Начало

ЗДРАВИ ЛИ СА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ

Увлечени в скорострелното ежедневие, загрижени за икономическия растеж, забили глави в компютрите, повечето от нас често забравят за най-същественото в човешкия живот - здравето. В следващите редове ще можете да се запознаете с данните от проучвания на НЦООЗ (Национален център за опазване на общественото здраве) върху здравето на учениците в България.

Процесите на растеж, съзряване и развитие, характерни за годините на детството и юношеството, водят до функционален дисбаланс и до редица морфо-физиологични особености, които правят детския организъм, в сравнение с организма на възрастните, значително по-чувствителен и по-раним към разнообразните рискови въздействия на средата. В този смисъл при децата и юношите е налице характерен, специфичен ход на поява и развитие на хронични заболявания, различен от този при възрастните.
Според проучванията при децата и подрастващите се открива началото на все по-голям брой хронични заболявания, характерни за възрастните.

Проведените пряко експериментални клинични прегледи и статистически проучвания на хиляди ученици установяват, че сега 32,7 % от децата в училищна възраст (между 6 и 18 годишна възраст) страдат от сериозни хронични социално-значими заболявания, което нарушава значително възможностите им за адекватна житейска и учебна реализация. Освен това още 26,7 % от тях са фамилно обременени с такива хронични заболявания, т.е. общо повече от ½ от контингента на учениците се включват в диапазона на хроничните заболявания.

Водещо място заемат алергиите, които се регистрират в 50,4 % от случаите в начална, в 47,2 % от случаите в средна и в 15,1 % от случаите в горна училищна възраст. Не трябва да се забравя, че алергиите са причина за около 1/3 от възникналите впоследствие хронични неинфекциозни заболявания у децата от 6 до 18 години.
Увеличава се относителният дял на хроничните заболявания на сърдечно-съдовата система. За последните 10 години те са нараснали 2,6 пъти, като най-голям относителен дял при учениците имат хипертоничните реакции и артериалната хипертония - 16 %.
Увеличават се хроничните заболявания, свързани с обмяната на веществата. Наднормена телесна маса (НТМ) се регистрира в 7,9 %, а затлъстяването е в диапазона 15 - 21 %. НТМ и затлъстяването оказват мултиплицирано негативно въздействие върху процесите на растежа и половото съзряване на учениците и водят в 10 % до 20 % от случаите до хиперлипидемия, до абнормен въглехидратен обмен и други разстройства на обмяната на веществата.

Нараства относителният дял на хроничните стомашно-чревни заболявания (гастрити, язвена болест и др.) - 5,8 %.
Увеличени са случаите на неврози, невротични реакции и поведенчески разстройства - 6,3 %. Психичната болестност, в широкия смисъл на това понятие, е с много висок дял - 48,7 %.
Данните показват още сериозни смущения в съзряването и развитието на костно-скелетната система, изразено чрез увеличаване процентният дял на гръбначните деформации (кифози и кифосколиози) - от 15,0 % до 25,0 %.

Данните показват един много тревожен факт - началото на хроничните страдания се слага още в детската градина - 66,9 % и в начална училищна възраст - 35,0 %. Известно е обаче, че колкото в по-ранна възраст започне едно хронично страдание, толкова по-тежка е неговата прогноза в бъдеще.
Научните проучвания сочат още, че съвременните ученици са обременени с много и различни по своя негативен характер рискови фактори, които действат комплексно и почти постоянно и много трудно могат да бъдат отстранени. Такива са нездравословният начин на живот, нерационалното хранене, перманентно действащият стрес, екологично замърсената среда, вредните навици (тютюнопушене, употреба на алкохол, наркомании) и др. Според получените експериментални данни по-голямата част от учениците са обременени с 5 до 15 и повече негативни рискови фактори, което създава предпоставка за последващо включване на тези ученици в групата на хронично болните.

Данните сочат още, че нивото на физическото развитие на децата в училищна възраст сега, в сравнение с поколението техни връстници отпреди 10 години, изразено чрез основните антропометрични показатели (ръст, телесна маса, гръдни обиколки, обиколка на ръка, обиколна на талия и др.) е значително снижено, както е снижено и нивото на физическата дееспособност (сила, бързина, издръжливост и др.).

От особено значение е един много важен по отношение на здравното състояние факт. При всички изследвани деца в училищна възраст се регистрират статистически значими по-високи стойности на гръдната обиколка при "вдишване" (88,4 % от случаите), по-ниски стойности при "издишване" (84 % от случаите) и значително по-високи стойности за показателя "дихателна разлика" (до 100 % от случаите), в сравнение с техните връстници, отпреди 10 години. "Дихателната разлика" е най-важният функционален параметър, показващ ефективността на дихателния процес. Повишените стойности на параметъра "дихателна разлика" при съвременното поколение ученици показват, че те използват в максимална степен дихателния капацитет на белия си дроб и то в състояние на покой, т.е., дишат като "риба на сухо". Тези настъпили промени в дихателните показатели при едно допълнително физическо натоварване могат да поставят децата и подрастващите в рисково състояние по отношение на здравето, тъй като белия дроб не би могъл да отговори адекватно на повишените физически изисквания. Освен това трябва да се има предвид и това, че днешните деца и подрастващи живеят в условията на екологично замърсена и с намалено съдържание на кислород във въздуха околна среда, което допълнително затруднява най-важната за живота и здравето жизнена функция - дишането.

Известна както на лекарите, така и на обикновените хора, като физиологично състояние на старостта, остеопорозата сега се превръща в заболяване на почти всички възрастови групи от населението, като началото й се залага още в детската възраст.
По данни на Световния конгрес по проблемите на остеопорозата  тази болест заема 2-ро място в света, като е изместила раковите заболявания, и е веднага след сърдечно-съдовите заболявания и настойчиво се стреми към 1-то място.
Кои са факторите и дейностите в детството и юношеството, които могат да предпазят децата от остеопороза в по-късна възраст? Отговорът е: Активното движение! Здравословното хранене! Пребиваването на слънце и чист въздух, сред природата!
От всички горепосочени фактори особено и изключително важно значение има факторът движение. Той заема първо място за провеждане на ефективната или т.н. "стратегическа" (още в детството и юношеството) профилактика на остеопорозата. Защото профилактиката на остеопорозата може да се извършва само и единствено в детството и юношеството, когато се формира и изгражда костно-скелетната система, натрупва се максимално количество костна маса. Пропусне ли се този период ефектът от приложената двигателна активност в по-късни етапи е многократно по-малък. Особено неблагоприятно е, че сега 50,98% от децата в училищна възраст са силно обездвижени.

Ето защо особено важно е учениците в съвременното българско училище да спортуват активно. Необходимо е да се даде голям приоритет на спортната дейност, като особено важна профилактична дейност не само в битката срещу остеопорозата, но и в битката с всички хронични заболявания. Ежедневната физическа активност подпомага още и пълноценното и хармонично физическо развитие на учениците, изгражда високо ниво на физическа дееспособност. За съжаление днес световните проучвания сочат, че 80 % от времето на денонощието учениците прекарват в обездвижено състояние - пред компютъра и телевизора.

Регистрираните сериозни нарушения в здравното състояние, физическото развитие и физическата дееспособност в съвременното поколение деца и подрастващи в училищна възраст налагат необходимостта от прилагането на своевременни здравно-профилактични и лечебни дейности а именно:
- Да се възстанови статутът на "Училищното здравеопазване" с оглед осъществяване на пряк и своевременен здравен контрол, ранна диагностика, профилактика, диспансеризиране и наблюдение на хронично болните, на рисковите групи, вкл. и на практически здравите ученици отстрана на високо компетентен медицински специалист, какъвто е училищният лекар. По този начин ще се създадат условия за системно и пълноценно провеждане на ежегодните антропометрични измервания и профилактични медицински прегледи в училищата.
Училищното здравеопазване у нас е една уникална здравна система, създадена единствено в България още в далечната 1907 г. Догодина ще честваме столетие от нейното създаване. Тази здравна система е доказала за едно столетие своята голяма ефективност.

Когато през 60-те години на миналия век населението в Япония бе в икономическа и здравна криза, за да се възстанови по най-бърз и ефективен начин здравното състояние на нацията правителството въведе подобна система, насочена особено към опазване здравето на подрастващото поколение от което в голяма степен зависи бъдещето на нацията.

С този взаимообвързан комплекс от дейности бихме могли да опазим и възстановим здравето на българските деца, бихме могли да гарантираме нашето и тяхното бъдеще.