Все по-често българският потребител се изкушава да си купи охладени продукти, като си мисли, че те са по-здравословни от замразените или консервираните. Това обаче съвсем не е така.
Основният психологически трик тук е, че охладеният продукт внушава измамното усещане, че е по-пресен от замразения си еквивалент. Потребителят е примамен и от факта, че вижда ясно съдържанието му и вкъщи го приготвя по-бързо. При охладените продукти се предлагат и множество рецепти за приготвянето. Главното внушение е, че оставаме с впечатление, че знаем какво консумираме. По този начин за кратко време консумацията на охладени продукти надмина тази на замразените.
И замразените, и охладените храни обаче често престояват много дълго на щандовете, което ги отдалечава значително от идеята за свежа и прясна храна. Внушението, че охладените продукти са пресни, се подсилва и от това, че на щанда до тях често се поставят продукти с кратък срок на годност като мляко или сирене. Потребителите несъзнателно възприемат и охладеното месо като продукт, който не би престоял твърде дълго в магазина, мислейки си, че срокът му на годност също е кратък. Докато замразените храни обаче крият риска от консумация на прекалено залежала и стара стока, то охладените продукти често стигат до нас в лошо качество, вече с мирис и дъх, състояние, в което не се препоръчва да бъдат консумирани.
Друга клопка, в която забързаното ни общество попада, е изкушението да се храним с полуфабрикати. Вече почти няма семейство, което да не се е сдобило с микровълнова фурна. Освен да претопляме прясно приготвената вкъщи храна, този уред се използва по-масово за приготвяне на полуфабрикати. Това е лесен и удобен начин на „готвене", тъй като съвременната домакиня минава през магазина след работа, купува нещо от замразения щанд, прибира се и само след няколко минути семейството има топла вечеря или „прясно изпечена" баница. Така всички са доволни. Въпреки очевидните удобства, трябва да се замислим колко количество сол например поемаме, когато се храним по този начин или си разтворим в топла вода една готова супа, вместо да си я приготвим сами. Или колко консерванти поемаме, когато избираме да се нахраним по-бързо.
Повечето от нас нямат и представа от количествата сол, захар или консерванти, които поемаме ежедневно. Този проблем не би могъл да се регулира изцяло чрез нормативната система в страната, тъй като изборът на потребителя е много индивидуален и се влияе от множество субективни фактори. Най-сигурното влияние върху избора на съвременните потребители е подобряване на информираността, защото осведоменият и знаещ потребител оказва качествен и ефективен контрол върху пазара.
В следващата таблица може да видите енергийното съдържание на някои от по-често срещаните замразени и консервирани храни на пазара. *
Вид храна
|
Тегло (гр)
|
Вода %
|
Калории (ккал)
|
Протеини (гр)
|
Мазнини (гр)
|
Наситени мазнини (гр)
|
Холестерол (мг)
|
Телешко варено, консерва
|
323
|
82
|
218
|
11
|
12
|
5.2
|
37
|
Тортелини или др. вид паста, пълнени със сирене, замразени
|
81
|
31
|
249
|
11
|
6
|
2.9
|
34
|
Спагети болонезе с месо, полуфабрикат
|
283
|
78
|
255
|
14
|
3
|
1
|
17
|
Спагети с доматен сос и сирене, полуфабрикат
|
252
|
80
|
192
|
6
|
2
|
0.7
|
8
|
Месо с боб/ грах в лют сос, консерва
|
222
|
74
|
255
|
20
|
8
|
2.1
|
24
|
Спаначно суфле, замразено
|
136
|
74
|
219
|
11
|
18
|
7.1
|
184
|
* Данните са взети от интернет страницата на Министерството на земеделието на САЩ.
Дарение
За да можем да доставяме още полезна информация и тестове имаме нужда от вашата подкрепа.
Дори най-дребната сума ще ни помогне да бъдем още по-полезни, защото заедно сме по-силни.
Дарете
|
Коментари ( 0 общо )
anonymous