Начало

ПРОУЧВАНЕ Банковите такси при плащания в евро

Повече от година след като в България се прилага Единната зона за плащания в евро (SEPA), таксите за преводи остават високи. Само Европейската комисия ли може да реши проблема?

Почти всеки българин има близък, който живее в друга държава от ЕС. Всяка година емигрантите ни изпращат милиони евро на свои близки в България. Най-често трансферите са в евро и за тях се начисляват такси. В настоящото проучване събрахме и сравнихме таксите, които начисляват българските банки при трансгранични парични преводи в евро.

Потребителите в еврозоната ползват много ниски такси за презгранични плащания в евро благодарение на Регламента относно презграничните плащания, действащ от 2009 г. (Регл. 924/2009) и въвеждането на Единната зона за плащания в евро (SEPA). Според действащите правила в еврозоната, няма разлика между платежни операции вътре  в държавата или между отделни държави от еврозоната. Възниква въпросът до колко тези инициативи облагодетелстват и българските потребители на платежни услуги.

Какво е SEPA?

Единната зона за плащания в евро (SEPA) е европейска инициатива, с която се цели подобряване на плащанията в евро чрез използването на общи технически стандарти и бизнес изисквания. SEPA обхваща всички страни от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Монако, т.е. Европейското икономическо пространство (ЕИП). Изпълнението на проекта следва да доведе до прилагане на общи платежни услуги, които да заменят националните, да  въведе открити  и общи платежни стандарти, правила и практики, както и да осигури интегрирано обработване на плащанията. Разбирането на европейския законодател е, че чрез въвеждане на единна зона за плащания в евро следва да се постигне намаляване на таксите на електронните платежни услуги в евро.

В страните от Еврозоната срокът за въвеждане на SEPA беше 1 август 2014 г., а за тези извън еврозоната, включително България, този срок беше 31 октомври 2016 г. На 23.11.2017 г. бе публикуван Доклад на Европейската Комисия, който заключава, че като цяло Регламентът за SEPA се прилага правилно в ЕС, като за България се констататира 100% изпълнение на миграцията към SЕРА. Докладът на ЕК утвърждава постигнатата техническа оперативна съвместимост на системите за обработване на плащанията, но не съдържа анализ на пазарните последици. Ние решихме да проверим, има ли пазарен (ценови) ефект от въвеждането.

Какво усетихме от въвеждането на SEPA?

В проучването сравнихме тарифите на 20 търговски банки в България към декември 2017 г. Основната цел на това проучване е събиране, анализ и посочване на конкретни резултати във връзка с въвеждане на системата SEPA от българските банки - доставчиците на платежни услуги. За извършване на изследването е използван методът на сравнителен анализ на тарифите за лихвите, таксите и комисионите за физически лица на българските банки.

Какви са резултатите?

1. Тарифите са трудно разбираеми

Силно впечатление прави, че те са обемни и сложно структурирани, трудни за разбиране и не особено достъпни за непрофесионалист, какъвто обикновено е средният потребител.

2. Разнопосочни наименования на таксите

Банките подхождат различно при обозначаване на таксите. Можем да ги обособим две групи:

- Кредитни преводи обозначени/наименовани като плащания в ЕИП и плащания извън ЕИП и във валута различна от еврото в ЕИП.

- Кредитни преводи в евро обозначени изрично като преводи през SEPA в ЕИП и преводи извън SEPA, в т.ч. през системата S.W.I.F.T.

3. Цените на SEPA преводите са нелогично високи

Както вече посочихме, една от целите на въвеждането на SEPA е да се намалят разходите при трансгранични преводи. За да проверим доколко са постигнати целите на Регламента, направихме сравнение между:

1) таксите за плащания в евро в ЕИП (SEPA плащания) и

2) таксите за плащанията извън системата на SEPA (плащанията извън ЕИП и/или във валута различна от Евро).

Логично е да очакваме, че преобладаващо стойностите на първите трябва да са по-ниски от вторите. Какво установихме?

Само в 7 от 20-те банки таксите за SEPA преводи са по-ниски, което означава, че системата SEPA е постигнала положителен ефект за българския потребител.

В 13 от 20-те банки няма разлика в размера на таксите между плащания в SEPA и плащания извън SEPA. С други думи не е постигнат положителен пазарен ефект от въвеждането. Макар да са спазени изискванията за техническа оперативна съвместимост, благоприятните последици за потребителя не са налице.

4. Няма осезаемо намаляване на таксите след въвеждането на SEPA

За да оценим доколко таксите са се повлияли във времето, добавихме цената за трансгранични преводи през 2013 година при 8 банки, за които имаме данни. От тях се вижда, че при изходящите преводи в 5 банки има намаляване на таксите, в 2 банки няма промяна, а при една банка дори отчитаме повишение. При входящите такси имаме по една банка с подобрени условия и една с по-високи такси, а в останалите случаи не са настъпили промени. От тези факти можем да заключим, че въвеждането на SEPA не е постигнало значими резултати по отношение на таксите.

5. Таксуването на входящи преводи е неприемливо

Силно впечатление ни направи, че цели 10 банки събират такси при входящи преводи. В някои случаи таксата може да откаже всеки потребител от услугата. Това е напълно неприемливо, икономически необосновано и конкурентно нелогично, въпреки че е напълно законно.

Какви са решенията?

1. За наша радост малко преди да публикуваме проучването Европейската комисия обяви инициатива за изменение на Регламент 924/2009, с което се предлага изравняване на таксите за SEPA преводи в страните извън Еврозоната с тези в националните валути. С други думи, таксите за трансгранични еврови преводи (SEPA), не трябва да се различават от таксите за национални левови преводи. Например, ако искате да изпратите 100 евро от сметка в Банка Пиреос България до сметка в германска банка да речем, сега това ще ви струва 60 лева, а при промяна на регламента таксата би била 2,20 лева. По думите на подуправителя на БНБ Нина Ставрева, предложените промени трябва да станат факт от 1 януари 2019 г., но този срок може и да се отложи, ако процедурите в Европейските институции не се преминат достатъчно бързо.

2. Използване на платежна сметка за основни операции. Към настоящия момент зползването на платежна сметка за основни платежни операции при извършване на еврови преводи от и към банки от ЕИП е по-евтина услуга и по-благоприятна за българския потребител. Това е така, защото по силата на Европейска директива размерът на таксите по платежната сметка за основни операции следва да са по-ниски от средния размер на стандартните такси, събирани от потребителите за всяка от услугите, предоставяни от банките в страната  и по-ниски от най-ниския размер на таксите, които съответната банка прилага по тарифа за всяка от стандартните услуги. За целта трябва просто да си откриете и използвате такава сметка. Разбира се тази възможност трябва да бъде по широко разяснявана, а банковите институции трябва да задължително да предлагат на потребителите тази по-изгодна за тях услуга.

3. Съществуват и други платежни инструменти за извършване на преводи в чужбина, към които българските потребители биха могли да се насочат, за да преодолеят високите такси, които банките събират независимо от въвеждането на SEPA системата. Благодарение на интернет връзките потребителят може да използва множество онлайн оператори, които въвеждат иновации в областта на паричните преводи, като в момента редица компании предлагат по-изгодни и значително по-евтини услуги и възможности за международни преводи.