Начало

Съставни части на системата за топлоснабдяване

Какво трябва да знаем за сградите - eтажна собственост?
За да изясним как са регламентирани отношенията между потребителите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост, трябва да дадем отговор на въпроса коя сграда е етажна собственост, с какво тази сграда се отличава от сграда, която е собственост на едно лице или е обикновена съсобственост на две или повече лица.
При сграда, собственост на едно лице, ситуацията е ясна – собственикът на сградата е единствения нейн притежател и изцяло отговаря за нея. При сграда, собственост на две или повече лица, при която отделните собственици притежават идеални части от правото на собственост на такава сграда е налице обикновена съсобственост. Никой от собствениците на идеални части от тази сграда не притежава индивидуална собственост върху конкретен реален обособен имот в сградата (напр. апартамент, ателие, офис, гараж) и не може да взема самостоятелни решения да се разпорежда (да продава, ипотекира и т.н.) с тази обособена част от сградата.
При сградата-етажна собственост всеки от собствениците притежава самостоятелно обособен имот в сградата (апартамент, ателие, офис, гараж) и може да го продава, ипотекира, дарява, учредява ограничени вещни права върху този имот без да иска каквито и да било разрешения и дори без се интересува от мнението на другите собственици на индивидуални имоти в сградата.
Преди да закупим или ако сме собственик на жилище в сграда - етажна собственост, трябва обаче да знаем, че освен индивидуални собственици на конкретен обособен имот, ние ще сме собственици и на идеални части от общите части на сградата. Общи части на сградата за всички собственици съгласно чл.38 от Закона за собствеността са: основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. Общите части не може да се делят. Всички собственици на индивидуални имоти чрез Общо събрание на сградата-етажната собственост вземат общо решение по отношение на тези общи части.

Какво представляват щранг-лирите?
Щранг-лирите са отоплителни тела, представляващи една или две (рядко три или повече) тръби, които най-често преминават през сервизните помещения и са с по-голям диаметър от нормалните щрангове. Щранг-лирата преминава през всички имоти, разположени един над друг, не може да се регулира в отделен имот. Липсва техническа възможност на щранг-лирите да се поставят индивидуални разпределители. Мощността на щранг-лирата е често пъти по-голяма от един среден радиатор. Понякога, с цел икономия, хората затварят вентилите на всичките си радиатори и отваряйки вратите, отопляват малките жилища само чрез щранг-лирата. Топлината, отделена от щранг-лирите се определя по изчислителен път съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Ако всички съседи решат, щранг-лирата може да се изключи изцяло във всички имоти, през които минава, но няма техническа възможност тя да се изключи в отделен имот. Дори в отделен имот да бъде изолирана щранг-лирата чрез зазиждане или чрез поставяне на изолация, това няма да доведе до намаляване сметката за топлинна енергия за този имот, тъй като цялостната отделена топлинна енергия от щранг-лирата няма да намалее. Съгласно официалната Методика за дялово разпределение, приложение към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, при действия за изолиране на щранг-лирата в отделен имот не се предвижда намаляване начисленията на топлинна енергия за този имот. Такова намаление ще бъде направено само при цялостно изключване (отделяне от вътрешната инсталация на сградата) на щранг-лирата във всички имоти, през които тя преминава.

Чия собственост са отделните компоненти на системата за топлоснабдяване?
Съгласно чл. 140, ал. 3 от Закона за енергетиката, сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.
Отоплителните тела в отделните жилища и вентилите на отоплителните тела са собственост на отделните потребители, които са индивидуални собственици и на конкретните имоти в сградата.
Собственост на топлофикационното дружество е уличната топлопреносна мрежа и абонатните станции за битови потребители. Границата на собственост са абонатните станции. Има случаи, в които абонатните станции все още не са прехвърлени в собственост на съответната топлофикация. Това са случаи, в които потребителите само са закупили и монтирали абонатната станция, за да се присъединят по-бълзо към топлопреносната мрежа. Когато потребителите в сградата използват енергията за битови нужди, абонатната станция се прехвърля в собственост на топлофикационното дружество в тригодишен период, като това се уговаря в договора за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа.
Средствата за дялово разпределение - индивидуалните разпределители, индивидуалните апартаментни топломери и индивидуалните водомери за топла вода са собственост на потребителите или на избраната фирма за дялово разпределение (топлинен счетоводител) в зависимост от това, какво е уговорено в договора между потребителите в сградата етажна собственост и съответната фирма за дялово разпределение. Всички средства за дялово разпределение трябва да съответстват на изискванията на съответните нормативни актове и стандарти, действащи у нас.
В публичното пространство се разпространява мнение, че тъй като индивидуални разпределители не измерват количество топлинна енергия за отопление, а делът от цялата топлинна енергия за отопление в сградата, който се излъчва от конкретно отоплително тяло за определен период от време, то показанията на тези уреди не са точни и не могат да служат за изчисляване на индивидуалните сметки на потребителите. Действително индивидуалните разпределители не измерват количество топлинна енергия, т.е. те не са средство за търговско измерване и затова не подлежат на метрологичен контрол. Те отчитат дялови единици, чрез които по изчислителен път съгласно алгоритъма на утвърдената Методика за дялово разпределение се определя количеството топлинна енергия излъчено от съответното отоплително тяло за отчетния период. Същите уреди се използват във всички европейски страни с утвърдени пазарни отношения, като системата за дялово разпределение в Дания например, е въведена преди 80 години и функционира успешно.