Начало

Проектът за изграждане на завод за преработка на боклук в столицата стартира

Въпреки че е в самото си начало, начинанието вече провокира серия от въпроси

Изграждането на завод за преработка на боклук в София се отлага вече повече от десетилетие, въпреки обещанията на няколко правителства и периодично избухващите кризи с липса на място за съхранението му. Междувременно, докато във времето проекта се бави, на Столична община ежегодно се налага да отделя между 10 и 15 млн. лв. за третирането на отпадъците.

Така или иначе, въпреки огромното забавяне изглежда, че този път проектът ще се реализира. Той вече е изключително наложителен, защото депото в Суходол достига лимита си. За да компенсират този факт, експертите от „Московска 33” започнаха преразглеждане на нов проект на старо сметище – това в Долни Богров. То обаче е претъпкано отдавна и за него няма комплексно разрешително. Въпреки, че липсват точни разчети колко е капацитетът на депото, то ще трябва да поеме отпадъците на столицата до края на 2014 г.

Наскоро стана ясно, че Европейската комисия е одобрила финансирането на строежа на завода. В последната фаза на проекта Брюксел направи проверка по повод на жалби, свързани с избора на гръцкия консорциум "Актор-Хелекор" за изпълнителен проекта. Тази съмнения отпаднаха и нарушения не бяха установени, съобщиха от Столична община. Така в края на 2013 г., комисарят по регионално развитие на Европейската комисия Йоханес Хан подписа решението, с което даде зелена светлина за стартирането на строежа, чиято стойност е малко над 200 млн.лв. Той се финансира от Оперативна програма "Околна среда" и трябва да завърши през 2015 г.

Въпросите

Според експерти, това ще бъде най-голямата инсталация от този вид в Европа и последната част от изграждането на интегрирана система за обработка на отпадъци. Междувременно обаче възникват някои въпроси, свързани с проекта: необходима ли толкова голяма инсталация? Каква е функцията на фирмите за разделно събиране на отпадъците? (Според зам. – кмета по екология на София Мария Бояджийска, от 407 000 тона боклук, произведен от софиянци през 2010 г., само 90 000 тона са били рециклирани).

Има ли столична община визия относно политиката за управление на боклука в перспектива или и в бъдеще ще се върви по най-лесния път – като се вдига данък смет на столичани?

Проблемите

Основните проблеми пред настоящия проект за завод за боклук идват от липсата на ясна и дългосрочна политика и визия за управлението на отпадъци в дългосрочен план. Според  Генади Кондарев, координатор "Чиста енергия и еврофондове" на CEE Bankwatch, развитието на Европа е към йерархично управление на отпадъците. Т.е.

минимализиране и оползотворяване. Концепциите за компостиране и изгаряне вече са остарели и не се прилагат. Именно на тях обаче се базира проекта за изграждане на столичния завод за боклук, което означава, че само след няколко години той ще е морално остарял. 

Според Евгения Ташева, координатор "Нулеви отпадъци" от сдружение "За Земята",  планът за депото трябва да бъде преразгледан и да се построи много по-малък завод, но с три пъти по-голяма инсталация за биогаз. Според Ташева, трябва да се подобри и разделното събиране на отпадъци в столицата, защото сега ситуацията е отчайваща - едва около 20% от събраните твърди битови отпадъци в София се рециклират, като само от клошарите се предават над 50% от тях. Останалите идват от събирането чрез уличните контейнери, сортиращите инсталации (5%) и от пунктовете (около 17%). Разделното събиране според експерта може да тръгне успешно както с контейнери в жилищните сгради, така и с чували и да обхване в близките години 20% от жителите на София. Този процес обаче трябва да обхване и търговските обекти, учрежденията, училищата, детските градини, институциите, магазините и др.

Крайният резултат от въвеждането на една такава система според Ташева ще е регулирана и справедлива такса смет, която се събира от общината. Така всеки ще може да заплаща за точното количество отпадъци, което изхвърля. Това от своя страна ще намали като цяло необходимостта от изграждането на голям завод за боклук, а в крайна сметка България ще се впише успешно в дългосрочната стратегия на Европа за редуциране на боклука. Формулата на успеха според експерти се крие в точния микс между изграждането на нови мощности за третиране на отпадъците, разделното събиране и намаляването на отпадъците. 

"Това обаче не се вижда от стратегия „Европа 2020” за България, където  се предвиждат около 150 млн. евро за завода, около или над 40 млн. евро за компостиращи инсталации и едва 100 000 евро - за намаляване на самите отпадъци", твърди Генади Кондарев.

Според експерти голям недостатък на проекта е и липсата на достатъчно прозрачни и надеждни данни за количествата и състава на потоците отпадъци в града. Тези данни са необходими за анализ и планиране на дейностите по управление на отпадъците.  

Друг недостатък на проекта е заложеното производство на биогаз и подобно на компост вещество, което обаче не може да бъде използвано по предназначение, а само за рекултивиране на много нарушени земи, например мини. Така може да се окаже, че няма да има купувачи за компоста, а неговото производство и продажба са заложени като източник на печалба.

Успешни практики Виена, която е съпоставима със София по площ и по население, прави три пъти повече боклук. Виенчани произвеждат 3000 тона боклук дневно, а софиянци - 1000 тона. Виена, разлика от София обаче е сред най-чистите в Европа. Основната причина за това е заводът "Шпителау". Той се намира в самия център на града. Вредните му емисии за ден се равняват на излизащото от ауспусите на четири камиона, чакащи  на червен сигнал  на светофара. Данните от тях се публикуват на всеки 30 минути в интернет и в пресата. Денонощен телефон е на разположение на гражданите за сигнали и информация. В завода тон боклук се превръща в килограм гъст прах. Този отпадък напуска Виена в посока към германския град Хайлброн, който се намира на около 700 км. от Виена. Там той се складира в изоставени от времето на Втората световна война мини. Почистващите и извозващите боклука фирми във Виена са общински, както и компанията, която стопанисва завода.