясно, че въпросът с енергийната бедност няма да се реши с поставяне на една дефиниция някъде в законодателството. Необходима е цялостна визия за нормативни промени, които се отнасят както до сферата на енергетиката, така и до социалната сфера, а също и до областта на енергийната ефективност, управление на етажната собственост и др. При това става дума за изменения не само на ниво „закон", но също и за преоценка на разпоредби в подзаконови нормативни актове, вкл. и в областта на енергийното регулиране.

     - Паралелно с нормативните промени, за които България е притисната във времето, е нужен и по-цялостен стратегически поглед. Той се отнася не само до ревизия на заложените подходи в стратегическите документи в областта на енергетиката и социалната политика, но и до безспорната нужда от подготовка на Национална програма за превенция спрямо енергийната бедност.

     - На национално ниво се наблюдава един особен феномен — обикновено, когато са налични европейски и национални средства, институциите се конкурират помежду си коя да бъде отговорна за „усвояването" им. В случая с енергийната бедност нещата изглеждат точно обратно! Така, по-скоро е налице опит за институционално отдръпване — с други думи, никоя институция не иска да поеме отговорността да управлява процесите, свързани с енергийната бедност. В практически план например, все още се дискутира дали водещо следва да е Министерство на енергетиката или Министерство на труда и социалната политика. А създадените експертни структури (най-вече Комисията за енергиен преход и Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност към Консултативния съвет за Зелената европейска сделка) реално все още са далече от предлагане на крайни решения, които са съответно юридически и икономически обосновани.

     - Извън ролята на централните властови институции, същностна роля в борбата с енергийната бедност ще имат и представителите на местната власт. Това са институциите, които най-добре познават ситуацията по места и които имат преки правомощия и отговорности по реализацията на конкретни проекти, насочени към преодоляване на енергийната бедност. Това обаче означава те не само да имат достатъчно правомощия, но и да са добре екипирани административно и финансово — за съжаление, на този етап нищо от това не е обезпечено.

     - Намаляването на проблема „енергийна бедност" предполага не само визия на национално ниво и добре работеща администрация, но и ефективна разяснителна кампания за хората. Това е свързано с големите очаквания тези, които са енергийно бедни, също да проявят инициативност. За целта обаче те следва да са наясно с възможностите, които различните национални и европейски механизми предлагат — това се отнася най-вече до мерки, насочени към енергийна ефективност и към такива, които новите технологии позволяват, вкл. например за производство на енергия за собствени нужди. С други думи, държавните институции следва да съдействат на енергийно бедните да излязат от положението на пасивни консуматори на помощи.

     - Ясно е обаче, че за да има целенасочена работа в очертаните насоки, е необходима политическа стабилност и добре работещи институции.

     - Вече е наложително Министерският съвет да приеме конкретна пътна карта и силно да администрира по-нататъшните стъпки по темата. Това се налага предвид забавянето на работата на експертно ниво както по отношение на въвеждане на понятието „енергийна бедност" в законодателството, така и по отношение представяне на цялостна визия за необходимите нормативни изменения. В противен случай темата ще бъде необосновано отлагана във времето или ще бъдат предприети необосновани действия, които реално ще блокират предоставяното от държавата съдействие на лицата, определени като енергийно бедни.